Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4561 от 17.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8214/2023
Вид
Решение № 4561
Подписан
17.10.2024
Състав
ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 104, ал. 7 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 91в · Закон за автомобилните превози
  • чл. 91в, т.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 42, т. 3 и т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 3 и т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 ,т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4561 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110208214 по описа за 2023 година при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 8214 по описа на СРС за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД, ЕИК 831847364 представлявано от управителя му В.Г.Н. срещу Наказателно постановление /НП/ № 42-0006462/10.05.2023 г., издадено от ЧАК Директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", София, с което на „С.“ ЕООД на основание чл. 104, ал. 7, предл. последно от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 91в, т 2 от ЗАвПр.

С жалбата от управителя на "С." ЕООД В.Г.Н. се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. В тази насока и в жалбата се твърди, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, както и че изисканата от същото информация за проверявания период била предоставена на контролните органи като разпечатки в pdf формат. Навеждат се доводи за допуснати в хода на административно - наказателното производство на съществени нарушения на процесуалните правила, които представляват 1 самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че в АУАН и наказателното постановление не са посочени - дата и място на извършване на нарушението, и обстоятелствата, при които е извършено, съобразно императивните изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1 ,т. 5 от ЗАНН, а така също, че описанието на нарушението не съответства на хипотезата на посочената като нарушена норма на чл.

91в, ал. 2 от Закон за автомобилните превози, сочейки, че дружеството е изпълнило задължението си по чл. 91в от ЗАвПр и съхранява данните от тахографите на автомобилите си, включително и за проверявания период от 01.10.2022 г. - 31.12.2022 г.

Не на последно място в жалбата от управителя на "С." ЕООД се сочи, че неправилно е приложена и санкционната норма на чл. 104, ал.

7 от ЗАвПр като се навеждат съответните аргументи в тази насока.

С оглед на изложеното и отново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление е да присъди на дружеството направените от същото разноски по делото.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподател "С." ЕООД, се представлява от адв. С. А. от САК, редовно упълномощена, която поддържа жалбата и доводите в нея и моли съда да отмени издаденото наказателно постановление.

В тази насока и адв. АД. заявява, че не е изпълнена хипотезата на санкционната норма, отказ за предоставяне на данни от тахографа и картите на водачите, а за това, че същата информация не е представена във вид удобен за работа на контролния орган. По този повод и адв АД. сочи, че нито в Регламент 165 от 2014 г., нито в българския закон за автомобилните превози е въведено изискване за формата на информацията, извлечена от паметта на тахографите и картите на водача, която следва да бъде съхранявана от превозвача.

Представя списък на разноските и документ за направените по делото разноски.

Въззиваемата страна - Регионална дирекция "Автомобилна администрация" София, редовно призована, не изпраща представител, но взима становище по жалбата с придружително писмо, в което се иска съдът да отхвърли подадената жалба като неоснователна и да 2 потвърди обжалваното наказателно постановление. В писмото се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава размера , предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се иска присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.04.2023 г. свид. И. И. Т. - инспектор в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" София съставил против "С." ЕООД акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 334044/04.04.2023 г., за това че на същата дата около 14:00 ч. в сградата на РД "Автомобилна администрация" София, на основание писмо с рег. № 12-00-00-83/1/17.02.2023 г. при проверка на дружеството притежаващо лиценз № 1915 за извършване на превоз на товари в Общността, същото не представило за проверка файлове с данни и информация, записана в електронната памет на бордовото устройство, монтирано в МПС с рег. № ****** ТЕ, както и от паметта на дигиталните карти на водачите, управлявали МПС-то, в цифрово криптиран файл (DDD), поискана с известие с рег. № 12-00-0083/3/07.03.2023 г. по точки 3.4, получено от Велислав Велчев на 26.03.2023 г. по пощата, за проверявания период от 01.10.2022 г. до 31.12.2022 г., като същият представил за проверка на PDF - формат, разпечатки, свалени на електронен носител, като информацията не може да бъде проверена и анализирана с лицензирана електронна програма за контрол. Посочените фактически констатации са квалифицирани в АУАН като нарушение на чл. 91в, т.2 ЗАвПр.

Съставения акт бил връчен на представител на жалбоподателя - АВС. на 04.04.20234 г.

Административнонаказващия орган, въз основа на съставения АУАН, на 10.05.2023 г. издал процесното Наказателно постановление, с което при идентично фактическо описание на соченото нарушение и правна квалификация на жалбоподателя „С.“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

3

От приобщената към доказателствения материал заповед № РД08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта и съобщенията и от длъжностна характеристика на инспектор в ИА "Автомобилна администрация" и РД "Автомобилна администрация" София се установява, че както АУАН така и НП са издадени от компетентни за това лица.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетеля И. И. Т., писмени доказателства: Писмо с № 12-00-00-83/1/17.02.2023 г; Известие с № 12-00-000-83/3/07.03.2023 г. с приложено към него известие за доставяне с № ИД PS1517 009T N M 6; Заповед с № РД-121139/04.04.2023; Констативен протокол с № 12-00-00-83/5/04.04.2023 г.; Електронен носител CD- диск с разпечатка от него; Пълномощно на А.С. аверено копие на възражение с № 52-00-56-2916/12.04.2023 г. получено с куриерска услуга- Спиди; копие на пълномощно на В.Н.;

Заверено копие на известие № 52-00-56-2916/1/16.05.2023 г.; Заверено копие от длъжностна характеристика на актосъставителя; Заверено копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заверено копие на Заповед № 7/16.01.2023 г. на ИА АА и други приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства.

Съдът счете, че гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са единни, поради което ги кредитира. При проведения разпит на свидетеля И. Т.- актосъставител, същия ясно и последователно дава сведения относно проведената проверка. Следва да бъде взето предвид, че фактите по отношение на които лицето бе разпитано са възприети от него непосредствено, а впечатленията му са лични.

Поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално 4 допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, съображенията на съда в тази насока са следните: като

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи, видно от приобщените по делото писмени доказателства - заверено копие от длъжностна характеристика на актосъставителя; заверено копие на Заповед № РД08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; заверено копие на Заповед №

7/16.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИА "АА".

Настоящия състав на съда установи, че както АУАН така и НП не съдържат всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 42, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Установява се, че и в двата акта не се съдържа пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение, съответстващо на правна норма, която се твърди да е нарушена.

В Чл. 91в. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2011 г.) от Закона за автомобилните превози законодателя е вменил на превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, че са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача и 3. пътните листове.

Както се вижда в посочения текст законодателят не е въвел задължение за превозвачът да представя изискуемата информация в конкретно посочен електронен формат, нещо повече няма задължение тази информация да бъде и на електронен носител - няма никакви законоустановени изисквания за вида, в който изискуемата информация следва да бъде предоставена на контролния орган, а има задължение единствено същата да бъде съхранявана в съответния законоустановен период и да бъде предоставена на контролния орган за проверка. От изложеното в обжалваното наказателно постановление се установява, че дружеството жалбоподател

"С." ЕООД е предоставило нужната за контролната дейност на проверяващите 5 информация „на PDF-формат разпечатки , свалени на електронен носител“. В тази връзка и не може да се приеме, че посочената в закона информация не е съхранявана от задълженото лице и същата е била предоставена при поискване, но не е предоставена в конкретен формат, каквото изискване е имало от проверяващия орган, което обаче както бе посочено, не е визирано като част от рамката на задължението по смисъла на закона. Не се установява и контролният орган да е описал правна норма, която да задължава превозвача да представи информацията в конкретния формат. Поради описаното тук се установи, че АНО е допуснал съществени процесуални нарушения, което препятства възможността на жалбоподателя да реализира правото си на защита.

Във връзка с посоченото дотук настоящия състав на съда счита, че в хода на проведеното административнонаказателно дело се установи допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя „С.“ ЕООД, поради което съдът счита, че са налице основания процесното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно на процесуално основание.

Поради констатираното самостоятелно основание за отмяната на процесното НП, съдът не намира за необходимо да обсъжда същото от материалноправна гледна точка.

По разноските:

Съдът, предвид изходът на настоящото дело и отмяната на атакуваното НП и предвид това, че жалбоподателят чрез своя процесуален представител адв С. А. от САК претендира разноски, счита че същите следва да му бъдат присъдени.

Процесуалният представител на въззиваемата страна прави искане размерът на тези претендирани от жалбоподателя разноски да бъде съобразен от съда за прекомерност, като същевременно претендира разноски в полза на въззиваемата страна - за юрисконсултско възнаграждение.

При този изход от делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, с право на разноски разполага 6 дружеството жалбоподател. Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, релевирано от процесуалния представител на въззиваемата страна, съдът определя като неоснователно, т.к тези разноски са направени в минималния размер, определен в чл.7, ал.2 т.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, връзка с чл.18, ал.2 от същата Наредба, връзка с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, приложима в случая според чл.63д от ЗАНН. В настоящия случай сторените разноски, за които са представени доказателства за изплатено възнаграждение са в размер на 400 /четиристотин/ лв., която сума Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да бъде осъдена да заплати на "С." ЕООД, съгласно приложения по делото списък с разноски и преводно нареждане от 28.05.2024 г. по договор за правна защита и съдействие сключен между В.Г.Н. - управител на дружеството и адв. С. А. от САК.