Решение № 13 от 19.02.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Търговище, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20263500500031 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника С. В. И. от гр.Търговище, действуващ чрез процесуалния си представител адв.Д. П. от АК-Търговище против решение №602/05.12.2025г., постановено по гр.д.№1306/2025г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която на осн.чл.143, ал.1 от СК е осъден да заплаща на непълнолетния си син А. С. И. от гр.Търговище, действащ със съгласието на майка си Г. И. А., месечна издръжка над сумата 270 лв. до сумата 400 лв., считано от 15.08.2025г., дължима на 15-то число от месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на причини за нейното прекратяване или изменяване, като по сметка на съда е присъдена държавна такса в размер на 648 лв., а в полза на насрещната страна направените по делото разноски в размер на 444.44 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението в посочената част и за отхвърляне на иска за издръжка над размер от 270 лв., респ. в размер на 303.25 лв.(155.05 евро) за 2026г. месечно.

1

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПк процесуалният представител на ищеца адв.Р. Р. от АК-Търговище оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, съдът констатира следното:

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск по чл.143 от СК за месечна издръжка в размер на 450 лв. от родител е обоснован с обстоятелствата, че бащата на ищеца не му осигурява достатъчно средства, необходими за ежедневието, съобразно на възрастта и потребностите му.

С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва основателността на иска над размер от 270 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.2 и чл.142, ал.1-2 от СК, родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, съобразно нуждите на децата и възможностите на родителите, но не по-малко от 269.25 лв. за 2025г. и не по-малко от 303.25 лв. за 2026г., която минимална граница е относима към нуждите на новородени деца и при 840.40 лв. за 2026г.официално приетият праг на бедност в страната.Сравнено с възрастта на А.15г., който е ученик в 9-ти клас, при установените материални възможности на родителите-3 300 лв.- майката и 1 778 лв.-бащата, за сина им са необходими около 840 лв. месечно-линията на бедността, съобразно и променената икономическа ситуация, свързана с високата инфлация в страната и драстично нарасналите цени на стоките и услугите, от които се нуждае детето-храна, ток, отопление през зимата, дрехи, обувки и пособия, средства за медицински разходи, спортни и културни занимания.От посочената сума бащата следва да осигури 400 лв., т.е. непосредствено над минималния размер от 303.25 лв. за новородени деца, независимо от сключения на 01.12.2025г. договор за наем в размер на 360 евро и банковия кредит от 341.58 лв., извън който минимум синът му би бил поставен в риск за здравето и емоционално-психическото състояние, като останалите средства се поемат от майката, в чиято тежест 2 остава и полагането на непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Предвид горното, предявеният иск по чл.143 от СК е доказан по основание в присъдения размер, решението на районния съд в обжалваната му осъдителна част е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на ищеца се присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 255.65 евро.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №602/05.12.2025г., постановено по гр.д.

№1306/2025г. по описа на Районен съд-Търговище в обжалваната му осъдителна част, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ответника С. В. И., ЕГН:********** да заплати на ищеца А.

С. И., ЕГН:**********, действащ със съгласието на своята майка Г. И. А., ЕГН:********** направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 255.65 евро.

В необжалваната му осъдителна и отхвърлителна част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3