Решение № 191 от 11.08.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. М., 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500039 по описа за 2025 година

Производство по чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК

С Решение № 120/09.05.2025 год., по в.гр.д. № 39/2025 год., съдът е ОТМЕНИЛ Решение № 510/06.11.2024 год., по гр.д. № 1518/2023 год. по описа на РС М. В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от М. ЕООД, ЕИК ***, гр. С. против Ц. В. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Ч., обл. М. иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 403, ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД до размера 24 724,66 лева, представляваща причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на законната лихва за периода 04.01.2018 – 04.01.2021 год., начислена върху неоснователно запорирана сума в размер на 81 212,50 лв., ведно с лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за което има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 840/2023 год. на РС М., като вместо това е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. В. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Ч., обл.

М. дължи на М. ЕООД, ЕИК ***, гр. С. сумата от 24 724,66 лв. (двадесет и четири хиляди седемстотин двадесет и четири лева, 66 ст.), представляваща причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на законната лихва за периода 04.01.2018 – 04.01.2021 год., начислена върху неоснователно запорирана по гр.д. № 16945/2017 год. на СРС сума в размер на 81 212,50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2023 год. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК№ 477/19.04.2023 год. по ч.гр.д. № 840/2023 год. по описа на Районен съд – М..

1

Решение № 510/06.11.2024 год., по гр.д. № 1518/2023 год. по описа на РС М. е потвърдено в останалата част, за разликата до претендираните 24 747,25 лв.

Със същото решение ответникът Ц. В. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Ч., обл. М. е осъден да заплати на М. ЕООД, ЕИК ***, гр. С. сумата от 8581.37 лева, представляваща разноски в заповедното и в исковото производство пред двете инстанции съобразно уважената част от иска.

Решението е връчено на въззивника чрез пълномощника му адв. Л. К., САК, на 22.05.2025 год.

В срока за обжалване, с молба от 15.05.2025 год. тя е поискала поправка на очевидна фактическа грешка, евентуално – изменение на решението в частта за разноските.

Счита, че е налице очевидна фактическа грешка при направените изчисления за следващите се на ищцовата страна разноски, тъй като при уважен 99,9% иск съдът е присъдил 8581,37 лв. от общо сторените от страната разноски в размер на 9525,31 лв.

Евентуално, ако съдът приеме, че в случая не се касае за очевидна фактическа грешка, то моли да бъде изменено решението в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК, като същите бъдат увеличени на 9525,31 лв.

Молбата е редовно връчена на въззиваемата страна и в предоставения едноседмичен срок същият не е изразил становище.

Исканията са заявени в законоустановеният срок, от страна, имаща право и интерес и са допустими.

Относно искането по чл. 247 ГПК – за поправка на очевидна фактическа грешка в решението:

По реда на чл. 247, ал. 1 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в диспозитива.

По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, граници на спорен имот, размер на присъдена сума.

В случая, видно и от данните по делото, в мотивите и в диспозитива на въззивното решение няма противоречие досежно размера на следващите се разноски.

Затова не са налице предпоставките на закона за допускане на исканата поправка, тъй като чрез нея би се засегнала вече формираната воля на съда.

За това искането да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение по делото е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Относно искането за изменение на решението в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК:

Същото е основателно.

2

От представените пред двете инстанции списъци по чл. 80 ГПК и приложените към тях писмени доказателства се установява, че въззивникът е сторил разноски в размер на 3494,95 лв. във въззивното производство, 3644.95 лв. пред първата инстанция и 2394.95 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. № 840/2023 год. на МРС, или общо разноски в размер на 9534.85 лева.

От тях, съобразно уважената част от иска (99%) в тежест на въззиваемия следва да се възложат 8581.37 лева.

Пресмятането е неправилно. Искът е предявен за сумата от 24 747,25 лв., а е уважен до размера 24 724,66 лева, което е 99,9%. Следователно от сторените общо разноски от въззивника в размер на 9534,85 лева следва в негова полза да се присъдят 9525,31 лева.

Молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдебното решение са измени в частта за разноските в горния смисъл.

При тези мотиви съдът:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. ЕООД, ЕИК ***, гр. С. чрез пълномощника му адв. Л. К., САК, за ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА, допусната в Решение № 120/09.05.2025 год., по в.гр.д. № 39/2025 год. на ОС М. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248 ГПК Решение № 120/09.05.2025 год., по в.гр.д. № 39/2025 год. на ОС М., в частта му относно присъдените разноски, като ВМЕСТО посоченото в решението:

„ОСЪЖДА Ц. В. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Ч., обл. М. да заплати на М. ЕООД, ЕИК ***, гр. С. сумата от 8581.37 лева, представляваща разноски в заповедното и в исковото производство пред двете инстанции съобразно уважената част от иска“,

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ц. В. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Ч., обл. М. да заплати на М. ЕООД, ЕИК ***, гр. С. сумата от 9525,31 лева, представляваща разноски в заповедното и в исковото производство пред двете инстанции съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3