Решение № 1156 от 06.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. Пловдив, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20215330206530 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-008009 от 19.08.2021г. на Началника Група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“- Пловдив, с което на Д. Й. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.103 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят, Д. Й. Д., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител – адв. П. в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното накзателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото за адвокатски хонорар в размер на 600 лева.

Въззиваемата страна, сектор „Пътна полиция“- Пловдив към ОД на МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба - становище по делото от Началника, с която пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, подадена е от нарушителя и това е направено в срок,а разгледана по съществото, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 29.07.2021г. около 02:10ч. в с. Брестник, на ул. „Независимост“ № 31, на центъра, свид. Д. Р. Ст. и свид. Д. Ат. Ат., полицейски служители към Първо РУП – Пловдив, докато изпълнявали служебните си задължения за нарушения на пътя, забелязали управлението на лек автомобил „БМВ 325 ТД“, с рег. № ... в посока Куклен. Тогава свид. С. излязъл на платното за движение и подал ясен сигнал със стоп палка „С8“ по образец тип „МВР“ за извършване на рутинна проверка. Автомобилът бил на около 40 м, улицата била осветена, а полицейският служител, освен с униформа и светлоотразителна жилетка, държал и фенер. Въпреки това шофьорът на автомобила рязко направил маневра за обратна посока и продължил с висока скорост. Полицейските служители осъзнали, че водачът иска да осуети проверката и с активизирани полицейски светлини /буркан/ започнали гонка, като успели да видят регистрационния номер на процесното МПС. В един момент упоритостта на водача да избяга дала резултат и контролните органи го изгубили от поглед в малките улички. След около 5-10 минути на ул. „Славянска“ № 3 установили три лица – жалбоподателят Д. Й. Д., свид. П.Н.Х. и още едно момиче на име В.И.Н.. Лицата първоначално обяснили,че се разхождат, като излъгали, че приятел ги бил докарал с автомобил. Установено в близост било БМВ-то, като двигателят му бил все още топъл.

Впоследствие жалбоподателят Д. признал, че именно той е управлявал МПС-то.

Подробности за случилото дал в снети от него обяснения в Първо РУП Пловдив, където се оправдал, че забелязал полицейските служители, но тъй като скоро придобил автомобила, не бил сигурен, че всичко е изрядно по него. Всъщност, при извършената проверка на „БМВ 325 ТД“, с рег. № ..., действително било установено,че за него няма действаща задъжителна застраховка „Гражданска отговорност“.

По случая била съставена Докладна записка № 432р-46145/29.07.2021г.. Въз основа на нея и снетите обяснения, по компетентност *** Й.И., към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“- Пловдив, съставил АУАН с бл. № 849934/ 29.07.2021г. срещу жалбоподателя Д. за нарушение по чл.103 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. Получил и препис от него. В тази връзка било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за същото нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП, на Д. било наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Тази безспорно установена фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – изцяло от показанията на свид. Д. Р. Ст. и свид. Д. Ат. Ат., частично от показанията на П.Н.Х..

Съдът кредитира показанията на свид. Д. Р. Ст. и свид. Д. Ат. Ат., като непредубедени, произтичащи от достоверен незаинтересован източник, същите за логични, последователни, взаимно допълващи и съответстващи на кредитирани писмени доказателства, служещи за установяване на обективната истина.

Не същото се отнася за показанията на свид. П.Н.Х., в частта, в която отрича забелязаният полицейски автопатрул, подаденият сигнал за рутинна проверка, причините за смяна на посоката на процесния автомобил и преустановяване на движението му 2 впоследствие. В тази им част, показанията на свидетеля се оцениха критично, поради тяхната изолираност, противоречие с останалия кредитиран доказателствен материал, очевидно дадени, за да обслужат и следват линията на защита на жалбоподателя за благоприятен изход от делото. В останалата част показанията на свид. Х., в която потвърждава за процесното време и място, управлението на автомобила от жалбоподателя и последвалата проверка от полицейските служители, се кредитират от съда.

Въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,Съдът намира от правна страна, че описаното в НП деяние е безспорно доказано и правилно квалифицирано като нарушаване на чл.103 от ЗДвП. Правилно във обстоятелствената част на АУАН и НП са описани конкретните действия на водача Д..

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу него. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от него без същия да отрази каквито и да било възражения в него.

По отношение на атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Актът и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените по делото оправомощителни заповеди и в съответствие със сроковете по чл.

34 ЗАНН.

Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така,че жалбоподателят е разбрал за какво свое поведение е ангажирана отговорността му, като сочените доводи за неяснота в мястото на нарушението целят единствено отмяна на НП на формално основание.

Неоснователно е и възражението, посочено в жалбата, че не било доказано управлението на Д. на БМВ-то в процесното време и място, доколкото самият Д. е признал този факт в снетите в районното управление обяснения, непосредствено преди съставяне на АУАН. В тази посока са и показанията на свид. Х.. Безспорно полицейският служител е подал сигнала по начин, съобразен с разпоредбата на чл.207 от Правилника за прилагане на ЗДвП, а именно - своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като е излязъл на 3 платното за движение. Условията за осветеност на конкретната улица, облеклото на служителя и аксесоарите към него, също за допринесли за своевременно възприемане на сигнала от жалбоподателя. Въпреки това Д., не е преустановил движението на автомобила за извършване на проверка.

Ето защо напълно основателно е ангажирана отговорността му за така вмененото нарушение. Същото безспорно се установи и от субективна страна, намираща израз в обективната действителност, от самите действия и последващо поведение на Д., след подадения му и възприетия от него полицейски сигнал.

Правилно в случая му е наложено наказание, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно който „се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв, водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“. В случая е определено наказание глоба в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС. Правилно административно наказващия орган е определил наказанието при неговия максимум, като правилно е преценил цялата фактическа обстановка и е съобразил разпоредбите на чл.27 от ЗАНН. Отчетени са всички отегчаващи вината обстоятелства – упоритостта на жалбоподателя да избяга от отговорност, свързана с наложилата се гонка от полицейските служители, последващото му несъдействие, преди да признае вината си; умисълът и мотивът на действията му, за да прикрие и друго нарушение по ЗДвП, богатата му справка за нарушител/водач въпреки младата му възраст само в рамките на 2 години. Всички тези обстоятелства индикират за по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, при което именно определеният в този размер и срок административно наказание би изпълнило своята предупредителна, превъзпитателна цел нарушителят да спазва установения ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид изложеното по-горе, нарушението е доказано по категоричен начин, няма нарушение на процедурата по издаване на АУАН и НП и в този смисъл оспорваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

Въпреки изхода на делото, доколкото не са поискани разноски за 4 юрисконсултско възнаграждение и не са осъществени действия по защита от такъв, съдът не следва да се произнася в този смисъл. С оглед потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя да му се присъдят разноски в негова полза за адвокатски хонорар.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 21-1030-008009 от 19.08.2021г. на *** към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“Пловдив, с което на Д. Й. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за извършено административно нарушение по чл.103 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5