Определение № 1815 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1815 гр. София, 01.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002900546 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Министерство на отбраната на Република България срещу решение № 747 от 06.12.2023г. по в.т.д.№ 537/2023г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 753/2020г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по предявения от „Йотов и син България“ ООД иск, че дружеството не дължи на Министерство на отбраната неустойка по чл. 38, ал. 3 от Рамково споразумение № УД-03- 38/10.12.2018 г. и чл. 21, ал. 3, т. 4 от Договор № УД03-49/19.12.2018г. в размер на 501 036,59 лева, както и неустойка по чл. 38, ал.

3 от Рамково споразумение № УД-03- 38/10.12.2018 г. и чл. 21, ал. 3, т. 4 от Договор № УД-03-50/19.12.2018 г. в размер на 799 999,88 лева, поради нищожност на клаузите, с които са уговорени.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът възразява срещу извода на въззивната инстанция за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави. Оспорва правилността на аргументите на съда, основани на отсъствие на разграничение на вида на неизпълнението (пълно или частично), за което неустойката е уговорена и на последицата, че независимо от вида на неизпълнението, страната дължи неустойка винаги в размер на 20% от общата стойност на договора без ДДС. Поддържа, че клаузите на чл.38,ал.3 от 1

Рамковото споразумение и чл.21,ал.3,т.4 от двата договора УД 03-49 и УД 0350 правят разграничение не между пълно и частично неизпълнение, а между съществено и несъществено такова. Счита, че разпоредбата на чл.38,ал.3 от Рамковото споразумение е специална санкционна клауза при неизпълнение, продължило повече от 100 дни; тя предвижда такъв размер на санкцията, защото неизпълнението винаги се приема от възложителя за съществено, независимо от обема му. Аргументира становището си с предмета на договора, имащ за цел обезпечаване на особено съществен обществен интерес авиационна сигурност и безопасност и осигуряване изпълнението на задължението на военно въздушните сили за охрана и гарантиране на националната сигурност. Акцентира на неизпълнението на задължението на ищеца за предоставяне на актуална експлоатационна документация на авиационната техника, съответно на резервните части, което прави невъзможно цялостното изпълнение на Рамковото споразумение. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените отрицателни установителни искове.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК искането е за допускане на касационното обжалване по въпроса: „Допустимо ли е понятието пълно и частично неизпълнение да бъдат смесвани с понятията съществено и несъществено изпълнение при уговорена специална неустоечна клауза, предвиждаща конкретен размер на санкция, независимо от вида неизпълнение?“ Допълнителна предпоставка е въведена с твърдението, че „основанието за допускане на обжалване е чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като съдът е произнесъл неправилно и необосновано решение“.

В писмен отговор ищецът „Йотов и син България“ ООД, град София оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По делото е безспорно сключването между Министерство на отбраната като възложител и „Йотов и син България“ ООД като изпълнител на Рамково споразумение от 10.12.2018г. и на договори УД 03-49/19.12.2018г. и УД 0350/19.12.2018г., по силата на които ищецът е поел задължение да изпълнява доставки и услуги - основен ремонт на компоненти, доставка на авиационнотехническо имущество и на техническа документация за поддържане на 2 летателната годност на 8 броя самолети от типа L 39ZA за срок от 84 месеца.

С писмо 21-39-74/24.04.2020г. ответникът е уведомил ищеца, че крайният срок за изпълнение на доставките/услугите по договорите УД 03-49/19.12.2018г. и УД 03-50/19.12.2018г. (шест или девет месеца, съобразно вида на позицията), е изтекъл на 19.09.2019г. и към момента има неизпълнени доставки/услуги: по договор УД 03-49/19.12.2018г. - неизпълнените позиции са 4.70%, а спрямо стойността на поръчаното, процентът е 5.68%; по договор УД 0350/19.12.2018г. неизпълнените позиции са 8.33%, съответно стойността на неизпълнената част е 5.92%. По съображения за частично неизпълнение на двата договора, продължило повече от 100 дни, е направено изявление за прекратяването им на основание чл.38,ал.3 от Рамковото споразумение и чл.21,ал.3,т.4 от договорите във вр. с чл.40,ал.3,т.4 от Рамковото споразумение. Ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.38,ал.3 от Рамковото споразумение - при частично, или неизпълнение на конкретен договор към рамковото споразумение, продължило повече от 100 дни, възложителят има право едностранно да прекрати договора, да търси обезщетение за нанесени вреди и да търси неустойка в размер на 20 % от договора без ДДС. Поискал е заплащане на неустойка, определена въз основа на стойността на договорите без ДДС: по договор УД 03-49/19.12.2018г. 20% от 2 5050 182.97лв. или 501 036.59лв., по договор УД 03-50/19.12.2018г. 20 % от 3 999 999.38лв. или 799 999.88лв.

По делото няма спор, че ищецът е възстановил на министерството авансово преведените суми за неизпълнените позиции (по договор № УД-0349/19.12.2018 г. е възстановил авансово заплатена сума в размер на 170 765,03 лв. съобразно процента на неизпълнените позиции - 4,70%, а по договор № УД-03-50/19.12.2018г. е възстановил авансово заплатена сума в размер на 284 259,85 лв. спрямо неизпълнените позиции от 8,33%).

При тези факти ищецът е предявил отрицателни установителни искове, че не дължи търсените от възложителя неустойки. Изложил е аргументите, че МО не разполага с право да прекрати едностранно договорите на основание чл.38,ал.3 Рамковото споразумение, тъй като не е налице виновно неизпълнение от „Йотов и син България“ ООД. Посочил е, че за някои от услугите и доставките е налице обективна невъзможност за изпълнение, тъй като част от предаденото авиационно техническо имущество не подлежи на ремонт, за което ответникът е уведомен. Позовал се е на невъзможност част от 3 агрегатите да бъдат ремонтирани поради съществено износване невъзможност да бъдат ремонтирани по начин, който да осигури техническа изправност и безопасна експлоатация, а същевременно са възстановени всички агрегати, за които такава възможност е била налице. Изложени са подробни доводи за отсъствие на причини, които да се вменят в неизпълнение на ищеца да достави техническа документация за самолетите L 39ZA: производителят на самолетите - чешкото дружество „Аеро Водоходи“ е отказало на множеството предложения на ищеца да му предостави за закупуване експлоатационно техническата документация. Чешкото дружество изразило съгласие да предаде документацията на ползвателя на техниката, но въпреки опитите на ищеца да получи търговските условия за закупуването й, не получил отговор, което го принудило да подаде искане пред КЗК за образуване на производство за установяване на нарушение на „Аеро Водоходи“ за злоупотреба с господстващо положение, препятстващо изпълнението на ищеца да достави техническата документация (приложение № 6 от договор УД-03-49/19.12.2018г.). Ищецът се е позовал и на обективна невъзможност за изпълнение поради спиране на производството на част от авиационно техническо имущество, тъй като се касае за ремонт и доставка на резервни части на стари самолети със сборно производство на агрегати, елементи и части от повече от четири държави. Изложил е доводи, че МО няма основание да прекрати договорите, тъй като неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора - чл.87,ал.4 ЗЗД. Обосновал е твърдението си, че реално изпълнената част от двата договора е над 99%, а при определяне на процента на неизпълнение от страна на МО, са включени услуги и доставки, които не са изпълнени по обективни причини, за които ищецът не носи отговорност: в писмо 21-39-74/24.03.2020г. са включени ремонтно непригодни агрегати; като неизпълнени са включени частично изпълнени позиции; включена в процента на неизпълнените е и недоставената експлоатационна техническа документация за самолетите за цялата стойност, а същевременно МО е в течение на цялата кореспонденция на ищеца с „Аеро Водоходи“, уведомен е за необоснования отказ на чешкото дружество да я достави, включително и директно на ползвателя на въздухоплавателните средства - ВВС. Ищецът е посочил, че част от доставките, по отношение на които се твърди забавено изпълнение в изявлението за прекратяване на договора, са изпълнени и приети. Поддържал е, че при възстановяване на 4 авансово получените суми от изпълнителя е осъществено намаляване на задължението на МО за заплащане на цената по двата договора, с което е изпълнена разпоредбата на чл.89, изр. второ, предложение първо ЗЗД - при частична обективна невъзможност за изпълнение, другата страна може да иска намаляване на своето задължение. Изложени са обстойни доводи, че уговорената в чл.38,ал.3 от споразумението неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Посочено е, че съгласно тази клауза от значение за прекратяване на договорите е само забава, продължила повече от 100 дни, а видно от справките, при голяма част от доставките забава не е налице; че уговорената неустойка е еднаква както при пълно, така и при частично неизпълнение; че в случай на частично неизпълнение размерът на неустойката от 20% върху стойността на целия договор е свръхпрекомерен; че неустойката не се начислява на база стойността на неизпълнените позиции, а на база стойността на целия договор, което води до нейната нищожност.

Основната защитна позиция на ответната страна е, че е спазена процедурата по прекратяване, предвидена в договорите; че не е приложима разпоредбата на чл.89 ЗЗД, тъй като договорите са прекратени поради забава и категоричен отказ от изпълнение и не се касае за разваляне на целия договор поради липса на интерес от реално изпълнение. Оспорено е твърдението за обективна невъзможност за изпълнение по съображенията, че при провеждане на процедурата за възлагане на обществената поръчка, предшестващо постигането на договореностите, дружеството се е запознало с условията на поръчката и се е съгласило да я изпълни без възражения, като е предоставило оферта за пълния обем от предмета на поръчката, въз основа на която е било избрано от възложителя; в този смисъл изпълнителят е преценил, че има възможност да престира без да бъде поставен в неизгодно положение спрямо всички останали икономически субекти. Оспорени са доводите на ищеца за обективна невъзможност за изпълнение със съображенията, че се касае за обстоятелства, които са от категорията на поемане на търговски риск, който е в свободната преценка на търговеца и не представляват непредвидени з а него. Според ответника в случая е неприложимо определението за непредвидени обстоятелства в пар.2,т.27 ЗОП, (т.е. такива, възникнали след сключването на договора и не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия). Ответникът е 5 възразил, че твърденията на ищеца не попадат в хипотезата на чл.306,ал.2 ТЗ, тъй като той е предварително запознат с условията на поръчката и техническите спецификации; че посочените обстоятелства, цитирани от дружеството като невъзможност за изпълнение, са изцяло предвидими при полагане на дължимата грижа и са резултат от негово бездействие. Възразено е срещу твърдението на ищеца, че неизпълнената от него част е незначителна по съображенията, че целите на договора са свързани с осигуряване на основни интереси в отбраната и сигурността на страната. Ответникът е оспорил като неправилен предложения от ищеца подход неизпълнението да се оценява в процентното съотношение спрямо общия брой на всички единици изделия, включени в предмета на договора, тъй като различните изделия не могат да бъдат сравнени просто като бройки, без да се отчита тяхната стойност и значение. Посочил е, че остойностяването на техническата документация също не може да се приеме като подход за оценяване на степента на неизпълнената част, защото въз основа на данните, съдържащи се в нея, се изпълняват съответните дейности по предмета на поръчката, което е гаранция за постигане на необходимото качество. Поддържал е, че е не е налице невъзможност за изпълнение, на която се позовава ищецът. Възразил е и срещу твърдението, че с възстановяването на авансово платените суми е отпаднало задължението на дружеството да изпълни доставките и услугите по договорите, за които са върнати авансите. Посочил е, че сумите са възстановени поради липса на правно основание за усвояването им, но това не означава, че е отпаднала забавата на дружеството и интересът на МО от извършването на договорените доставки/услуги, поради което е налице и основание за претендиране на неустойка по чл. 38, ал. 3 от рамковото споразумение. Оспорено е твърдението, че ищецът е изпълнил двата договора над 99%, както и твърдението за уговаряне на неустойка, която е нищожна поради противоречие с добрите нрави с аргументите, черпени от необходимостта да бъдат изпълнени всички дейности по договора и особеното значение за доставяне на актуална документация във връзка с изпълнението на услугата. Според ответника тези обстоятелства обуславят извода, че размерът на предвидената неустойка е в пълно съответствие със спазването на принципа на добрите нрави и с принципа на свободно договаряне между страните; неизпълнението е съществено защото би причинило значителни вреди на министерството и Българската армия.