Решение № 331 от 11.08.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Перник, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500463 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. И. В., чрез адв. А. А. срещу Решение № 90 от 04.02.2023г., постановено по гр. д. № 2502/2022г. по описа на Районен съд – Перник, с което първоинстанционния съд на осн. чл. 127 ал. 1 СК е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Г. В. с ЕГН ********** на майка му К. К. К., с адрес: ***, с ЕГН **********, като е определил местоживеене на детето при майката. С решението е определен и режима на лични отношения на бащата Г. И. В. с детето Г. Г. В.. На основание чл. 143 ал. 2, вр. чл. 127 ал. 1 СК , Районен съд гр. Перник е осъдил Г. И. В. да заплаща в полза на детето Г. Г. В., чрез неговата майка и законен представител К. К. К. месечна издръжка в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж на вноските пето число на месеца, за който се дължат до настъпване на законни основания за тяхното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа, до изплащането й.

Със същото решение Г. И. В. е осъден да заплати в полза на детето Г. Г. В., чрез неговата майка и законен представител К. К. К., издръжка за минало време, считано от 05.05.2021г. до 05.05.2022г., в размер на 3000.00 лв. /три хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.

С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл и досежно 1 дължимите разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. 1.

С въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която В. е осъден на основание чл. 143 ал. 2, вр. чл. 127 ал. 1 СК да заплаща на ищцовата страна сума в размер на 400.00 лева, представляваща месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж на вноските пето число на месеца, за който се дължат до настъпване на законни основания за тяхното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа, до изплащането й, както и сума в размер на 3000.00 лева - издръжка за минало време, считано от 05.05.2021г. до 05.05.2022г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане, като се навеждат твърдения, че същото в тази си част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В останалата част, съдебното решение е влязло в сила, като необжалвано.

Във въззивната жалба се сочи, че първата инстанция не е взела предвид обстоятелството, че ответника бил трайно безработен и същият не получавал регулярни доходи, поради което не изплащал редовно дължимата месечна издръжка. С въззивната жалба се излагат твърдения, че издръжка в толкова голям размер е непосилна за В., поради което нейното неплащане ще доведе до редица други последствия и разходи за него. В допълнение се отбелязва, че въззивният жалбоподател има общо четири деца, което също допринася за невъзможността да изплаща издръжка в такъв размер. На следващо място се твърди, че по делото не са представени доказателства от насрещната страна, че детето посещава частна занималня, нито че ищцата заплаща такси за това.

Намира за неправилно и необосновано заключението на районния съд, че въпреки, че бащата е помагал в грижите на майката и е давал издръжка на детето в период повече от една година преди подаване на исковата молба, то същият дължи издръжка за минал период и то в размер на 250 лева. Въз основа на изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено атакуваното решение в обжалваните му части, като се постанови ново, с което предявените искови претенции в тази им част да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност се прави искане да се постанови решение, с което да бъде присъден на ищцовата страна нормативно установения минимален размер на дължимата издръжка съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, а именно 177.50 лева. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от К. К. К..

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Чрез нарочна писмена молба поддържа съображенията, изложени във въззивната жалба. Претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата К. К. не се явява, представлява се от адв. Н. Ц.. Същия изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Обръща внимание на това, че децата на жалбоподателя от първия брак са пълнолетни и единствената издръжка, която трябва да плаща жалбоподателя е за детето на въззиваемата К. К.. В тази насока счита, че размера на издръжката е правилно определен от първата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

2

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящият състав на Пернишки окръжен съд като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане от Районен съд – Перник са били обективно кумулативно съединени исковес правно основание чл. 127 ал. 2 от СК, чл. 143 СК и чл.

149 от СК, предявени от К. К. К., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Г. Г. В. против Г. И. В..

Пред настоящата инстанция съдебното решение се обжалва само в частта, досежно исковете по чл. 143 и чл. 149 СК, което определя и пределите на въззивната проверка.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника Г. В. е живеела на семейни начала, без сключен граждански брак, в периода от ***. до ***. От тази връзка с ответника имат дете – Г. Г. В., роден на *** Твърди, че в началото на връзката страните водели нормален семеен живот, в пълно разбирателство и без конфликти. Ищцата твърди още, че впоследствие разбрала, че В. поддържа интимна връзка с друга жена.

При поискано от нейна страна обяснение, В. упражнил спрямо нея физическо насилие, което и станало причина за тяхната раздяла. Детето Г. Г. В. останало да живее при ищцата, като ответникът плащал епизодично издръжка, след обаждане от нейна страна.

Сочи, че детето посещава уроци по ***, като месечната такса е 300 лева и частна занималня, за която плаща още 600 лева. Тъй като с напредването на възрастта на детето, разходите за последното ставали все по – големи, ищцата не можела да се справя сама, поради което желае бащата на детето да поеме своя дял от финансовата му издръжка. Желае и да бъдат уредени взаимоотношенията им във връзка с упражняване на родителските права над детето.

С исковата молба, ищцата претендира месечна издръжка в размер на 500 лева, както и изплащане на издръжка на малолетното дете за една година назад, по 500 лева на месец, или общо 6 000 лева, считано от 04.05.2022г. назад до 04.05.2021г., тъй като не е участвал редовно в издръжката на детето.

Ответникът Г. И. В. се е възползвал от правото си на писмен отговор, депозирайки такъв в срока по чл. 131 от ГПК. Същия, чрез пълномощника си адв. А. А.

– САК, е оспорил твърденията на ищцата за осъществено физическо насилие от негова страна, както и това, че не е полагал грижа за детето си. Твърди, че полага всички необходими по силите му грижи за задоволяване потребностите на детето, като прави всичко възможно то да се чувства добре и да се развива успешно. Същевременно, ответникът не възразява родителските права над детето да бъдат предоставени за 3 упражняване на майката, със свързаните с това последици. Досежно размера на претендираната месечна издръжка, ответникът прави искане за осъждането му до установения минимален размер на дължимата издръжка, съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, а именно: в размер на 177,50 лева.

Страните не спорят, че по време на съвместното им съжителство им се е родило детето Г. Г. В., с ЕГН: **********, което се установява и от приложеното по делото копие на Удостоверение за раждане с № ***.

От приетите по делото писмени доказателства, а именно: Справка от Община ***, Д „МДТ“, издадена на името на ответника, и писмо с изх. № *** на ТД на НАП – ***, офис ***, се установява, че Г. И. В. няма собствено недвижимо имущество, а притежава 0,07 ид. части от недвижим имот – земя с обща площ от 1000,00 кв. м. и 0,33 ид. части от земя с обща площ 1200,00 кв. м. и жилище с обща площ 99,00 кв. м., находящи се в ***, както и че е безработен от 18.10.2004г.

От приетия по делото социален доклад се установява, че ответника е правил подаръци на детето, като му е закупил велосипед за рождения му ден. Закупил е и диоптричните очила на детето. Сочи се, че по данни на майката детето посещава частна занималня „***“, за което заплаща месечна такса от 600 лева, както и ходи на допълнителни уроци по ***, за което са необходими 300 лева на месец. Бащата, от своя страна, е споделил пред социалния работник, че е осигурявал финансови средства за издръжката на детето си в размер на минимум 1000 лева на месец. Посочил е, че след счупването на ръката на детето е поел всички разходи по лечението му. Заявил е още, че постоянно прави подаръци на детето, като наскоро му е закупил велосипед за 700 лева. От изложеното в социалния доклад се установява още, че ищцата работи на трудов договор като ***, а ответникът е безработен.

По делото е прието Уверение, в което се сочи, че детето Г. Г. В. посещава занималня „***“, като в документа не се съдържа дата на издаването му, нито пък дата или период от време, за който се отнася. Липсват мокър печат и данни за издателя му, като се съдържа само подпис, с находяща се запетайка пред него.

От служебно извършената справка в НБДН се установява, че ответникът има общо четири деца, от които към настоящия момент две са пълнолетни, а две – сред които и детето Г. Г. В. – малолетни.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Р.Б.А. и В. И. А..

В разпита си, свидетелката Р.Б.А. – бивша съпруга на ответника, заявява, че ответникът има две деца от брака му със свидетелката, за които винаги, когато може, се грижи. Свидетелката е заявила още, че ответникът помага и на детето на ищцата, като периодично му купува разни подаръци, каквито ищцата пожелае. Ответникът заплащал и леченията на детето. През последната година ответникът купувал подаръци на малолетното дете Г. В., като последно му е закупил мобилен телефон, а преди това – колело и лаптоп.

Свидетелката В. И. А. – баба на две от децата на ответника, е заявила, че макар и безработен, ответникът е помагал, когато може. Свидетелката е заявила, че ответникът е баща на нейните две внучета, на детето на ищцата и на още едно дете, което е още бебе. Свидетелства за случай, при който ищцата се обадила на ответника 4 по телефона и му поискала 400 лева, защото детето го боляло ухо, при което ответникът взел от свидетелката парите и ги предал на ищцата.