Определение № 2112 от 21.08.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2120/2024
- Вид
- Определение № 2112
- Подписан
- 21.08.2024
- В сила
- 21.08.2024
- Състав
- Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2112 гр. София, 21.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502120 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от А. В. Д. срещу определение № 6102 от 22.04.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 3000/2024 г. на СГС, ЧЖ –I – Д състав, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу определение от 30.01.2024 г. по гр. дело № 11019/2023 г. на СРС, ГО, 37 състав.
Частната жалбоподателка навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че правилото на чл. 323, ал. 3 от ГПК намира приложение единствено по отношение на определението , с което съдът е разгледал искането за постановяване или изменение на привременните мерки по същество, но не и спрямо определението, с което искането се оставя без разглеждане, като недопустимо. Поддържа, че в последната хипотеза постановеният съдебен акт е преграждащ по отношение на търсената с него защита, поради което подлежи на обжалване на общо основание – чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на частната жалба.
Ответникът по частната жалба Д. Л. Д. изразява становище за неоснователност на същата. Сочи , че постановеното определение не е преграждащо по своя характер, тъй като не препятства по никакъв начина развитието на исковото производство за развод, в рамките на което е постановено. Излага, че материалите по искането за привременни мерки за отделени в отделно производство, по което е образувано гр.дело №8878/24 г. на СРС, 92 състав, в рамките на което частната жалбоподателка може да получи защита на правата си.
Моли съда да потвърди обжалваното определение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Производството по гр. дело № 11019/2023 г. на СРС, ГО, 37 –ми състав, е образувано въз основа на искова молба, депозирана от А. Д. срещу Д. Д., с която е предявен иск за 1 прекратяване на брака между страните , на основание на чл. 49, ал. 1 от СК.
С протоколно определение от 14.08.2023 г., въз основа на молба на ищцата първоинстанционният Софийски районен съд е определил привременни мерки за упражняване на родителски права по отношение на роденото от брака дете.
С определение от съдебно заседание на 30.01.2024 г. така постановеното определение е отменено, тъй като съдът е установил, че общото дете на страните е родено преди сключване на брака помежду им, поради което определянето на привременни мерки за родителска отговорност се явява извън предмета на производството по делото- прекратяване на брака между страните с развод.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 6102 от 22.04.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 3000/2024 г., СГС, ЧЖ –I – Д състав е оставил без разглеждане частната жалба на А. Д. против определението на СРС от 30.01.2024 г. В мотивите на определението е прието, че частната жалба е насочена срещу съдебен акт за определяне на привременни мерки по иска за развод, който не подлежи на обжалване , на основание на чл. 323 от ГПК.
Така постановеното определение се явява законосъобразно.
Необжалваемостта на акта на съда, с който същият, по молбата на страните за определяне на привременни мерки в производството по брачни дела ( Глава XXVI от ГПК еднозначно следва от ясната процесуална разпоредба на чл. 323, ал. 3 от ГПК. Според цитираната норма, определението по привременните мерки не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд. Само определенията, които преграждат понататъшния ход на производството, както и определенията, за които това е изрично предвидено, подлежат на самостоятелно обжалване (чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК). При наличието на изрично процесуално правило за изключване на инстанционния контрол по отношение на определението на съда по чл. 323, ал. 1 от ГПК, подадената частна жалба срещу акт на районния съд, постановен в такова производство, правилно е преценена от състава на СГС за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите в частната жалба, че определението за постановяване на привременни мерки има преграждащ характер.
Установената от закона възможност всяка страна във всеки един момент от производството да поиска нова промяна на определените от съда привременни мерки обосновава извод, че същото не прегражда възможността на страната за защита и реализиране на правата й /в този смисъл определение № 417/01.07.2013 г. по гр. д. № 3986/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 552/14.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6557/2013 г. по описа на ВКС, III г. о. определение № 413 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 369/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о. / В настоящия случай производството по уреждане на отношенията между страните, касаещи упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката в случая е отделено с определение № 7325 от 16.02.2024 г. на СРС, в отделно съдебно производство, в рамките на което страните разполагат с възможността за искане за допускане на привременни мерки по реда на чл. 127 от СК.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира обжалваното определение за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6102 от 22.04.2024 г., постановено по ч. гр. д.
№ 3000/2024 г. на СГС, ЧЖ –I – Д състав.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3