Определение № 18102 от 26.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18102 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100500818 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 7437/12.01.2026 г. по вх. рег. на СРС, подадена от Т. Д. П. срещу Определение № 48296/21.11.2025 г. по гр. д.

№ 52941/2023 г. на СРС, с което е върната подадената от него искова молба.

Жалбоподателят сочи, че е изпълнил всички указания на районния съд, както и че е налице престъпление както от общ, така и от частен характер от страна на ответника, поради което неправилно исковата молба е била върната.

Софийски градски съд, след като прецени обстоятелствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т.

1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. По същество е неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба от Т. Д. П. срещу Д.М.Д., в която се съдържат твърдения, че ответникът, в качеството си на служител на ДАНС, е изготвил писмо с вх. № 9375/22.03.2019 г. по описа на ДАНС, оформено като служебна справка, за което ищецът навежда, че същото е с невярно съдържание, а със съставянето му и предоставянето му по досъдебно производство № 111 по описа за 2019 г., ответникът е създал негативно отношение към него от страна на служители на КПКОНПИ и на ДАНС и сигналите и жалбите му не са били вземани на сериозно от страна на служителите на двете институции. Твърди, че с действията си ответникът го 1 увредил, като претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.

В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че е заемал длъжността директор на Дирекция „Противодействие на корупцията“ в КПКОНПИ /към момента КПК/ до месец юли 2023 г., като в това си качество е подписвал писма, каквото е и визираното от ищеца, но същото е било по описа на КПКОНПИ, а не на ДАНС. Доколкото ответникът е действал само в кръга на служебните си задължения, твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като гражданска отговорност не може да бъде търсена от държавен служител в кръга на изпълнение на служебните му задължения.

Във връзка с твърденията на ответника по отношение на допустимостта на предявения иск са постъпили служебно изискани справки от съответните институции. Видно от писмо с изх. № 1113-1/05032025 на КПК ответникът Д.М.Д. е бивш служител на КПКОНПИ, като за периода от 01.01.2019 г. до 28.07.2023 г. е заемал длъжността „директор“ на дирекция „Противодействие на корупцията“. Съгласно писмо с изх. № 21834/2025 г. на ДАНС Д.М.Д. не е бил служител на Агенцията за периода от 01.01.2019 г. до 26.07.2023 г., а с Решение № 519 от 27.07.2023 г. на МС на Република България е определен за заместник-председател на ДАНС, считано от 27.07.2023 г., като с Решение № 579 от 29.08.2023 г. на МС е определен за заместник-председател на Агенцията, считано от 29.08.2023 г. за срок от 5 години, която длъжност заемал и към момента.

С уточняваща молба от 17.03.2025 г. ищецът е посочил, че ответникът е изготвил справката като служител на КПКОНПИ, но се подписал като агент на ДАНС, тъй като е работел в ДАНС преди написването на справката С протоколно определение от 25.03.2025 г. по гр. д. № 52941/2023 г. по описа на СРС, 162 състав съдът е приел, че въз основа на съдържанието на горепосочените справки ответникът е заемал ръководни длъжности в КПКОНПИ, съответно в ДАНС, поради което и предвид разпоредбите на чл.

20 във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗОНПИ и чл. 100 от ЗДАНС същият не е можел да носи в лично качество имуществена отговорност за извършените от него противоправни действия или бездействия при или по повод изпълнение на службата му. Посочил е, че служителите на ДАНС могат да носят такова отговорност, само в хипотезата на извършено престъпление или умишлено причинени вреди, а доколкото такива твърдения не били изложени в исковата молба, то искът бил недопустим. С оглед на това съдът е прекратил производството.

Срещу това определение е постъпила частна жалба, по която е било образувано в. ч. гр. д. 4389/2025 г. по описа на СГС, по което е постановено Определение № 9417/15.05.2025 г., с което въззивният съд е констатирал нередовности на исковата молба, които е следвало да бъдат отстранени преди районният съд да пристъпи към изследване на въпроса за допустимостта на исковата молба, с оглед на което е отменил обжалваното определение и е върнал делото със задължителни указания на районния съд по отстраняване на констатираните нередовности.

2

С Определение № 27757/27.06.2025 г. районният съд, в изпълнение на указанията на СГС, е оставил без движение исковата молба на ищеца е му е дал указания, съобразно с мотивите на СГС.

В изпълнение на тези указания, ищецът Т. П. е депозирал молба, с която е уточнил исковата си претенция, като е посочил в какво се изразяват противоправните деяния на ответника, в какво качество ответникът ги е извършил, а именно служител на КПКОНПИ, както и е посочил видът и размерът на претърпените неимуществени вреди. Със същата молба е намалил исковата си претенция на 5000 лева.

С определение № 41621/07.10.2025 г. районният съд е приел, че ищецът е изпълнил само част от дадените указания, поради което отново е оставил исковата молба без движение и е дал повторни такива.

С молба от 14.10.2025 г. ищецът, в изпълнение на указанията на съда е конкретизирал конкретните противоправни деяния на ответника, както и времето, мястото на извършването и причинната връзка между деянията и твърдяните неимуществени вреди.

С обжалваното определение районният съд е приел, че към процесния период ответникът е бил орган на КПКОНПИ по смисъла на чл. 16 ЗОНПИ в редакцията, действаща към процесния период, поради което спрямо него намира приложение функционалният имунитет по чл. 20 ЗОНПИ. Според съда имуществената му отговорност може да бъде ангажирана единствено ако претендираните вреди са настъпили в резултат на престъпление от общ характер. Приел е, че дори описаните в исковата молба деяния да съставляват престъпление, то би било такова по чл. 147 НК – от частен, а не от общ характер, поради което искът е недопустим.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на предходните съдебни състави касателно служебното качество на ответника Д.Д. към процесния период /22.03.2019 г./, а именно директор на Дирекция „Противодействие на корупцията“ в КПКОНПИ, което е видно и от постъпилото по делото писмо с изх. № 1113-1/05032025 на КПК, което посочва, че ответникът Д.М.Д. е бивш служител на КПКОНПИ, като за периода от 01.01.2019 г. до 28.07.2023 г. е заемал длъжността „директор“ на дирекция „Противодействие на корупцията“.

Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗОНПИ /обн. в ДВ. бр. 17 от 26.02.2019 г./, актуална към процесния период, членовете на Комисията и органите по чл.

16, ал. 1 и 2 не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им по този закон правомощия, освен ако вредите са настъпили в резултат на престъпление от общ характер. А съгласно чл. 16, ал. 2 ЗОНПИ /обн. в ДВ. бр. 17 от 26.02.2019 г./ актуална към процесния период, органи на Комисията са и директорът на дирекцията, която извършва дейности за противодействие на корупцията чрез събиране, анализиране и проверки на сведения при и по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности, и инспекторите в нея.

В случая ищецът претендира неимуществени вреди от ответника именно в качеството му на служител в КПКОНПИ, поради което с оглед на конкретно 3 твърдяните факти в исковата молба, последният може да носи гражданска отговорност за вреди единствено при извършено от негова страна престъпление от общ характер, т. е. разполага с т. нар. индемнитет. Предвид използваните от ищеца термини и фактически обстоятелства в исковата молба и уточненията към нея, въззивният съд не може да приеме, че се касае до описано престъпление от общ характер от което следва и че искът срещу ответника се явява недопустим.

Поради изложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 7437/12.01.2026 г. по вх. рег. на СРС, подадена от Т. Д. П. срещу Определение № 48296/21.11.2025 г. по гр. д. № 52941/2023 г. на СРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Върховния касационен съд на Република България, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4