Решение № 1488 от 06.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1488 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Диана Коледжикова

Кристина Филипова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000500429 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 266137 от 18.10.2021г. постановено по гр.д. № 16714/2015 г., по описа на СГС, ГО, 8 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД „Алианц България" АД е осъден да заплати в полза на Ж. С. М. сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията на чл.51 ал.2 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, понесени вследствие смъртта на съпруга й Н. Й. М.

/72г./, настъпила на 01.07.2015г. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 120 лв. разноски, направени в настоящото производство.

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 40 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 150 000 лева, като част от претенция за сумата от общо 200 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, като неоснователни в тази част.

Със същото решение ЗАД „Алианц България" АД е осъден да заплати в полза на С.

Н. С. сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията на чл.51 ал.2 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на баща й Н. Й. М., настъпила на 01.07.2015г. в следствие на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 420 лв.

1 направени разноски.

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 30 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 130 000 лева, като част от претенция за сумата от общо 200 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, като неоснователни в тази част.

Присъдени са разноски, като ЗАД „Алианц България" АД са осъдени да платят в полза на на адв. П. К., на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 3160 лв. без ДДС - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото, а в полза на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева д.т., дължима по всеки един от предявените искове, съответно на уважената му част.

По компенсация Ж. С. М. е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц България" АД, сумата от 380 лева, съдебни разноски, а С. Н. С. сумата от 420 лева, на основание чл. 78, ал.З и ал. 8 ГПК.

С определение от 15.06.2022г. по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на адв.К. за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на ДДС към адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА.

С решение по чл.250 ГПК от 15.06.2022г. СГС е отхвърлил молбата на адв.К. за за допълване на решението предвид изменението на исковете по реда на чл.214 ГПК чрез увеличаване размера на исковете.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

Срещу определението по чл.248 ал.3 ГПК е депозирана частна жалба от адв.К..

Срещу допълнителното решение по чл.250 ал.3 ГПК е депозирана въззивна жалба срещу допълнителното решение.

Жалбоподателите-ищци Ж. С. М. и С. Н. С. оспорват решението в неговата отхвърлителна част за разликата над присъдените суми от 30 000 лв. респ. 40 000 лв. до съответно на Ж. С. М. в размер на 150 000 лв., частичен от 200 000 лв., т.е. за още 110 000 лв., а за С. Н. С. в размер на 150 000 лв. частичен от 200 000 лв., т.е. за още 120 000 лв., за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Н. Й. М., ведно със законните лихви върху всяка една от сумите от датата на непозволеното увреждане 01.07.15г. до окончателното изплащане на същите. Изтъкват факта, че съдът неправилно не е отчел извършеното в хода на делото увеличение на исковете, като неправилно не се е произнесъл по предявения иск по отношение на ищцата С. С. в цялост. Видно от протокола от проведено о.с.з. на 18.03.2021г. на основание чл.214 ГПК е допуснато увеличение на исковете от първоначално предявените размери от по 25 500 лв. за двете ищци, като същите следва да се считат предявени за сумата от 150 000 лева за Ж. М. и от 200 000 лв. за С. С., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите. С Решението по делото обаче съдът е посочил, че искът по отношение на ищцата С. С. е увеличен до размера от 130 000 лв. и до този размер се е произнесъл, като не се е произнесъл 2 до размера на пълното увеличение на иска, а именно 200 000 лв. Твърдят, че не са взети предвид в цялост изготвените по делото експертизи, и най-вече първоначално изготвената САТЕ, като съдът не е изложил мотиви защо не кредитира заключението на вещото лице. От друга страна, съдът е основал изводите си на съдебни актове от наказателното производство, въпреки, че факта на съпричиняване не е предмет на наказателното производство и не може да бъде установен с влязла в сила присъда или да се извлече от мотивите на решението на ВКС.

На второ място посочват, че решението е неправилно и необосновано в частта, в която съдът е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, приемайки за доказано съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице в степен на 50%. Неправилно съдът приема, че е налице принос от страна на починалия, като определя обема му на 50 %, поради това че същият бил допуснал нарушение на разпоредбата на чл.80 ал.1 т. 2 ЗДвП - да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение и при това бил извършил грубо нарушение на правилата за движение, тъй като не е спазил пътен знак Б-1 и без да е бил възпрепятстван от обективни предпоставки, навлязъл в кръстовището от улица без предимство “допринасяйки съществено за настъпване на вредоносните последни“ /Решение №106/14,10.2020 г. по н.д. № 347/2020 г, на ВКС на РБ/. В никакъв случай не може да се съпостави вината на загиналия с тази на водача, като видно от доказателствата по делото и влязлата в сила присъда последният е извършил изключително груби нарушения на ЗДвП и подобна съпоставка е неправилна. Намират, че ответникът не е правил възражение починалият велосипедист да е извършил грубо нарушение на правилата за движение, а именно да не е спазил пътен знак Б-1 и без да е бил възпрепятстван от обективни предпоставки да е навлязъл в кръстовището от улица без предимство “допринасяйки съществено за настъпване на вредоносните последни“. Съдът не може да се произнесе по възражение, което не е своевременно заявено, още повече да определя толкова висок процент на съпричиняване по отношение на пострадалия. Считат, че не може да се приеме, че пострадалият е допринесъл за настъпване на ПТП, поради това, че не се е движил плътно в дясно по платното за движение, тъй като в конкретния случай той не е имал такова задължение. Задължение да се движи плътно в дясно има единствено велосипедист при попътно движение на л.а., каквото в случая не е установено. Пострадалият е бил видим за водача повече от 150 м. Водачът на л.а. е имал обективната възможност да предотврати удара, чрез предприемане на спиране на превозното средство. Според в.л. вместо да предприеме такава маневра, водачът е предприел завиване на автомобила на ляво.

Впоследствие на тази маневра, на това отклонение от първоначалната траектория на автомобила настъпва процесното ПТП. Според вещото лице, ако водачът на л.а. бе избрал като модел на поведение незабавно да преустанови движението на автомобила, точно тогава, когато е забелязал наличието на велосипедиста, то тогава ПТП не би настъпило.

Именно тази маневра е способствала за настъпване на удара, тъй като ударът между автомобила и велосипедиста настъпва в лентата за движение, в която автомобилът не се е движел първоначално. Автомобилът не е трябвало да се отклонява в другата пътна лента, да 3 не опитва да заобикаля, а е трябвало да продължи да се движи в своята лента и тогава ПТП не би настъпило. В случая виновният водач сам се е поставил в ситуация да не може да предотврати фаталния за жертвата удар, шофирайки с неразрешена скорост и поради предприемане на неадекватна маневра - вместо да предприеме аварийно спиране, той е навлязъл в лявата лента за движение и по този начин се е стигнало до удара. Крайният извод на вещото лице е че, ако водачът на л.а. своевременно бе възприел опасността и бе предприел аварийно спиране и бе запазил траекторията си на движение в средата на дясната пътна лента, то ПТП не би настъпило, защото когато автомобилът би пресекъл траекторията на движение на велосипедиста, то същият би се намирал на края на платното за движение или върху разделителния остров. Вместо да предприеме такава маневра, водачът е предприел завиване на автомобила наляво. Впоследствие на тази маневра, на това отклонение от първоначалната траектория на автомобила настъпва процесното ПТП.

Що се отнася до занижения размер на присъдените обезщетения, твърдят, че съдът въобще не е коментирал личността на починалия- че е бил деен човек, лъчезарен, работлив, цялото семейство е разчитало на него. В случая възрастта на починалия и на неговата дъщеря е без никакво значение, при доказателства, че същият е бил изключително деен и ефективен човек, бил е в помощ на цялото семейство (така и Решение № 23 от 25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на т.к., II т.о.,, на ВКС-възрастта не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между родителя и дъщерята). Изброените факти изобщо не са взети предвид от съда. Това, че дъщерята, която е пълнолетна, не е живеела с баща си в едно домакинство не може да се отчете, като аргумент за присъждане на по-ниско обезщетение, при положение, че по делото е доказано, че двамата са имали много близки отношения, тъй като тя е единствено дете, виждали са се почти всеки ден. Още повече, че двамата не са живеели в различни градове, както неправилно е посочил съда, а напротив, видно от показанията на св.С. Н., разпитан по делегация, същият е заявил, че "...Дъщеря им постоянно идваше при тях, макар, че живееше в друг квартал на гр. Добрич". Н. е съсед на ищците, познава тях и починалия Н. от 30 години. Знае за инцидента, който се е случил е него. На следващия ден е трябвало да бъде неговия рожден ден. В деня на инцидента се е прибирал с автобус и го видял да лежи в градинката, след като вече го били ударили. Н. бил много трудолюбив човек, винаги е работел - бил кранист, после пазач, не е имал заболявания, живеел със съпругата си Ж., а дъщеря им С. постоянно идвала при тях. Били добро семейство, работливи хора. С. е идвала почти всеки ден при тях. Тя им е единствено дете и са били много близки, поддържали са добър контакт. Много тежко са приели вестта за смъртта му, още не са преживели загубата на Н.. Бил е здрав и работлив човек. Ж. е останала сама и се налага С. още по-често да идва, за да й помага. Двете редовно ходят на гроба на Н. и спазват обичаите на мъртвите. От своя страна св.Г., който познава загиналия Н. М. и неговото семейство от около 20 г., твърди, че Н. работел при него във „ВИК Добрич“ АД като багерист. Познава и съпругата и дъщеря му, често се събирали. Въпреки, че Н. бил военен пенсионер, той продължавал да работи, бил работлив човек, не е страдал от заболявания. Живеел заедно със жена си, а дъщеря им е идвала почти всеки ден при тях.

Били са женени от дълги години /46г. семеен живот/, били са все заедно, много добро 4 семейство. С дъщеря си С. имали отлични отношения, виждали се почти всеки ден, тя им е единствено дете. Двете много тежко приели вестта за смъртта му, все още го оплакват.

Станали значително по- затворени, вече не се събират, постоянно говорят за него и го оплакват. Редовно ходят на гроба му и спазват обичаите на мъртвите. Затова и поради неотчитане на всички конкретно посочени съществуващи факти съдът е определил занижено обезщетение за претърпените от тях вреди от морално естество, които молят да бъдат компенсирани в пълен размер. Претендират разноски.