Решение № 260060 от 18.03.2021, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ гр. Ихтиман, 18.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 185/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №2458043 на ОДМВР София, с който на И. С. М., в качеството на законен представител на „М.“ ООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са неясни правната квалификация на нарушението и описанието на мястото на извършване на нарушението. Поддържа, че е неясно как движението на МПС е в посока гр. София след като устройството е насочено към гр. Пловдив. Твърди, че от ЕФ не се разбира кой е санкционираният субект- ФЛ или ЮЛ. Поддържа се, че дружеството има двама законни представители, а без мотиви е посочен само един от тях.

Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Представя писмени становища, в които поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на 09.03.2020г. (видно от разписка на л. 71 от делото), а жалбата е депозирана на 23.03.2020г.

(видно от куриерски стикер на л. 20 от делото), поради което жалбата е подадена в срок.

На

02.12.2018 г. в 14,17 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 51+900 с посока гр. София, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС "КАДИЛАК ЕСКАЛЕЙД" с рег. № ******** със скорост от 114 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.

От справка за собственост се установява, че цитираният автомобил е собственост на „М.“ ООД, което не се оспорва и от жалбоподателя.

В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден процесният ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв.

От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № 0072469/16.11.2018 г., намиращ се на л. 27 от делото, се установява, че на 02.12.2018 г. в 14,17 часа лек автомобил с рег. № ******** е засечен със скорост от 118 км/ч. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 114 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 24 км/ч.

От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г.

От протокол №54-С-ИСИ/11.10.2018г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода от 03.10.2018г. до 10.10.2018г.

Представена е и Заповед №РД-11-852/11.09.2018г. на ръководителя на АПИ (л. 30 от делото) относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез ограничение на скоростта в участък от 45+900 км до 53+000 км и в двете платна на АМ „Тракия“ до 20.12.2018г..

Процесният

ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр.

2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ. Следователно и възражението в жалбата за липса на дата на ЕФ е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1. В ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1", така и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал.

1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/

12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка е представена на л. 72 от делото. Дори такава снимка да липсваше, то това е нарушение, което по характера си не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му. Следователно мястото на временното разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема за организация на движението. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.

Процесното деяние е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от 90км/ч. с пътен знак В26.

В случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 118 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 114 км/ч при разрешена 90 км/ч и превишение от 24 км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението - намалени с 3% толеранс, поради което не е налице неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че намалението е и в полза на нарушителя.

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.

Неоснователно е възражението в жалбата, че нарушението е неправилно квалифицирано, което създавало неяснота. Дадената правната квалификация на нарушението в ЕФ е чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на водачи на ППС от определена се забранява движение в съответните места със скорост над посочените лимити.

Съгласно чл. 21, ал. 2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Правилно АНО е посочил като нарушени нормата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Това е така, тъй като основното правило за поведение е визирано в нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в която е определена скоростта за всеки тип МПС, а разпоредбата на чл. 21, ал. 2 конкретизира изключението, че отклонение се допуска само при въведен знак. Следователно правилно АНО като нарушена е посочил нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която определя нарушеното конкретно правило за поведение от страна на жалбоподателя, а направената връзка с ал.1 обуславя, че в случая въведената с пътен знак скорост е различна от така посочените в ал.1. Овен това в самата ал. 2 на чл.21 от ЗДвП е налице препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че няма как да се приеме, че двете разпоредби са взаимноизключващи се.

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Затова няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС, след като законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция. Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на МПС (чл.

188, ал. 2 от ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна страна в процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо лице. Последното означава, че в случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в издадения електронен фиш следва по ясен начин да е посочено, че се ангажира отговорността на представляващото го лице (респективно на посочено от последното лице, на което е предоставено управлението на МПС), а не на юридическото лице. Именно физическото лице – законен представител на собственика на средството на нарушението е санкционирано чрез процесният фиш, като едновременно с това е спазено изискването на чл. 189, ал.4 от закона да се посочи собственика на МПС, който е юридическо лице. В електронния фиш наказаното лице е индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, като последното е посочено отляво, като съобразно изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП органът е заявил, че това лице се наказва в качеството му на законен представител на юридическо лице. От извършена от съда служебна справка в търговския регистър се установява, че именно жалбоподателят е законен представител на юридическото лице.