Решение № 617 от 24.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Бургас, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500003 по описа за 2022 година

Производството през Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 23140/8.11.2021г. по описа на РСБургас, подадена от адв.П.В.- пълномощник на ответника по делото ДЖ. Б. С., против Решение № 1245 от 25.10.2021г., постановено от РС- Бургас по гр.д.№ 4327/2021 г. по описа на същия съд.

С посоченото решение са наложени мерки за защита на М. ЯНК. ИВ. срещу домашно насилие, осъществявано от ДЖ. Б. С., като извършителят е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. ЯНК. ИВ., забранено му е да приближава на по-малко от 50 метра жилището на пострадалата, местоработата и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, а извършителят е задължен да посещава специализирана програма за извършители на насилие в ЦПНП гр.Бургас, бул. „Мария Луиза“ №9 за срок от 6 месеца. На извършителят е наложена глоба в размер на 200 лв. и същият е осъден да заплати на БРС държавна такса в размер на 25 лв.

С въззивната жалба решението е обжалвано изцяло.

Въззивникът счита, решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон.

На първо място се сочи, че страните по делото не са сред лицата, посочени в чл.3 ЗЗДН, тъй като не се намират, нито са били във фактическо съпружеско съжителство.

1

Запознали се през м. декември 2019г. по интернет, по което време въззивникът, както и понастоящем е живял в Д.. Видели се за пръв път през новогодишните празници на 2019г., за която среща въззиваемата избягала от дома си, тъй като се чувствала излишна в семейството на баща си и новата му съпруга. М. била заведена в полицията от въззивника.

През м.януари 2020г. въззивникът се върнал в Д., а през същата година няколко пъти се прибирал в България. Безспорно било, че когато се връщал в България въззивникът се виждал с М., като срещите им били спорадични и пред приятели, но никога не са живели в условията на фактическо съжителство /трайна връзка, заключаваща се в общо домакинство, независимо от местоживеенето на лицето, поддържане на общност на отношения от материален и нематериален характер, съвместна грижа на лицата едно за друго/. Напротив, свидетелите установили, че Д. имал връзки и с други момичета, а отношенията му с М. не били сериозни. Самата М. споделяла, че не иска нищо сериозно с Д.. Затова намира извода на БРС, че страните са лица във фактическо съпружеско съжителство за неправилен и необоснован. Изтъква се, че декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не е посочен периода, за който се твърди, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство, поради което същата не съставлява доказателство за това обстоятелство.

Извършен е обстоен анализ на събраните гласни доказателства, при което е изведено заключение, че връзката между страните е била развлекателна, фриволна и лекомислена.

Заявено е категорично несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че за да е налице фактическо съпружеско съжителство е необходимо да е налице единствено фактическа и физическа близост в общ дом и обща грижа за семейството, като се поставят въпросите кой е бил общият дом на страните и кои са били членовете на семейството.

На следващо място са изложени доводи, че посочените в молбата за защита действия на въззивника- изнасилвания в продължение на месец, представляват престъпления против телесната неприкосновеност на М.. Сочи се, че по делото няма данни М. да е била държана против волята й, нито за промяна в психичното поведение на същата. Не бил посещаван лекар, нито са били направени изследвания. Нямало и доказателства в подкрепа на твърденията на направен аборт. Същевременно същата ходела на работа през този месец и никой нищо не забелязал. Намира, че медицинските книжа в случая са задължителни, а противното представлявало набедяване. Съдът приел за доказани твърденията за извършени престъпления само въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и свидетелски показания, че М. казала на някого, че била изнасилена.

На трето място са изложени оплаквания, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила тъй като сам изменил и приел други актове на домашно насилие, без яснота кое и как е извършено. Така, с оглед показанията на св. Н. съдът приел, че Д. обидил М., докато в молбата на въззиваемата за защита нямало подобно твърдение.

Акцентира се на това, че в решението липсвала яснота защо са кредитирани едни доказателства, а на другите не е придадено значение. В заключение въззивникът счита, че съдът е подведена от въззиваемата, единствено с користни цели.

Моли, решението да бъде отменено. При условията на евентуалност е направено искане обжалваното решение да бъде изменено по отношения мярката „посещение на 2 програма за превенция на насилие за срок от 6 месеца“, тъй като посредством същата се увреждат правата и интересите на въззивника, който живее и работи в Д., поради което под угрозата на чл.296 НК е принуден да напусне местожителството и работата си там, за да изтърпи мярката за защита в България. Намира, че съдът не е обвързан с исканата защита, а се ръководи от целта да даде адекватна и ефективна защита на пострадалото лице, като според въззивника така определената мярка се явява в пряко противоречие с ЕКПЧ.

Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели.

Въззиваемата не е подала отговор на въззивната жалба, въпреки че е уведомена за тази възможност чрез пълномощника си- адв. К. /преписът от жалбата е получен от последния на 14.12.2021г./.

В съдебното заседание, проведено във въззивната инстанция, процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и моли решението да бъде отменено като неправилно. Претендира разноски.

Пълномощникът на въззиваемата- адв. Кацарски, оспорва жалбата като неоснователна. Намира, че показанията на св. Д. следва да бъдат много добре преценени, предвид близките й роднински отношения с въззивника. Моли решението да бъде потвърдено.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Въззиваемата М. ЯНК. ИВ. е сезирала Районен съд- Бургас с молба за защита срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от въззивника ДЖ. Б. С., за когото твърди, че е неин бивш партньор, като конкретните обстоятелства са подробно изложени в молбата за защита и възпроизведени в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, приложена към нея.

Молителката твърди, че за периода от 5.05.2021г. до 7.06.2021г. почти всеки ден била изнасилвана от ответника. Когато откажела да прави секс с него, била удряна с шамари, а главата й- блъскана в стената. През същия период ответникът проявявал и агресия към неяобиждал я и я заплашвал, държал я заключена в квартирата й и не я пускал да излезе, нанасял й побои. Твърди, че е била подложена на психическо, физическо и сексуално насилие. На 17.05., 23.05., 24.05., 25.05., 28.05., 29.05 и 30.05 през 2021г. молителката била на работа, като приключвала смяната си в 22.00ч. След всяка от посочените смени ответникът я причаквал след работа и я принуждавал да се приберат заедно в нейната квартира. Свивал цигара от наркотик /чай/, събличал се и карал и нея да се съблече, като по цяла вечер я принуждавал да правят секс. Въпреки съпротивата й, той я заплашвал, че ще качи нейни голи снимки в интернет, както и видеоклипове, които правил против волята й, както и че ще ги изпрати на родителите й. По тази причина тя се съгласявала да правят секс.

3

На 3.06.2021г. молителката приключила работа в 00.00ч. и се прибирала с автобус към квартирата си. Получила съобщение от ответника да слезе на спирката на училище „Васил Априлов“ /в гр.Бургас/, срещу хотел „Атаген“. След като изпълнила указанията на ответника къде точно да отиде, той се появил и я принудил да се качи горе в стаята му, където я водил да правят секс. След като му отказала, той я хванал за врата и я повдигнал от земята, ударил главата й в бетонната колона зад нея, ударил й шамар, а след като повторно му отказала, той й взел и чантата. Принудил я да се качи в стаята след като я заплашил, че ако избяга, той ще я настигне, ще я пребие и ще я обезобрази. Цялата вечер ответникът насилвал сексуално молителката.

На 7.06.2021г. молителката приключила работа в 21.00ч. и заедно с колегите си изхвърляла боклука. След това взела пари и се отправила към близката бензиностанция да си купи цигари. Ответникът й се обадил по телефона, като изказал съмнения, че тя го лъже за местонахождението си, при което тя разбрала, че той я наблюдава. След като тя забелязала, че той е спрял с колата си пред бензиностанцията и я гледа, ответникът отишъл при нея и започнал да я разпитва дали има връзка с колегата си. Тя му казала да не закача колегите й, той привидно се съгласил и я подканил да тръгне с него. След няколко минути се качили в такси и тръгнали в посока квартирата му в района на училище „Васил Априлов“.

Въпреки плача й и отказа й да отиде с него в стаята му, той я заплашил, че ще остане още 23 месеца да я тормози, ако не отиде с него и не я хареса. Същата вечер ответникът й казал, че я подготвя да я пуска на негови приятели и под негово наставление тя била принудена да прави неща, които не искала. След като й позволил да изпуши една цигара, ответникът й казал „Събличай се и се постарай малко повече. Вместо да ревеш ми се усмихвай, поне се прави , че ти харесва“. Тя го послушала, защото нямала друг избор, иначе нямало да си замине и нямало да я остави на мира. Отново правили нежелан от нея секс до 00.00 ч., след което й станало лошо. Когато дошли сестрата на Д. и дъщеря й, последният ги отпратил за около 10 минути, за да приключат с М. и да я пусне да си ходи. Казал й да изчака на стълбите и да си тръгне, за да не се засекат със сестра му.

Твърди, че е пуснала жалба в Четвърто РУП, но след като ответникът й казал, че майка му е получила жалбата, молителката се уплашила и оттеглила жалбата. Няколко дни по- късно подала жалба в Пето РУ на МВР- Бургас.

Решила да разкаже всичко на родителите си, които я подкрепили. На 13.06.2021г. молителката си направила тест за бременност по искане на ответника, тъй като имала гадене. На 15.06.2021г. отново си направила тест за бременност, по настояване на своята майка, който също се оказал положителен. Заявява, че след втория тест е направила аборт в Болница „Дева Мария“ в кв. Ветрен. На 17.06.2021г. молителката подала жалба в РПБургас.

Заявява, че се страхува от Д., който е много агресивен към нея. Твърди, че живее в страх за живота си и за здравето си, има нужда от защита и не желае Д. да я приближава и да я търси.

Затова е отправила искане да бъдат наложени мерки за защита по ЗЗДН, като ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие; да му се 4 забрани да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката, при условия и срок, определени от съда; задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирана програма за извършители на насилие в ЦПНП.

Поискал е и издаване на заповед за незабавна защита. Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Ответникът- сега въззивник, е представил отговор на молбата за защита чрез пълномощника си адв. В.. Оспорва твърденията в молбата за защита за осъществено от него спрямо молителката насилие. Ответникът твърди, че през 2017-2018г. е живял и работил Германия, а от м. февруари- март 2021г.- в Д.. Прибирал се в България през 3-4 месеца или средно по три пъти в годината и оставал за период от 2-4 седмици. Твърди, че се е запознал чрез интернет мрежата с молителката през м. декември 2019г., когато тя била непълнолетна.