Решение № 14241 от 18.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 37610/2023
- Вид
- Решение № 14241
- Подписан
- 18.07.2024
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 14241 гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110137610 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Р. М., с ЕГН: **********, уточнена и конкретизирана с молба вх. № 230212/15.08.2023 г.. подадена чрез процесуалните му представители – адв. С. З. и адв. Е.Ш., срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК: 121130788, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди (болки, страдания, телесни увреждания, кръвонасядания, охлузвания) – от настъпило застрахователно събитие – ПТП на 15.09.2021 г. в 18.30 ч. в гр. София, причинено вследствие на виновни и противоправни действия на застрахован при ответника водач на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 05.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № ********** бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД със застрахователна полица № BG/22/121000203065/, валидна от 24.01.2021 г. до 23.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 15.09.2021 г., около 18:30 ч. водачът Г.Д.М. управлявал лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ в град София по ул. „Яков Крайков“, с посока на движение от ул. Захари Круша към 1 ул. Св. Георги Софийски, като в района на кръстовището с ул. Св. Георги Софийски, предприел маневра „завиване наляво“, с цел да продължи движението си по ул. „Георги Софийски“ в посока към ул. „Добрила“. В този момент ищецът М. Р. М. се движел по ул. Св. Георги Софийски, като управлявал мотопед „Пиаджо Весла“, с р е г. № **********, с посока на движение от ул. Добрила към бул. Акад. Иван Гешов. Уточнява се, че М. М. се движел от ляво на дясно спрямо посоката на движение на управлявания от Г.М. автомобил. В посоката на движение на автомобила имало пътен знак Б1 („Пропусни движещите се по пътя с предимство“), а в посоката на движение на мотопеда имало пътен знак БЗ („Път с предимство“). Извършвайки маневра „завиване наляво“, обаче Г.М., първо не се съобразил с пътен знак Б1, и второ, не се съобразил с пътната маркировка M2 (на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат – двойна непрекъсната линия).
В резултат на тези си нарушения на правилата за движение водачът Г.М., реализирал ПТП, при което ударил мотопеда „Пиаджо Весла“, управляван от ищеца. В резултат от удара ищецът М. Р. М. претърпял следните травматични увреждания: луксация на дясната раменна става, охлузвания на лява гривнена става, лява предмишница, лява подбедрица, охлузване и кръвонасядане на дясно коляно; охлузване на външния глезен на дясна глезенна става; болки в перианалната област със зачервяване на кожата.
Поддържа, че изкълчването на дясното рамо довело до „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник“ за срок повече от 30 дни, а мекотъканните травматични увреждания (охлузвания и кръвонасядания) реализират критериите на медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
След настъпване на ПТП ищецът бил приет във ВМА за лечение – където му били направени изследвания, включително под обща анестезия е извършена мануална репозиция и е поставена превръзка тип „дезо“.
Ищецът бил изписан с указания за лечебно-охранителен режим и наложена имобилизация за срок от 30 дни.
В тази връзка ищецът посочва, че след инцидента останал с превръзка в продължение на 4 месеца като му били необходими още 4 месеца, за да се възстанови. През времето на възстановяването си изпитвал телесни болки, за които приемал болкоуспокояващи медикаменти, но заедно с това изпитвал и психически болки и страдания, тъй като не можел да се обслужва сам, имал нужда от чужда помощ при ежедневни рутинни дейности като обличане и хранене, тъй като му било обездвижено дясното рамо, поради което не е можел да движи дясната си водеща ръка.
Заедно с това, през посочения период ищецът останал без доходи, тъй като не можел да работи в продължение на 8 месеца. Разяснява, че преди инцидента работил като актьор на граждански договори, доколкото бил студент в НАТФИЗ. Вследствие на инцидента ищецът се отчуждил от своите приятели, загубил възможността да работи и да си намери нова работа, вследствие на което се сринал емоционално, бил потиснат и се чувствал непълноценен, защото му се налагало да взема заеми от близки.
2
Предвид инцидента ищецът предявил писмена застрахователна претенция вх. № 2297/04.03.2022 г. пред ответника с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. С писмо изх. № 7747/14.10.2022 г. ищецът бил уведомен от дружеството, че му се определя обезщетение от 4000 лева.
Ищецът обаче останал недоволен от така предложеното му обезщетение, което намирал за занижено.
Претърпените болки, страдания и неудобства ищецът оценява на 20 000 лева – което обезщетение намира за справедливо да репарира настъпилите от инцидента неимуществени вреди. Доколкото виновният за ПТП водач бил застрахован по ГО при ответното дружество, то и предявява срещу последното претенцията си за вреди.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие от 15.09.2021 г. и скица към него, албум за ПТП, постановление на СРП от 17.05.2022 г. – разрешение за получаване на копия от ДП № 513 ЗМТ-11285/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 34700/2021 г. по описа на СРП; автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза по ЗМ 11285/2021 г. по описа на СРТП-ОРСДВР, Постановление на СРП за прекратяване на наказателно производство от 18.05.2022 г., протоколи за разпит на свидетел – 5 броя, уведомление за неимуществени вреди вх. № 2297/04.03.2022 г. по описа на ЗК „Лев Инс“ АД; писмо, изходящо от ЗК „Лев Инс“ изх. № 1698/09.03.2022 г. и изх. № 7747/14.10.2022 г.; епикриза от 15.09.2021 г. на ВМА-МБАЛ София; фактури № **********/18.10.2021 г., № 2000259019/28.10.2021 г.; касова бележка за закупуване на лекарства за лечение на рамо, медицинско направление на ОПЛ, удостоверение за банкова сметка в „Алианц Банк България“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално по основание и размер.
Досежно недопустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като ищецът не е отправил писмена застрахователна претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ. Посочва, че чл. 498, ал.
3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да претендира заплащане не застрахователно обезщетение пред съда едва след отправяне на писмена застрахователна претенция и след като застрахователят не е заплатил в срока по чл. 496 от КЗ или изрично е отказал заплащането на застрахователно обезщетение.
Предявеният иск се оспорва и по размер. Посочва се, че ищецът е предявил претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за процесното ПТП с молба вх. № 2297/04.03.2022 г., въз основа на което ответното застрахователно дружество е образувало ликвидационна застрахователна преписка по щета № 0000-1000-03-22-7141. В хода на извършената ликвидационна дейност застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на 4 000 лева за претърпените от 3 ищеца неимуществени вреди, но между страните не е постигнато съгласие относно размера на обезщетението.
Ответникът излага подробни доводи, с които оспорва твърденията за тежестта на травмите, за продължителността на възстановителния и оздравителния период, твърденията за негативни психически и емоционални преживявания и причинната им връзка с процесното ПТП. Поддържа, че видно от приложената епикриза от ВМА непосредствено след постъпване на ищеца в болницата същият е бил в добро общо състояние, контактен и адекватен, след извършената репозиция на луксацията на раменната става, крайникът е бил без циркулационни смущения. Ищецът е отказал оперативно лечение и е напуснал клиниката по свое собствено желание, като не са възникнали усложнения при проведено лечение. Констатирани са повърхностни охлузвания на левите крайници и на десния глезен на ищеца.
Посочва, че срокът за възстановяване на получените от ищеца травми е около 25 дни.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде изцяло евентуално частично отхвърлена. Претендира разноски като прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца.
По делото е изготвена съдебно-медицинска /СМЕ/ с вх. № 188911/10.06.2024 г. Разпитани са и двама свидетели – М.М.Д. и Й.Д.К..
Допълнително са представени писмени доказателства: диплома за висше образование, документи за наем и за трудова дейност.
В съдебно заседание, проведено на 18.06.2024 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска в пълен размер.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на иска.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори /а и от приложените материали от досъд. производство № 513 ЗМТ-11285/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр.
№ 34700/2021 г. по описа на СРП се установява/, че на 15.09.2021 г., около 18:30 ч. ищецът М. Р. М. управлявал мотопед „Пиаджо Весла“, с рег. № ********** като се движел по ул. Св. Георги Софийски, в гр. София с посока на движение от ул. Добрила към бул. Акад. Иван Гешов. Не се спори, че от двете страни на улицата имало паркирали автомобили, поради което ищецът се движел в лявата лента. В същия момент водачът Г.Д.М. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № ********** по ул. Яков Крайков, с посока на движение от ул. Захари Круша към ул. Св. Георги Софийски.
В района на кръстовището с ул. Св. Георги Софийски – видно от схема на кръстовището към момента на ПТП – в посоката на движение на ищеца има пътен знак БЗ („Път с предимство“), а между двете половини на пътя /за 4 движение в двете посоки/ пътната маркировка M2 – двойна непрекъсната линия. От своя страна по ул. Яков Крайков, от която идвал ищецът, има пътен знак Б1 („Пропусни движещите се по пътя с предимство“). Независимо от тези пътни знаци по делото не се спори, че лицето Г.Д.М., управлявайки лек автомобил „Опел“ предприел маневра „завиване наляво“, с цел да продължи движението си по ул. Георги Софийски в посока към ул. Добрила. В този момент ищецът, който се движел от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, предприел заобикаляне на спрял тройлебус. Поради това и с оглед скриване на видимостта от тройлебуса лицето Г.Д.М. не възприело ищеца и така реализирал ПТП с него.
В резултат на ПТП ищецът загубил равновесие и паднал от управлявания от него мотопед.
По делото не се спори, а и от постановление за прекратяване на наказателно производство, се установява, че за процесното ПТП е образувано досъд. производство № 513 ЗМТ-11285/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 34700/2021 г. по описа на СРП – за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Същото обаче е прекратено с оглед разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от НК. В постановлението е отразено, че ПТП е настъпило по вина на Г.Д.М., който нарушил правила на ЗДвП.
От извършена по досъдебното производство съдебно автотехническа експертиза се установява, че ПТП е било предотвратимо за водача на л.а.