Решение № 294 от 04.11.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

Номер 294

02.11.2020 г.

Град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Пазарджик

I Граждански състав

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав С. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20205200500620 по описа за 2020 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №684/06.07.2020г., постановено по гр.д.№3948/2019г. по описа на РС- Пазарджик е осъдена Прокуратура на Република Б., да заплати на Й. С. В. , с ЕГН **********, от с.Б., ул.“25-та“ №7, сумата от 800лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства от положението на обвиняем и в накърняване на доброто й име и репутация в обществото в резултат на незаконно повдигнато обвинение в престъпление по чл.234, ал.1 от НК по НОХД, за което тя е оправдана с присъда от 19.04.2017г., по НОХД №347/2017г. на Пазарджишкия районен съд, потвърдена с решение от 29.06.2017г. по ВНОХД №422/2017г. на Пазарджишкия окръжен съд, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2017г. до изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 800лв. до пълния предявен размер от 10000лв.

Осъдена е Прокуратурата на Република Б., да заплати на Й. С. В. сумата от 24,80лв., представляваща разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от В.Н.- прокурор при Районна прокуратура Пазарджик.

1

Твърди се, че решението е неправилно. В тази насока се визира, че извежданите изводи от страна на първоинстанционият съд не могат да бъдат споделени

Сочи се, че ако ищцата твърди, че вредите са последица от процесното обвинение, то е следвало да представи пред съда безспорни и категорични доказателства и да проведе пълно и главно доказване, кои конкретно вреди по вид, размер и интензитет са в резултат само и единствено от действията на Прокуратурата.

Твърди се, че от внимателния анализ на описаните факти се установява, че Прокуратурата стриктно е спазвала задължението си за провеждане на досъдебното производство в сроковете по НПК, като съдебното такова е протекло в разумни срокове.

Твърди се, че в решението на съда са направени единствено констатации, без да се изложени аргументи за тях. За всички изнесени в исковата молба твърдения, ищцата ангажира единствено двама свидетели.

Приема се, че твърденията на последните не доказват сочените в исковата молба обстоятелства, свързани с уронване достойнството, доверие, репутация и добро име в обществото.

Сочи се, че съдът не е обсъдил в мотивите си обстоятелства, които са от съществен означение. Не е посочил, защо дава вяра на показанията на тези свидетели и ти приема безрезервно. Не се е аргументирал, защо същите се явяват достатъчни за изясняване на изложените от ищцата твърдения, без да се нуждаят от потвърждението на други гласни и писмени доказателства.

Визира се, че ако се анализират показанията на св.К., ще се направи възможния извод, че ако изобщо има някакви причинени вреди, то те не са от действията на Прокуратурата на РБ, а от други обстоятелства, поради което в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ и ако изобщо има някакви вреди, то те са по изключителна вина на ищцата В..

В тази насока излага подробни съображения.

Моли се да се отмени обжалваното решение, като решавайки делото по 2 същество се отхвърли изцяло иска на Й. С. В. , като неоснователен и недоказан, като се отхвърли и иска за лихвите и разноските.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от другата страна в процеса- Й. С. В. .

Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от адв.Л., в качеството му на процесуален представител на Й. С. В. , в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за горницата над 800лв. до пълния предявен размер от 10000лв.

Твърди се, че за да произнесе решението, съдът правилно и обосновано е приел, че негативните психически и физически преживявания на ищцата са пряка и непосредствена последица от незаконното й обвинение, което налага ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяването им.

Неправилно обаче, разсъждавайки по размера на справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът е определил адекватния паричен еквивалент на моралните страдания на увреденото лице, като присъденото като парична сума обезщетение не компенсира в най- пълна степен вредите причинени на Й. В..

Не се споделят изводите на районният съд относно това да определи атакувания размер на обезщетение.

Счита се, че от страна на районният съд е постановено едно неправилно- несправедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД решение, като определения размер на обезщетението не съответства в най- пълна степен на търпените от ищцата болки и страдания, както и вида и продължителността на упражнената спрямо нея процесуална принуда.

Искането е да се отвени обжалваното решение, в частта с която е отхвърлена исковата претенция за горницата над 800лв. до пълния предявен размер от 10000лв., като се уважи иска в пълен размер, ведно със съответните компесаторни лихви.

Моли се за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция.

3

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази подадената въззивна жалба от другата страна в процеса- Прокуратурата на РБ.

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания, като писмени отговори на същите не са постъпили от страните по делото.

В съдебно заседание, за жалбоподателят Прокуратура на РБ. се явява прокурор С.П. от ОП- Пазарджик. От страна на последния се поддържа подадената от прокуратурата въззивна жалба. Излага съображения в насока неправилност и незаконосъобразност на постановеното от първата инстанция решение. Моли за неговата отмяна, съответно за оставяне без уважение на подадената жалба, тъй като същата е неоснователна. Моли за присъждане на разноски направени пред настоящата инстанция.

За жалбоподателят- Прокуратура на РБ. се явява прокурор в ОППазарджик- Ж.П.. От страна на същия се поддържа подадената от прокуратурата въззивна жалба и се моли същата да бъде уважена. Оспорва подадената въззивна жалба подадена от другата страна в процеса. Излага подробни съображения в тази насока. Прави възражение за прекомерност.

Жалбоподателката- ищец Й. В., редовно призована не се явява. От страна на упълномощения от нея адв.Л. е постъпила писмено становище, в което са изложени съображения за несправедливост на постановеното от първоинстанционния съд решение. Моли се за отмяна на същото, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за горницата над 800лв. до пълния предявен размер от 10000лв., ведно със съответните лихви.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Пред първоинстанционният съд е подадена искова молба от Й. С. В. , с която е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.

В същата се твърди, че срещу последната е било образувано от Районна прокуратура- Пазарджик наказателно производство за престъпление по чл.234 4 от НК, приключило с влязла в сила оправдателна присъда през 2017г.

Твърди се, че докато траело наказателното производство, ищцата живеела в непрекъснат стрес и притеснения. Същата се затворила в себе си, загубила сън и апетит. За воденото наказателно производство научили повечето нейни роднини, приятели и познати, като било накърненото доброто й име и достойнство.

Сочи се от страна на ищцата, че била принудена да понася ограниченията от качеството й на обвиняем, в това число да спазва наложена й мярка „подписка“ и да се явява за провеждане на следствени действия. През това врече, В. тръпнела от срам и от страх, че ще бъде осъдена без вина и ще влезе в затвора.

В срокът по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът- Прокуратурата на Република Б., представлявана от прокурор Н. от РП- Пазарджик, с който се оспорва иска, като се приема че същия е неоснователен.

Твърди се, че не са представени доказателства, в т.ч. медицински, за състоянието на ищцата и претърпените вреди. Приема се, че същата не е понесла никакви ограничения в личния си живот в резултат на разследването и взетата най- лека мярка за неотклонение „подписка“.

Визира се, че обвинението е предявено при спазване на изискванията на НПК и не е било незаконно. Ако изобщо има някакви вреди, то те не са в резултат на действия на прокуратурата, а са причинени от самата ищца, като следва да намери приложение чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.

Сочи се, че оправдаването на ищцата е станало не поради недоказаност на деянието, а само по причина, че съдът е преценил деянието като маловажен случай, при който вредите могат да се поправят чрез възможностите на административно- наказателното производство.

Визира се, че претендираното обезщетение не съответства и на стандарта на живота в страната, като надвишава почти два пъти средния годишен доход на човек от населението за 2017г., обявен от НСИ.

5

От фактическа следното: страна, настоящата инстанция установява

Видно от материалите по ДП №901/2016г. по описа на РУ- Пазарджик се установява, че същото е образувано на 29.06.2016г. от разследващ полицай при РУ на МВР- Пазарджик за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК, във р. с чл.28 от ЗТТСИ и чл.64, ал.1 от ЗАДС с протокол за претърсване и изземване от същата дата.

На 08.08.2016г. на ищцата е повдигнато обвинение от разследващ полицай, видно от Протокол за разпит на обвиняем.

На 22.11.2016г. по отношение на ищцата В. е внесена от страна на РППазарджик, обвинителен акт, като в тази връзка е образувано пред РСПазарджик НОХД №2467/2016г.

Видно от Присъда №6/2017г. на РС- Пазарджик, ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

На 24.01.2017г. е изготвен протест срещу тази оправдателна присъда, като в ОС- Пазарджик с постановено Решение от 06.03.2017г. е отменил изцяло постановения съдебен акт от първата инстанция, като е върнал делото на същата за ново разглеждане.

При повторното разглеждане, видно от Присъда от 19.04.2017г., районния съд е признал ищцата В. за невиновна по обвинение за престъпление по чл.234, ал.1 от НК, във вр. с чл.28 от ЗТТСИ, във р. с чл.64, ал.1 от ЗАДС и е оправдана.

Във връзка с постановената оправдателна присъда е постъпил протест от РП- Пазарджик.