Решение № 595 от 02.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330203214 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП Х 92-0221/20.05.2024г., издадено от главен секретар на Агенция по вписванията, с което на „ИМС – НАПРЕДЪК“ АД, ЕИК 115010713, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Северен, ул. „Рогошко шосе“ № 6, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) , е наложена имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/ лева за нарушение на чл. 63, ал. 6 ЗМИП вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.

Жалбоподателят, „ИМС – НАПРЕДЪК“ АД, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. О., която поддържа жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Главен секретар на Агенция по вписванията, не се явява, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

На 09.04.2024г. актосъставителят Д. Д. В., съставила акт за установяване на административно нарушение срещу „ИМС – НАПРЕДЪК“ АД представлявано от изпълнителния директор – В. Г. В., затова че, след направена справка по електронната партида на „ИМС – НАПРЕДЪК“ АД, 1

ЕИК 115010713 в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установило, че не е вписан действителния собственик на дружеството, изискване по чл. 63 ал. 6 от ЗМИП, възложено на ЮЛ и други правни форми, без едноличните търговци.

След справка в партидата по ЕИК на „ИМС – НАПРЕДЪК“ АД се установило, че няма вписани като съдружници и като еднолични собственици на капитала лица отговарящи на изискванията на § 2 от допълнителните разпоредби на ЗМИП. В тази връзка за „ИМС – НАПРЕДЪК“ АД било възникнало задължение да заяви действителен собственик съобразно изискванията на чл.

63, ал. 6 от ЗМИП в срок до 4 месеца от изтичане на срока по чл. 63, ал. 1 от ЗМИП - 31.01.2019г., или най-късно до 31.05.2019г. Като не е заявило обстоятелство за вписване по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, а именно действителен собственик на АД, до 31.05.2019г., в „ИМС – НАПРЕДЪК“ АД е нарушило законоустановения срок по § 9 от ПЗР на ЗМИП, с което е извършило нарушение на чл. 63, ал. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

АУАН е подписан, без възражения, връчен на упълномощено от изпълнителния директор В. В. лице – адв. Н. П. О. срещу подпис. АУАН е издаден на основание КП № 92-02- 21/23.03.2024г, съставен от С. Б. – длъжностно лице по вписвания, Дирекция „Длъжностни лица по регистрация и длъжностни лица по вписвания“ към Агенция по вписванията.

Въз основа на горното било издадено НП № Х-92-02-21/20.05.2024г., като за нарушение по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП вр. § 9 от ПЗР на ЗМИП, е ангажирана административно - наказателната отговорност на „ИМС – НАПРЕДЪК“ АД на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя Д. Д. В., разпитана в качеството на свидетел, която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации като подробно обяснява процедурата по съставяне на АУАН. Съдът оцени показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

От правна страна:

Съгласно ПЗР на параграф § 9, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) В срок до 31 януари 2019г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 в съответния регистър по чл. 63. Според ал. 2 лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1.

Няма съмнение, че „ИМС – НАПРЕДЪК“ АД е юридическо лице, като е възникнало задължение за вписване на данни за действителни собственици.

Срокът за вписване на това обстоятелство е изтекъл на 31.05.2019г, без да е подадено такова заявление. Тъй като дружеството е било регистрирано към 1998г., а съгласно § 9, ал. 2 вр. ал. 1 от ПРЗ към ЗМИП за заварените случаи 2 задължените лица са били длъжни да впишат обстоятелствата относно действителните собственици в срок от 4 месеца от 31.01.2019г. Изпълнение на това задължение не е било извършено до 31.05.2019г. Нарушението е на бездействие и формално е извършено от жалбоподателя, но от издадения АУАН и въз основа на него НП се установяват съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и са абсолютно основание за отмяна на процесното НП.

На първо място в акта за установяване на административно нарушение и в последващото го наказателното постановление е посочено, че „ИМС – НАПРЕДЪК“ АД не е заявило обстоятелствата относно действителните си собственици по чл.63, ал.4 от ЗМИП до 31.05.2019г., без да е уточнено, на коя дата е извършено вмененото нарушение. Непосочването в акта за установяване на административно нарушение и последващото го наказателно постановление на датата на извършване на твърдяното нарушение от жалбоподателя, създава неяснота у последния, досежно деянието, което му се вменява, че е извършил. По този начин, той не може да формира еднозначен извод, относно съдържанието на волеизявлението на актосъставителя, с което се засяга правото му на защита. Както беше посочено по-горе, това от своя страна е съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление императивно, заложени от законодателя в чл. 42, ал. 1, т. 3, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

На следващо място съдът следва да отбележи, че е налице още едно абсолютно основание за отмяна на издаденото НП а именно, изтекла е предвидената в закона абсолютна давност за образуване на административнонаказателно производство. В ЗАНН липсва регламентация на института на абсолютната погасителна давност за реализиране на административнонаказателно преследване. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, за въпросите, относно вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. Посочената норма, препраща към погасяването на наказателното преследване по давност в НК.

Доколкото за вмененото с атакуваното наказателно постановление нарушение е предвидено наказание „имуществена санкция”, то абсолютната давност, предвидена в чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на четири години и шест месеца, считано от момента на извършването. Въпреки, че в наказателното постановление не е посочена датата на извършване на нарушението по тълкувателен път следва да се приеме, че това е 01.06.2019г., след изтичане на предвидения в ЗМИП 4- месечен срок от изтичане на срока по чл.63, ал.1 от същия закон - 31 януари 2019г., т.е. до 31.05.2019г. В този случай, след като нарушението е извършено на 01.06.2019г., то абсолютният давностен срок е изтекъл на 03.12.2023г. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, което в случая е станало 3 на 09.04.2024г., след изтичането на предвидения в закона давностен срок.

Предвид горното, съдът намира, че Наказателно постановление № Х 9202-21/20.05.2024г. на Главен секретар на Агенция по вписванията, с което за нарушение на чл. 63, ал. 6, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно издадено.

По отношение на разноските:

Въпреки изхода на делото и направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски дотолкова, доколкото такива разходи не са доказани, претенцията се явява неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП Х 92-02- 21/20.05.2024г., издадено от главен секретар на Агенция по вписванията, с което на „ИМС – НАПРЕДЪК“ АД, ЕИК 115010713, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, р-н Северен, ул. „Рогошко шосе“ № 6, на основание чл. 118, ал. 1, т.

2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), е наложена имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/ лева за нарушение на чл. 63, ал. 6 ЗМИП вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4