Решение № 20281 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20281 гр. С, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110138375 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на Г. А. Д., ЕГН: **********, с адрес в град С, ул. “Б” № 3, действащ чрез адвокат М. Т., срещу ответника “Е М” ЕООД, ЕИК:

..., със седалище и адрес на управление в град С, ж.к. М № 4, ул. “Б П - С” № 1, бл. ..., действащо чрез управителите Р М - Т В, съдържаща отрицателна установителна претенция, че ищецът не дължи в полза на ответника суми, обективирани в изпълнителен лист от 15.06.2010 г., издаден по гр. д. № 25467 от 2010 г. по описа на СРС, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 1839 от 2011 г. по описа на ЧСИ С Я, преобразувано под №... от 2025 г., поради настъпил давностен погасителен срок, по-конкретно: 6 212.58 лева главница, ведно със законна лихва върху тази сума, определена към датата на подаване на исковата молба, при съобразяване образуване на исковото производство, в размер на 256.38 лева, както и 7 584.33 лева неолихвяеми вземания. Твърди се, че въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1839/2011 г. по описа на ЧСИ С Я. С молба от 16.08.2013 г. по делото е бил конституиран нов взискател в резултат на сключен договор за цесия между „Банка ДСК" АД (цедент) и "ОТП Ф Б" ЕАД (цесионер). Чрез извършването на изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника по делото са постъпили няколко плащания, в това число доброволни и в резултат от наложен запор върху трудовото 1 възнаграждение на длъжника, като последното от тях е постъпило на 10.11.2013 г. Именно от тази дата е започнал да тече двугодишният период по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като същият изтекъл на 10.11.2015 г. Изпълнителното производство било прекратено едва на 02.10.2019 г. По повод молба от 17.02.2025 г. от страна на „Е М" ЕООД, ЕИК ..., който притежавал качеството на цесионер по сключен договор за цесия с "ОТП Ф Б" ЕАД за вземането, предмет на изпълнителен лист от 15.06.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 25467/2010 г. по описа на Софийски районен съд, било образувано ново изпълнително дело №.../2025 г. по описа на ЧСИ С Я. В рамките на същото били извършвани изпълнителни действия, но след като погасителната давност за процесните вземания била вече настъпила. Представя правни съображения и цитира съдебна практика по въпроса за приложението на хипотезата на чл.

116 б. "в" ЗЗД. Акцентира се, че последното изпълнително действие, което прекъснало давността било предприето през октомври 2019 г., поради което давността изтекла към декември 2024 г., при съобразяване действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр.

28/24.03.2020 г.). Представят се писмени доказателства, отправят се доказателствени искания и се претендират разноски, в това число и на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата.

В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от ответното дружество, в който настоява, че депозираният иск е недопустим за горницата над 6 212.58 лева. Според ответната страна липсвал правен интерес от предявяване на исковата претенция за акцесорните вземания, защото установяването, че главницата е погасена по давност, би означавало, че този този извод е относим и към претенциите за лихви. Освен това се посочва, че на основание чл. 76 ЗЗД били погасени разноските и лихвите. Между ответника и "ОТП Ф Б" ЕАД бил сключен договор за цесия от 19.03.2020 г., който обаче имал за предмет единствено главницата по изпълнителния титул, ведно със законна лихва, но не и договорни и мораторни лихви. Признават се фактите, посочени в исковата молба относно издаването на заповед за изпълнение, изпълнителен лист, образуването на изпълнително производство по описа на ЧСИ Я. Позовава се на разясненията на ППВС № 3 от 1980 г., като в тази връзка настоява, че погасителната давност е започнала да тече едва след 26.06.2015 г., когато било постановено ТР № 2 по т. д. № 2 от 2013 г. на 2

ОСГТК на ВКС. Настоява се, че давността била прекъсвана многократно с исканията на взискателя по предприемане на изпълнителни действия, като било без значение дали тези действия са дали резултат или не. Посочва, че настъпването на перемпция по изпълнителното дело е без правно значение, тогава когато взискателят е инициирал искания за предприемане на изпълнителни действия. С тези аргументи ответникът иска в едната част делото да бъде прекратено като недопустимо, за част от сумите по главницата и тези, претендирани на основание лихви и разноски, а в другата - искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Отправя възражение с правно основание по чл. 78, ал. 5 ГПК относно претенцията на ищеца за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, като на свой ред претендира такива.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

По предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи погасителната давност за вземането.

По делото не е спорно, а това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 25467/2010 г. по описа на СРС, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист от 15.06.2010 г. по реда на чл. 417 ГПК срещу Г. А. Д. за сумите, както следва: 6 919,39 лева – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 03.06.2010 г. до окончателното плащане, 2 916,48 лева – договорна лихва за периода 07.07.2009 г. до 02.06.2010 г., 196,72 лева – държавна такса и 435,08 лева – юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 25467/2010 по описа на СРС, 34 състав.

По делото не е спорно, а това се установява и от приложения препис на изп. дело № 1839/2011 г. по описа на ЧСИ С Я, рег. №....., че с молба от 01.06.2011 г. „Банка ДСК“ ЕАД е поискало образуването на изпълнително дело срещу Г.

Д. въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 25467/2010 г. по описа на СРС, 34 състав, в резултат на което е образувано изп. дело № 1839/2011 г. по описа на ЧСИ С Я. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ да извършва действията по чл. 18 ЗЧСИ.

На 15.06.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.

Поканата е връчена на 04.07.2011 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. От 3 посочената дата е започнал да тече срокът за възражение на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

На 15.06.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на 14.07.2011 г. и на 15.08.2011 г. са постъпвали удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника в общ размер на 990,15 лв. по процесното изпълнително дело.

На 23.08.2011 г. длъжникът се е явил в кантората на ЧСИ, като е направил волеизявление за признаване на задълженията, предмет на процесния изпълнителен лист.

С молба от 30.08.2011 г. длъжникът е поискал да бъде вдигнат запорът върху трудовото му възнаграждение, доколкото е заплатил 30 % от дълга и се е задължил да внася всеки месец по 300 лв., като с разпореждане на ЧСИ от същата дата запорът е бил вдигнат.

На 30.08.2011 г. длъжникът е заплатил по изпълнителното делото сумата в размер на 3 510 лв.

На 30.08.2011 г. е наложен запор върху притежаваното от длъжника МПС.

На 29.09.2011 г. длъжникът е превел по изпълнителното делото сумата в размер на 300 лв. Същата сума е преведена от длъжника и на 09.11.2011 г., 20.12.2011 г. На 10.02.2012 г. е преведена сумата в размер на 200 лв.

С молба от 16.08.2013 г. цесионерът „ОТП Ф Б“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело.

На 20.08.2013 г. отново е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на 09.09.2013 г., на 09.10.2013 г. и на 11.11.2013 г. са постъпвали удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника в общ размер на 2 057,70 лв. по процесното изпълнително дело.

На 28.08.2013 г. длъжникът се е явил в кантората на ЧСИ, като е направил волеизявление за признаване на задълженията, предмет на процесния изпълнителен лист.

На 05.11.2013 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 10.04.2014 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

4

С разпореждане на ЧСИ от 09.03.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С разпореждане на ЧСИ от 05.01.2018 г. е насрочена дата за опис и оценка на движимите вещи на длъжника за 05.02.2018 г.

С молба от 28.08.2019 г. взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като със запорно съобщение от 07.09.2018 г. е бил наложен исканият запор.

На 02.10.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

С постановление на ЧСИ от 16.10.2019 г. е постановено прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С молба от 02.06.2020 г. цесионерът „Е М“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, като в молба се съдържа и искане за извършване на конкретни изпълнителни действия – насрочване на опис на движимите вещи на длъжника. Молбата е оставена без уважение от ЧСИ.

Установява се от приложения препис на изп. дело №.../2025 г. по описа на ЧСИ С Я, рег. №....., че с молба от 17.02.2025 г. „Е М“ ЕООД е поискало образуването на ново изпълнително дело срещу Г. Д. въз основа на горепосоченият изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 25467/2010 г. по описа на СРС, 34 състав, в резултат на което е образувано изп. дело №.../2025 г. по описа на ЧСИ С Я. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия, като видно от представения препис по изпълнителното дело са били извършвани такива.

Установява се от представените удостоверения от ЧСИ, че именно процесните суми са останали непогасени по горепосочените изпълнителни дела.

Съдът счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу 5 дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.

116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.

В конкретния случай с връчване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело на 04.07.2011 г. е започнал да тече двуседмичният срок за възражение, изтекъл на 18.07.2011 г., като на 19.07.2011 г. заповедта е влязла в сила.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.