Решение № 299 от 10.05.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 01.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело № 20221800500339 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260010 от 08.02.2022 г., постановено по гр. д. № 525/2019 г. по описа на РС – гр. Своге, ответнците М. Г. П. и М. Д. Б. са осъдени на основание чл. 109 ЗС, във вр. с чл. 52 от ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца Я. Г. К. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот, съставляващ имот пл. № 419 от неодобрен кадастрален план, с площ от 980 кв.м., находящ се в с. Л., общ. С., о. С., попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „П. д. – М. р.”, одобрен с Решение № 08/09.02.1982г. на ИК на ОНС София, като премахнат намиращите се в поземлен имот, съставляващ имот пл. № ... от неодобрен кадастрален план, с площ от 920 кв.м., находящ се в местността „Б.“, с. Л., общ. С., о. С., попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „П. д. – М. р.”, одобрен с Решение № 08/09.02.1982г. на ИК на ОНС София, попадащ в ПИ с идентификатор ................ – урбанизирана територия по КККР на с. Л., до общата граница с имота на ищеца, три броя дървета, както следва: кедър, намиращ се на 2. 30 метра от общата граница с имота на ищеца; кедър, намиращ се на 2. 15 метра от общата граница с имота на ищеца и смърч, намиращ се на 1. 80 метра от общата граница с имота на 1 ищеца, посадени при несъобразяване на предвидените в чл. 52 от ЗС отстояния, като общата имотна граница е материализирана с ограда, която ограда, както и трите дървета са отразени в Схема на разположение – приложение към първоначалната съдебно-техническа експертиза, приета по делото, която схема е приложена на л. 79 от делото, приподписана от съда и неразделна част от решението. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноските по делото.

Въззивният съд е сезиран с жалби от ответниците в първоинстанционното производство, които обжалват решението на районния съд като нищожно, тъй като било постановено от съд, който не бил безпристрастен, както и с доводи за необоснованост и неправилност. Твърди се, че процесните дървета не се намират на отстоянията от оградата между двата имота, посочени в диспозитива на решението, че тези дървета не засенчват имота на ищеца, че не съществуването им е довело до спад в нивото на водата в кладенеца в имота на ищеца. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на нов акт по съществото на спора, с който предявените искове да бъдат отхвърлени.

Насрещната страна – ищецът в първоинстанционото производство – оспорва въззивните жалби с искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното.

По силата на договор за покупко-продажба от 08.03.2016 г., оформен с нотариален акт № .., том ., рег. №..., дело № ../.... г., ищецът Я. Г. К. придобил правото на собственост върху поземлен имот, съставляващ имот пл. № 419 от неодобрен кадастрален план, с площ от 980 кв.м., находящ се в с. Л., общ. С., о. С., попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „П. д. – М. р.”, одобрен с Решение № 08/09.02.1982г. на ИК на ОНС София, заедно с построената в имота през периода 1983 – 1985 г. двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 37 кв.м. и разгъната застроена площ от 76 кв.м., ведно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота, при граници и съседи на имота: път; имот пл. № ... – Г. и М. П.и, дере и имот пл. №... – И. М..

На 27.02.2019 г. с договор за дарение, оформен с нотариален акт № .. том., рег. №..., дело № ../.... г., ответникът М. Г. П. придобил от родителите си Г. П., починал в хода на процеса, и М. Б. правото на собственост върху съседния поземлен имот, съставляващ имот пл. № 2

... от неодобрен кадастрален план, с площ от 920 кв.м., находящ се в местността „Б.“, с. Л., общ. С., о. С., попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „П. д. – М. р.”, одобрен с Решение № 08/09.02.1982г. на ИК на ОНС София, попадащ в ПИ с идентификатор ................ – урбанизирана територия по КККР на с. Л., заедно с построените в имота вилна сграда на етаж и полуетаж, със застроена площ от 54 кв.м., с мазе, със застроена площ от 44 кв.м., строена през 1988 г. и двоен гараж, със застроена площ от 38. 50 кв.м., строен през 1994 г., ведно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота. Дарителите Г. П., починал в хода на производството пред районния съд, и М. Б. си запазили правото на ползване върху описания имот до края на живота си.

Не е спорен на етапа на въззивното производство въпросът, че с предписание изх. № ......../.......... г. на кмета на О. С. ответниците Г. П. и М. Б. били задължени в срок от един месец да премахнат три броя кедри, находящи се в собствения им имот, които били на отстояние по-малко от законоустановеното от границата със съседния имот – този на ищеца. С Решение № 716 от 23.05.2019 г., постановено по адм. д. № 379/2019 г. на АССО, този акт на кмета на О. С. е отменен, като спор, че решението на АССО е влязло в сила, между страните липсва.

Съгласно заключението към съдебно-техническата експертиза на вещото лице Илиева, изслушано в производството пред районния съд, схемата към нея и устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание, имотите на страните, които се намират в урбанизирана територия – околовръстен строителен полигон, имат обща граница с югозападно изложение, изградена от бетонови колове и мрежа. В двора на ответниците се намират четири броя дървесни видове, както следва: черница с височина около 2. 50 – 3 метра, която е на отстояние 1 метър от общата имотна граница и 3. 90 метра от черния път, разположен пред двата имота; кедър № 1 (род иглолистни от семейство „борови“) с височина около 10 – 15 метра, който е на отстояние 2. 30 метра от общата имотна граница и 5. 10 метра от черницата; кедър № 2 (род иглолистни от семейство „борови“) с височина около 10 – 15 метра, който е на отстояние 2. 15 метра от общата имотна граница и 3. 10 метра от кедър № 1 и смърч (род иглолистни от семейство „борови“) с височина около 10 – 12 метра, който е на отстояние 1. 80 метра от общата имотна граница и 2. 10 метра от кедър № 2. Вещото лице дава заключение, че поради денивелацията при имотите на страните, височината на процесните кедри и смърч и предвид югозападното изложение на общата имотна 3 граница намиращите се дървесни видове в имота на ответника засенчват част от имота на ищеца. При устните разяснения в съдебно заседание вещото лице уточнява, че височината на дърветата не е измерена с точност, а отстоянията на дърветата от имота на ищеца са измерени с ролетка.

Съгласно заключението към тройната съдебно-техническа експертиза, изслушана в производството пред районния съд, общата имотна граница е материализирана като ограда, изпълнена от стоманобетонни колове и монтирана между тях оградна мрежа в височината от 1. 65 метра. Върху така съществувалата ограда върху стоманобетонните колове са монтирани „П“-образни метални профили, между които е положена оградна мрежа, като височината на тази надстройка на оградата е 1. 10 метра, а общата височина на оградата с надстройката над нея е 2.75 метра. На места оградата е наклонена към имота на ответника М. П., като отклонението от върха на старата ограда варира от 0 см. до 33 см., а от върха на надстроената ограда от 0 см. до 50 см. На място вещите лица не са констатирали налично пропадане, изместване или свлачищни процеси на земните маси, които биха оказали влияние за изместване местоположението на оградата.

Съгласно заключението на вещото лице към изслушаната в производството пред окръжния съд съдебно-техническа експертиза и трите иглолистни дървета са на възраст над 50 години и са в добро общо състояние. Короните на двата кедъра са по-обемни от тази на смърча и страничните им клони в североизточна посока растат над имота на ищеца. Кедрите са с височина от 18.5 м, а смърчът е висок 17 метра. Отстоянията на трите дървета от оградата, разделяща имотите на страните, са 2.46 м. за смърча, 2.5 м. – за кедър № 1, и 2.71 м. – за кедър № 2, измерени с ролетка (с точност до 1 мм) от бетоновата основа до „средата“ на дърветата. Диаметрите на дърветата са измерени чрез лесовъдска клупа и са съответно 39.5 см, 54.5 см и 53.3 см. Относно отстоянието на дърветата до оградата между процесните имоти и тяхната височина съдът кредитира заключението на вещото лице Г., а не тези на вещите лица, изслушани в производството пред районния съд, които са използвали единствено ролетка при изчислението размера на диаметъра на дърветата, за да определят центъра на всяка от трите окръжности, а не висотомер и клупа лесовъдски уред за измерване дебелината на дърветата, градуиран с точност 1 mm.

При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на районния съд е валидно, допустимо, но неправилно.

Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение от неговия собственик.

От фактическа страна е установено, че страните по делото са съседи, като на по-малко от 3 метра от границата с имота на ищеца (за смърча 2.46 м., за кедър № 1 2.5 м., и 2.71 м. за кедър № 2 ) в имота на ответника преди повече от 50 години са засадени три иглолистни дървета.

Решаващият за изхода на делото въпрос е може ли ищецът по общия ред на чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС да претендира премахване на дървета от защитен дървесен вид, защото процесните дървета са именно от такъв вид. Изводът за това следва от анализа на следните законови текстове.

Съгласно нормата на чл. 63, ал. 2 ЗУТ дълготрайни декоративни дървета (а и дървета с историческо значение) могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото. Нормата на чл. 63 ЗУТ се намира в раздел ХІ "Устройство на оземлени и залесени площи", но намира приложение и за имоти частна собственост (в посочения смисъл е Решение № 482/03.06.2009 г. по гр. д. № 6271/2007 г. на ВКС ІІІ Г0).

Кои са дълготрайните декоративни дървета е посочено в чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) посредством съдържащото се в същата неизчерпателно изброяване, както следва: дъб, топола, липа, бряст, орех, кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и др. Съгласно § 20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), както и разпоредбите на Наредба № 1 за опазване на зелените площи, се прилагат до издаването на нов подзаконов нормативен текст, щом като не противоречат на ЗУТ, т. е. чл. 61, чл. 63 ЗУТ. В конкретния случай трите иглолистни дървета следва да се причислят към т. нар.

5

"допълваща зелена система", като озеленени площи за ограничено обществено ползване в жилищни имоти съгласно определението на чл. 61, ал. 3 ЗУТ. За тях следва да се прилага редът, предвиден в чл.

63, ал. 2 ЗУТ.

Следователно, решение за отсичане на кедър и смърч в частен имот следва да се вземе само по изключение по преценка от кмета на общината, за което кметът трябва да издаде писмено разрешение.

Безспорно е в случая, че такова разрешение не е налице, което е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове.

Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на районния в обжалваното решение, последното трябва да бъде отменено, а вместо него – постановен нов акт по същество, с който исковете да бъдат отхвърлени.