Решение № 13544 от 25.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13544 гр. София, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20211110155401 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на И. Б. С. /уточнена с молби от 14.10.2021 г., 23.02.2022 г. и 31.03.2022 г./ срещу „фирма“ ЕАД, с която са предявени искове за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищцата за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. д. № ****/2008 г. по описа на ЧСИ С.Я., а именно: 4 565.34 лв. – главница по Договор за банков кредит № ****/12.11.2004 г.; 2 952.17 лв. – договорна лихва; 243.83 лв. – разноски; 6 096.66 лв. – законна лихва от 15.02.2008 г. до 27.09.2021 г. Претендират се разноските по делото.

Ищцата твърди, че договорът за банков кредит е сключен с „ФИРМА“ АД, но през м.

07.2021 г. е получила Уведомление за извършено прехвърляне на вземането по договора на 08.06.2021 г. на ответника. Възразява, че ответникът е загубил процесуалната възможност да събере принудително вземанията поради изтичането на 5-годишна погасителна давност.

Излага, че има интерес от исковете, тъй като й е отказано предоставянето на заем поради наличие на кредитна задлъжнялост към ответника.

В законоустановения срок е подаден от ответника отговор на исковата молба, както и отговор на уточнителните молби. Ответникът излага, че първоначалният кредитор „ФИРМА“ АД е завел за вземанията гр. д. № 4822/2008 г. по описа на СРС, 24 състав, по което е издаден изпълнителен лист на 07.03.2008 г., въз основа на който е образувано изп. д.

№ ****/2008 г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № ****. Сочи, че на 23.07.2021 г. ответникът е конституиран като взискател по изпълнителното дело. Твърди, че към 14.10.2021 г. вземанията му към ищеца са следните: 4 565.34 лв. – главница; 9 123.69 лв. – неолихвяеми вземания, от които: 2 779.62 лв. – договорна лихва, и 6 344.07 лв. – законна лихва до датата на цесията; 163.60 лв. – законна лихва от датата на цесията /08.06.2021 г./ до 14.10.2022 г.;

168.58 лв. – разноски. Оспорва възражението на ищеца за изтекла погасителна давност, при твърдения, че по изпълнителното дело са предприети множество изпълнителни действия в 1 периода от 05.09.2008 г. до 25.10.2021 г., а на 16.12.2008 г. ищецът е извършил частично плащане и е заявил, че ще прави ежемесечни плащания за погасяване на задълженията.

Изтъква, че до 26.06.2015 г. приложимо е било ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителната давност е била спряна, а едва след тази дата – ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Акцентира, че предприетите след изтичане на срока на перемпцията изпълнителни действия също прекъсват давността. Счита, че забавянията на съдебния изпълнител не могат да рефлектират върху правата на взискателя, а единствено представляват дисциплинарни нарушения. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищцата поради изтичане на погасителната давност за вземанията, за които е образувано изпълнителното производство.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за вземанията – предмет на образуваното изпълнително производство. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

В случая с Определение № 11888/11.05.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че срещу ищцата се води изп. д. № ****/2008 г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег.

№ ****, образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.03.2008 г., издаден по гр. д. № 4822/2008 г. по описа на СРС, 24 състав, в полза на „ФИРМА“ АД, както и че в хода на изпълнителното производство поради извършена цесия като взискател е конституирано ответното дружество.

Спорни са между страните актуалните към датата на подаване на исковата молба размери на вземанията, за които се води изпълнителното производство. От материалите по делото се установява, че по делото са постъпвали парични суми в резултат на предприети действия по принудително изпълнение и в резултат на доброволно плащане от длъжника, но при липса на доказателства за вземанията, които са били погасени с тях, съдът приема, че предмет на изпълнителното дело са именно процесните суми.

Предвид изложеното и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищцата има правен интерес от предявените искове срещу ответника.

По отношение на процесната главница е приложима общата 5-годишна давност, тъй като не се касае за периодично вземане, а е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични 2 платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл – Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д.

№ 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, I ТО/. За лихвите приложима е кратката 3-годишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

По делото се установява, че на 21.08.2008 г. първоначалният взискател „ФИРМА“ АД е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения на 07.03.2008 г. изпълнителен лист.

Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/.

След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Ето защо съдът счита, че с образуването на изп. д. № 2008****0400**** по описа на ЧСИ С.Я. давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г.

Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищцата за изтекла погасителна давност.

3

В случая на 28.07.2015 г., 27.11.2015, 22.01.2016 г., 01.03.2016 г., 08.03.2016 г., 18.04.2016 г., 09.05.2016 г., 11.07.2016 г., 08.08.2016 г. и 24.10.2016 г. са постъпили суми по изпълнителното производство /л. 136, л. 143, л. 163, л. 169, л. 172, л. 175, л. 178, л. 184, л.

187 и л. 193/ въз основа на наложен на 07.08.2014 г. и на 30.11.2015 г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Интер Дринкс Плюс“ ООД /л. 116 и л. 139/.

По молба на взискателя от 25.11.2015 г. на 03.02.2016 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника /л. 149/. По искане на взискателя от 06.10.2017 г. е наложен на 25.10.2017 г. запор на банкови сметки на длъжника /л. 206/. По молба на взискателя от 29.07.2019 г. за извършване на публична продан на движими вещи на длъжника /л. 224/ е насрочен за 12.09.2019 г. опис на движими вещи /л. 225/. На 14.02.2020 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника и върху трудовото му възнаграждение /л. 238/. По искане на взискателя от 23.07.2021 г. /л. 245/ на същата дата е наложен запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника /л. 249/. На 20.10.2021 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника /л. 257/, в резултат на което на 08.12.2021 г. има постъпление на парична сума по изпълнителното дело /л. 278 – гръб/.

В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.

Разпечатката съдържа 34 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3742396-a3be-43d3-937e-4b472663eb29