Определение № 11059 от 21.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 5180/2026
- Вид
- Определение № 11059
- Подписан
- 21.05.2026
- В сила
- 05.08.2026
- Състав
- Десислава Зисова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.9, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.132 · Конституция на Република България
- чл.132, ал.1 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11059 гр. София, 21.05.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Зисова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20261100105180 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба от С. М. С., с която са предявени искове срещу съдия З. Е., както следва: установителен - за признаване на нищожност на съдебен акт и установителен – за разкриване на престъпни обстоятелства.
В исковата молба ищецът сочи, че при разглеждане на гражданско дело ответникът съдия З. Е. е постановила акт, който е нищжен и в нарушение на закона – постановен без разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
Предявеният иск за ангажиране на гражданската отговорност на ответника съдия З. Е. е за деяние, представляващо осъществяване на процесуални действия, свързани с разглеждане на гражданско дело – при изпълнение или по повод на изпълнение на функциите си по осъществяване на съдебната власт. Съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С посочената разпоредба е въведен принципът за т.нар. функционален имунитет на магистратите. Функционалният имунитет е предназначен да осигури на магистратите независимост при осъществяване на своята дейност, за да могат те свободно и по съвест да решават възложените дела.
Гражданската неотговорност е материалноправен елемент от правното 1 положение на титуляра, която се прилага както по време на изпълнение на служебните задължения в това качество, така и след освобождаване от заеманата длъжност. Следователно същата се явява абсолютна процесуална пречка за образуване и разглеждане на предявени имуществени искове срещу посочената категория лица и за посочените действия и актове .
Отделно от това следва да се подчертае, че разпоредбата на чл.132, ал.1 от КРБ визира едно единствено изключение от принципа, а именно - ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай не се твърди да е реализирано посоченото изключение – ответникът да е осъдена с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер за деянията, за които се ангажира гражданската му отговорност. Твърдените действия от страна на ответника се явяват служебни такива – извършване на действия, свързани с постановяване на акт по гражданско дело.
За да стигне до извода за недопустимост на производството съдът съобрази и уредбата на обществените отношения относно обезщетяване на вреди, причинени от действия и бездействия на длъжности лица, в това число и на съдиите, прокурорите и следователите. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 ЗОДОВ, държавата може да реализира регресната отговорност на длъжностните лица по чл. 2 от закона (в това число и на съдии, прокурори и следователи) само когато действията или бездействията им са признати за престъпления по съдебен ред. От посочената разпоредба е видно, че се изисква наличие на две кумулативни предпоставки – деянието да е действие или бездействие (изключени са актове на магистрати) и за него да е влязла в сила осъдителна присъда. Следователно и с разпоредбите на специалният закон - чл. 2 от ЗОДОВ не е въведено изключение от принципа за гражданска (имуществена) неотговорност на магистратите за техните служебни действия и за постановените от тях актове.
По изложените съображения исковете срещу съдия З. Е.д са недопустими на основание чл.132, ал.1 от КРБ и исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 ГПК.
Поради което и на основание чл.130 ГПК, Софийският градски съд ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК, вр. чл.132 КРБ, исковата молба, по която е образувано гр.д. №5180/2026 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца чрез връчване на препис от определението.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3