Решение № 68 от 11.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Бургас, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело № 20252100501996 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1972 от 29.08.2025г. по гр.д. № 1355/2025г. по описа на РС-Бургас, са отхвърлени исковете И. В. Я., ЕГН: **********, с адрес: *** против ответника „Българска търговско – промишлена палата“ , с Булстат 102011570, със законен представител: Тодор Демирков – Председател на БСТПП с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед №1 от 03.02.2025 година на Председателя на БТПП; за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Главен счетоводител той и отчетник касиер, той и експерт за работа с членовете, той и специалист работа по проекти, той и шофьор“, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което последният е останал без работа за период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение на 03.02.2025 г. в общ размер на 20103.60 лева /съгласно прието изменение на иска в с.з. от 14.07.25г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за осъждане на ответника да му заплати разноските, направени по водене на делото,

Със същото решение ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника направените в първата инстанция разноски в размер на 1500 лв.

С решение № 2276 от 17.10.2025г. постановено по реда на чл. 247 от ГПК по същото гр.д. № 1355/2025г. по описа на РС-Бургас, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1972/ 29.08.2025г, постановено по гражданско дело № 1355/2025 по описа на РС-Бургас като е постановено навсякъде в решението и в 1 определение № 3143 от 02.05.2025г. наименованието на ответното дружество и адресът му на управление, вместо: „Българска търговско-промишлена палата“, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Булаир“ №8 да се чете по следния начин:

„Бургаска търговско-промишлена палата“ , със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Булаир“ №9.

В първата въззивна жалба с вх. №41686 от 01.10.2025г. въззивникът-ищец изразява недоволство от първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 –т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ с твърдения, че същото е необосновано, неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, довели до неговата необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. На първо място възразява, че съдът е постановил решение по отношение на ответник, който не е страна по делото, тъй като сочения в съдебният акт ответник е „Българска –търговско-промишлена палата“, а в исковата молба предявените искове са насочени към „Бургаска търговско-промишлена палата“.

Излагат се доводи относно противоречие в приетото от съда в мотивната част на решението и определението по чл. 140 от ГПК обстоятелство относно това дали между страните има спор за заеманата от ищеца преди уволнението длъжност, което според въззивника е довело до постановяване на неправилен съдебен акт поради нарушение на съдопроизводствените правила. На второ място се навеждат подробни оплаквания, че съдът е нарушил правилото на чл. 236, ал. 2 от ГПК с довод, че не е изложил мотиви относно исканията и възраженията на страните, че липсва преценка на доказателствата по делото, а направените фактически констатации и правни изводи са в противоречие с доказателствата по делото. Изрично се заявява, че между страните няма спор за правното основание, на което е прекратено трудовото правоотношениечл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като се излагат доводи,че съдът неправилно е тълкувал и прилагал нормата на чл. 335 от КТ, като в тази връзка се цитира съдебна практика. На трето място се твърди, че в разрез с принципите на чл. 7 и чл. 10 от ГПК първоинстанционният съд е отказал да съдейства на ищеца за установяване на релевантните за спора факти, като не се е произнесъл по направеното в исковата молба искане за задължаване на ответника да представи на намиращите се у него в оригинал трудова и осигурителната книжка на ищеца. Наред с това се сочи, че също в разрез с процесуалните правила съдът въпреки, че е допуснал с протоколно определение от 21.07.2025г. поисканата от ищеца в първото по делото съдебно заседание справка от НАП по персоналната партида на ищеца за установяване съществуването и прекратяване на основни и допълнителни трудови правоотношения с ищеца, съдът е приключил делото без да събере така допуснатото доказателство. На четвърто място се излагат оплаквания, че съдът не е обсъдил наведените в исковата молба основания за незаконосъобразност на обжалваното уволнение, както и, че е игнорирал значими за спора факти и обстоятелства, за които са изложени подробни съображения в жалбата.

Твърди се също, че ищецът е изпълнявал освен длъжността „главен счетоводител“ и допълнителни дейности , а именно „той и отчетник касиер, той и експерт за работа с членовете, той и специалист работа по проекти, той и шофьор“. Твърди, че липсва реално и фактическо премахване на изпълняваните от ищеца по съвместителство трудови функции, чието изпълнение е продължило и след неговото уволнение, както и , че не е извършен подбор. Излага се също, че неправилно съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 329 от КТ, като счита за в случая същата не е спазена при неговото уволнение, доколкото изпълняваните от него по съвместителство дейности са еднородни с други длъжности и съгласно свидетелските показания са изпълнявани от повече от един служител. На последно място се навеждат и оплаквания за липса на 2 мотивирано произнасяне от съда по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл.

225, ал. 1 от КТ, макар да е установено, че за целият исков шестмесечен период от уволнението му ищецът е останал без работа. По подробно развитите в жалбата съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В жалбата са направени доказателствени искания /стр. 8/ за задължаване на основание чл. 190 от ГПК на ответника да представи по делото намиращата се у него трудова и осигурителната книжка на ищеца и за изискване на основание чл. 186 от ГПК от ТД на НАП на справка - извлечение за периода от 1995г. до 2025г. какви са обявените основни и/или допълнителни трудови договори и/или допълнителни споразумения към тях за този период по персоналната партида на ищеца. Въззивникът обосновава доказателствените си искания с мотив, че с тях цели установяване съществуващите и изпълнявани от ищеца трудови функции по основания договор и липсата на допълнителен договор/споразумение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемияответник „БУРГАСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА“, в който се счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно.

Оспорват се доводите на въззивника за очевидна неправилност на обжалваното решение, поради допуснатата от съда грешка в наименованието на ответника, която впоследствие е поправена в производство по чл. 247 от ГПК. Сочи, че заеманата от ищеца преди уволнението длъжност е „Главен счетоводител“ съгласно допълнително споразумение от 20.06.2022г. към основния трудов договор, поради което счита за неоснователни наведените в жалбата доводи за неяснота по този въпрос в обжалваното решение. За неоснователни са счетени и оплакванията за нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК за немотивираност на първоинстанционният съдебен акт, както и за неправилно приложение на нормата на чл. 335 от КТ, като счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, доколкото прекратяване на договора е без предизвестие, като същото настъпва от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора от ищеца. Заявява, че прекратяване на договора на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ без предизвестие не прави уволнението незаконно. Заявява се, че вписаната в заповедта за уволнение дата 04.01.2025г. съставлява техническа грешка, като се иска от съда да приеме, че моментът на прекратяване на трудовото правоотношение е датата на връчване на заповедта -03.02.2025г. На следващо място в писмения отговор се изразява несъгласие с възраженията в жалбата, че съдът не е съдействал на страните за изясняване на фактическата обстановка по делото и за установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства. В тази връзка по отношение на трудовата книжка се сочи, че нееднократно ответникът е канил ищеца да я получи като същата му е изпращана няколко пъти по куриер, но той умишлено не я получавал. Що се касае до възраженията за недоказаност на уволнението се сочи, че на 24.10.2024г. работодателят е приел нова организационна структура и щатно разписание, с които са отменени предходните от 18.10.2023г., поради което процесната заповед за уволнение е издадена именно в изпълнение на това решение от 24.10.2024г., с което длъжността на ищеца е заличена от щатното разписание. Заявява се, че доколкото съкратената длъжност на ищеца е само една за работодателят не е било налице задължение да извършва подбор по чл. 329 от КТ. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение, с което исковете са отхвърлени, както и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

3

Във въззивната си жалба с вх.48206 от 12.11.2025г., насочена против решение № 2276 от 17.10.2025г. постановено по реда на чл. 247 от ГПК по същото гр.д. № 1355/2025г. по описа на РС-Бургас, въззивникът И. В. Я. излага съображения за необоснованост, неправилност и допуснати съществени процесуални нарушения в обжалваното решение. Счита, че съдът не е зачел и обсъдил мотивите на депозирания от ищеца писмен отговор по чл. 247, ал. 2 от ГПК, както и, че неправилно е извършил поправка на наименованието на ответника както в мотивите, така и в диспозитива.

Сочи се, че не става ясно каква е действително формираната воля на съда по отношение на това кой субект е ответник по делото. Счита, че промяната в името на ответника не може да се поправи по реда на чл. 247 от ГПК, тъй като се касае за различен субект, който не е страна по делото. Моли за отмяна на обжалваното решение по чл. 247 от ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемияответник „БУРГАСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА“ по втората въззивна жалба, която се оспорва като неоснователна. Излага се, че грешното изписване на наименованието на някоя от страните по делото е класически случай на очевидна фактическа грешка, доколко ЕИК навсякъде е изписан правилно. Наред с това сочи, че всички съобщения по делото са връчвани на ответника „БУРГАСКА ТЪРГОВСКОПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА“, като „БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА“ не е била страна, нито е уведомявана, нито е участвала по делото. По тези съображения се иска потвърждаване на решението по чл. 247 от ГПК правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивника, чрез процесуалния си представител поддържа въззивните си жалби и моли за уважаването им, като заявява, че делото е изяснено от фактическа страна. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител поддържа писмените си отговори на въззивните жалби на насрещната страна и моли за потвърждаване на обжалваните решения. Претендира присъждане на разноските по делото. Представя писмени бележки.

Районният съд е бил сезиран с предявени искове с правно основание чл. 344, ал.

Разпечатката съдържа 26 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d37444dd-8678-4581-a43f-70bcfb67d71b