Решение № 85 от 16.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Велико Търново, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20254100501143 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 695 от 20.11.2025 г. постановено по к.гр.д. № 4794/2024 по описа на ВКС е отменено решение № 455 от 02.08.2024 г., постановено по гр. д № 109/2024 г. по описа Окръжен съд Велико Търново, като производство по делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указания за извършване на действия по събиране на доказателства- изслушване на съдебно-техническа експертиза.

Подадена е въззивна жалба от „ЕРП Север“ АД гр. Варна, чрез адвокат А. М. от ВТАК, против решение № 1459 от 29.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1687/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е прието за установено, че Г. И. Т. не дължи на жалбоподателя сумата от 12 437,18 лева – стойността на начислена за периода от 11.02.2023 г. до 11.05.2023 г. ел. енергия по партида с клиентски № *** и абонатен № *** за обект, находящ се в град ***, за която сума е издадена фактура № 0109140909 от 31.05.2023 г. С обжалваното решение „ЕРП Север“ АД гр. Варна е осъдено да заплати сумата от 1 997,49 лева на Г. И. Т.- разноски по делото за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Сочи се, че изводите на съда в 1 решението не кореспондират с доказателствата по делото за недоказаност хипотезата на чл. 50, ал.1, б. “Б” ПИКЕЕ с изложение на обстоятелствата, изводим от доказателствения анализ на събраните по делото доказателства. Посочва се, че е установено, че процесното СТИ измерва с грешка от 65.3 %. Твърди се, че от приложение по делото протокол на БИМ № 76 от 18.05.2023 г. се установява, че е налице видима външна намеса и изменение в схемата на електромера, чрез направата на допълнителен шунт, късо с припой, във веригата на токов датчик на първа система върху ел. платка, както и че електромерът има самоход, поради което не може да се определи грешката, с която последния измерва потребената ел. енергия. Акцентира се върху заключението на вещото лице с посочване, че са налице данни за неправомерно вмешателство върху процесното СТИ, водещи до техническата му неизправност, тъй като схемата му е нарушена, което обективно се твърди да е довело до незимерване на значителна част от потребената от абоната електрическа енергия в диапазон от – 2.681% до – 88.244%. Посочва се, че е налице хипотезата на чл. 50, ал.5, във вр. с ал. 1, б. „Б“ ПИКЕЕ, поради което въз основа на съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ констативен протокол и при неизмерващо СТИ операторът е изчислил количеството електрическа енергия, на база 1/3 от пропускателната способност на измервателната система при ежедневно 8-часово напрежение. Сочи се, че вещото лице е потвърдило математическата вярност на направените изчисления, предвид нормата на чл. 50, ал. 1, б. Б ПИКЕЕ, поради което и в съответствие с нормата е извършено преизчисление на потреблението с 18 950.4 kWh за период по-малък от 3 месеца от дата на констатиране на неизмерването на база 1/3 от пропускателната способност на измервателната система, при ежедневно 8-часово натоварване. Аргументирано се посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че с основание се претендира заплащане на процесната сума за презичислено количество енергия в размер на 12 437.18 лева с ДДС. По изложените съображения до въззивния съд е отправено искане за отмяна на обжалваното решение, като бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана, моли да бъде постановен съдебен акт, с който да се потвърди оспореното решение. Излагат се доводи, че са интерпретатирани и изопачени събраните по делото доказателства. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд не е приел, че са налице предпоставки за извършване на корекция, тъй като не е установено наличието на хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. „Б” ПИКЕЕ. Твърди се, че фактическата обстановка по делото е всестранно изяснена и въз основа на нея са направени правилни правни изводи. Акцентира се, че по делото не е установено по категоричен начин как външната намеса в схемата на електромера въздейства на способността му да измерва преминаващата през него електрическа енергия, както и че е установен самоход, при които се отчита електроенергия и когато абоната не потребява такава, и че не е възникнал в резултата 2 на шунтирането на бобината. Сочи се, че грешка при измерването на процесното СТИ не е установена нито при експертизата на БИМ, нито при екстертизата на СТИ, поради което не следва да се прилага нормата на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ. Предвид изложените доводи ищецът, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на жалбата, за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.

Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за отричане със сила на присъдено нещо, че ищецът Г. И. Т. от град Велико Търново не дължи на ответника по делото „Електроразпределение Север“ АД сумата от 12 437.18 лева, начислена по партида с клиентски № *** и абонатен № *** за обект на потребление в град *** като корекция на сметка за периода от 11.02.2023 г. до 11.05.2023 г. Ищецът оспорва дължимостта на процесната сума с твърдения, че в обекта му не е доставена и не е потребяване ел. енергия на такава стойност, както и поради опорочаване на корекционната процедура по ПИКЕЕ, тъй като не са налице основанията предвидени в нормата на чл. 50, ал.1, б. „Б“ ПИКЕЕ, оспорвайки че процесната проверка не е извършена по предвидения за това ред в ПИКЕЕ. Оспорва се начина и методиката, по която е начислена проценста сума, с твърдение, че същата е произволно определена, тъй като е невъзможно за процесния период от време да се консумира такова количество ел. енергия в имота. Излага доводи за нищожност на разпоредбите на чл.

50 – 55 ПИКЕЕ, както и за противоречие на корекционната процедура с правилото на чл. 82 ЗЗД, очертаващо пределите на имуществената отговорност при договорно неизпълнение. Твърди, че не е налице негово виновно поведение, което да е довело до неправилно измерване на ел. енергия. Оспорва констативния протокол на БИМ и представената справка за корекция. По тези съображения иска от съда да признае за 3 установено спрямо ответника, че не му дължи процесната сума начислена по партидата му по реда на корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е негов абонат и потребител на енергийна услуга за обект на потребление, находящ се в град ***. Изтъква, че негови служители са извършили проверка на процесното СТИ, за което е съставен представения по делото констативен протокол /КП/ № 5501487 от 11.05.2023г., както и че проверката е извършена при спазване на изискванията на чл. 49 и сл. ПИКЕЕ. Сочи, че КП е подписан от представители на оператора и от абоната, както и че копи от КП е изпратен на абоната с писмо от 31.05.2023 г. Посочва, че при извършената проверката е установено, че СТИ измерва с грешка -65,3%, поради което в съответствие с предписанието на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ е демонтиран, поставен в безшевен чувал, затворен с пломба с уникален номер, записан в констативния протокол и изпратен за метрологичен контрол на БИМ. Твърди се, че при извършената метрологична проверка на електромера е установено, че е налице видима външна намеса и изменения в схемата на електромера, като е направен допълнителен шунт, късо с припой, във веригата на токов датчик на първа система върху електронната платка. Поддържа се, че е установено, че СТИ не съответства на изискванията за измерване на електрическата енергия, както и че соченото въздействие върху схемата на електромера води до неизмерване на цялата доставена и пренесена през електроразпределителната мрежа електрическа енергия. Твърди се в отговора на исковата молба, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. „Б“ ПИКЕЕ, поради което ответното дружество с основание е извършило преизчисление на потреблението на абоната с 18 950.4 kWh за период от три месеца, считано от датата на констатиране на неизмерването на база 1/3 от пропускателната способност на измервателната система и е налице основание да претендира заплащане на стойността на начисленото количество ел. енергия в размер на 12 437, 18 лева с ДДС. По тези съображения моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на изслушаните две СТЕ пред първата инстанция и допуснатата СТЕ с оглед указанията на ВКС във въззивното производство, въззивният съд намира за установено следното:

По делото е безспорно, че ищецът е потребител на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в град ***, за който при доставчика на ел. енергия е разкрита партида с клиентски № *** и абонатен № ***.

От КП № 5501487 от 11.05.2023 г. се установява, че служители на ответното дружество, един от които свидетелят Л.Ш., са извършили техническа проверка на електромера, с фабр. № 1114171566049810, обслужващ обекта на ищеца. В протокола е посочено, че при използване на еталонен уред е отчетена грешка в измерването му от „минус 65, 3 %”, както и че СТИ ще бъде предадено в БИМ за експертиза, както и че е 4 монтирано друго СТИ с посочване на показанията му. В КП са описани изрично със съответните сигнатури държавните и ведомствените пломби на СТИ. Отразено е в КП, че демонтираното СТИ е поставено в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба № 689455. Протоколът е подписан от двама служители на ответника С.С и Л.Ш., както и от абоната- ищеца Г. И. Т..

Установява се от констативен протокол № 78 от 18.05.2023 г. от метрологична експертиза на процесното СТИ на Българския институт по метрология, че обект на изследването е статичен трифазен електромер, тип МТ174-D2A54-M3KO3, с идентификационен № 1114171566049810, който е предоставен в запечатана индивидуална опаковка – найлонов плик, пломбиран с пломба № 689455. Установено е, че при изпитване на работата на СТИ, без товар при 115% Un има самоход, като за един час СТИ регистрира 0,7kWh, както и че при 0,5 % Iref- при наличие на самоход не могат да се определят пусковите условия, както и че при наличие на констатирания самоход не може да се определи с гарантирана точност, грешката на електромера, а също така и грешката при продължително включване. Установена е също така и видима външна намеса в схемата на електромера, направен допълнителен шунт /късо с припой/ във веригата на токов датчик на първа система върху електронната платка.

Разпечатката съдържа 25 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d37054f8-aab6-45cf-807e-d476c31e7276