Решение № 631 от 17.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Варна, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501235 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 от същия, и е образувано по жалба от „МИГЕН“ ЕООД, ЕИК 201074767, представлявано от Милчо Калчев Димитров, чрез адв. Д. против отказ на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 да му присъди разноски в качеството на Длъжник в рамките на изпълнителното производство по изп.дело № 295/2026 година.

В жалбата се изразява становище, че отказът е незаконосъобразен и че задължението за заплащане на разноски произтича от нормата на чл.78 от ГПК. Сочи се, че с поведението си Длъжника не е дал повод и основание за образуване на из изпълнителното дело, което обуславя правото да му бъда присъдени сторените разноски. По същество искането е атакувания отказ да бъде отменен и бъдат присъдени представените по делото разноски.

Отговор по делото не е постъпил.

От мотивите на ЧСИ Станев става ясно, че намира жалбата за неоснователна.

За да се произнесе по спора, след като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано под № 295/2026 година, по описа на ЧСИ Станев, по молба на П. Й. Л., по повод събиране неизплатена 1 сума – законна лихва върху сумата от 49 217.67 лева като обезщетение за неимуществени вреди, получени от трудова злополука, настъпила на 22.01.2020 година в град Волклинген, Германия, считано от датата на увреждането – 22.01.2020 до окончателното изплащане на обезщетението.

Установено е от материалите по делото, на базата на представените писмени доказателства, че законната лихва е била изплатена през м. януари – 06.01.2026 година. По искане на Длъжника производството е било прекратено.

Виждането на съда е следното:

В съответствие с чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител /ДСИ/ не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, длъжникът дължи такса дори и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Съобразно ТР № 2 / 2015 година на ВКС на Р България, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноски. От тълкуването на посочената разпоредба се налага извод, че постановлението за разноски може да се обжалва от длъжника само в хипотезата, когато с него се присъждат разноски в полза на взискателя, които той е направил в хода на образуваното изпълнително дело, т. е. когато произнасянето на съдебния изпълнител обременява правната сфера на самия длъжник. Тогава, когато ЧСИ/ДСИ определя заплащането на разноски от длъжника, последният разполага с правна възможност и интерес да обжалва постановлението за разноски, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Такава възможност изрично е предвидена от законодателя, тъй като актът, с който съдебният изпълнител, на основание чл. 79 ГПК, определя размера на разноските в изпълнението, които събира от длъжника, е пряко изпълнително основание, и отговорността на длъжника се реализира в същото изпълнително 2 производство, без да се образува ново такова. Обратното обаче не е вярно.

Законодателят не е предвидил възможност съдебният изпълнител, с постановление, да присъжда разноски в полза на длъжника, направени в хода на изпълнителното дело, и този акт да съставлява пряко изпълнително основание и това е така, основно защото ЧСИ/ДСИ не разполага с компетентност да се произнася по отговорността за разноски в полза на длъжника при прекратяване на изпълнителното производство.

ГПК изрично ограничава кръга на изпълнителните действия, подлежащи на обжалване от страна на длъжника и основанията за това, като отказът на съдебния изпълнител да присъди разноските в полза на длъжника, които последният е направил в изпълнителното производство, след прекратяване на същото, на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, няма как да попада в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК. Допусне ли се разширително тълкуване, незаконосъобразно ще бъде разширен обхвата на компетентността на съдебния изпълнител в изпълнителния процес. Още повече, че взискателят, предвид разпоредбата на чл. 435, ал. 1 ГПК, е лишен от възможността да обжалва постановление на съдебния изпълнител за присъждане на разноските в полза на длъжника, което подкрепя извода, че такова изобщо не е включено в компетентността на съдебния изпълнител.

Отговорността за разноски в гражданския процес е уредена и произтича от процесуалния закон, и по действащата процесуална уредба се съдържа в общите правила на ГПК. Действително, изпълнителният процес е продължение на исковия процес, но отговорността за разноските, направени в съдебното изпълнение, е предмет на специална регламентация в нормата на чл. 79 ГПК. Посочената разпоредба предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените изключения в чл. 79, ал. 1, т. 1 -3 ГПК, в хипотезите, когато делото се прекрати /извън случая на плащане в изпълнителното производство/, ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и направените от взискателя разноски за изпълнителни способи, които не са приложени. Нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК е специална и посочва, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените хипотези, когато разноските остават за сметка на взискателя, но не урежда процесуалната възможност да се съберат по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство, в случай 3 на неговото прекратяване в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. За длъжника в този случай остава открита възможността да установи вземането си по исков ред, тъй като направените от длъжника разноски имат характер на имуществени вреди, претърпени от него във връзка с прекратеното изпълнение, като въз основа на влязло в сила уважаващо претенцията му съдебно решение той може да се снабди с изпълнителен лист, съответно да събере по принудителен ред направените разноски. Без наличието на изпълнителен титул обаче и при липсата на изрична уредба в процесуалния закон, за длъжника не съществува възможност да възстанови направените разноски в рамките на прекратеното изпълнително производство, тъй като съдебният изпълнител не може да ги възлага в тежест на взискателя.

Предвид горното, настоящата инстанция намира, че жалбата се явява неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното, ВОС,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба Вх.№ 15 895 от 22.05.2026 година на „МИГЕН“ ЕООД, ЕИК201074767, представлявано от Милчо Калчев Димитров, чрез адв. Д. против отказ на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 да му присъди разноски в качеството на Длъжник, в рамките на изпълнителното производство по изп.дело № 295/2026 година.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4