Решение № 9281 от 18.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9281 гр. София, 18.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110108415 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т. В. Д. и Н. Е. Д. срещу М. И. Д., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС за признаване за установено, че вещното право на ползване на М. И. Д. върху апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. Дървеница, бл. № 15, вх. Е, ет. 1, под №114, с идентификатор ***, със застроена площ от 83,81 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на апартамента: изток- улица, запад- детска градина, север- стълбище, юг- разделна стена с вх. Д, заедно с избено помещение под № 1 с полезна площ от 3,48 кв.м., при съседи на същото: изток- ПРУ, запад- коридор, северкоридор, юг- стълбище, заедно с 5,336% върху сто идеални части от общите части на сградата и правото върху държавната земя, учредено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 200, том I, рег. № 3770, дело № 289 от 22.12.1999г. по описа на нотариус Любомир Зарчев, рег. № 088 на Нотариалната камара, вписан в СВ- АВ с вх. рег. № 33316, акт 175, том LLXX, дело № 29644 е погасено поради неупражняването му в продължение на пет години.

Ищците твърдят, че са съсобственици на жилище, находящо се в гр. София, ж.к.

„Дървеница“, бл. 15, вх. Е, ет. 1, ап. 114, останал им в наследство от Евгени Д. Д.. Имотът бил придобит от наследодателя им през 1999г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 200, том I, рег. № 3770, дело № 289 от 22.12.1999г. по описа на нотариус Любомир Зарчев, рег. № 088 на Нотариалната камара, вписан в СВ- АВ с вх. рег.

№ 33316, акт 175, том LLXX, дело № 29644 на низходящ, като дарителите М. И. Д. и съпругът й Димитър Цветанов Д. били запазили пожизнено право на ползване въру описания имот. Сочат, че Димитър Д. е починал на 20.01.2014г. От 2002г. след сключване на граждански брак с Евгени Д., Т. Д. живеела и ползвала жилището, а от раждането му през 2003г. и Н. Д. живеел в него. Поддържат, че през цялото време и до настоящия момент били живели и ползвали жилището без М. Д. или който и да е неин представител да е заявявал претенции срещу тяхното упражняване на фактическа власт върху цялото жилище. Сочат, че ползвателката никога не била упражнявала правото си на ползване, нито лично, нито чрез другиго, не била упражнявала фактическа власт върху имота и не била изразявала 1 намерение за това. Твърдят, че М. Д. била живяла винаги в с. Гинци, общ. Годеч, като при идванията си в София отсядала при дъщеря си- Виктория Иванова, в нейното жилище в гр.

София, ж.к. Овча купел, бл. 511, вх. В, ет. 2, ап. 21, където пребивавала и към настоящия момент. От 2002г. до момента в жилището нямало нейни вещи и/или обзавеждане и не била искала да бъдат оставяни такива. От 2013г. до настоящия момент партидите към доставчиците на комунални услуги били на името на Т. Д. и ответницита не била възразила.

Разходите за ток, студена и топла вода, отопление, таксите към етажната собственост се заплащали от тях, както и местните данъци и такси. Искането към съда е да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Изложени са съображения, че до 2003г. М. Д. и съпруга й живели в процесния апартамент заедно със сина им. През 2002г. синът им сключил граждански брак с Т. Д., а на следващата година се родил внукът й. Със съпруга й решили да дадат апартамента за послужване на младото семейство. Бил проведен разговор между Димитър Д., М. Д., Евгени Д., Виктория Иванова и Т. Д., като било постигнато съгласие процесният апартамент да бъде предоставен за ползване на Евгени Д. и Т. Д. поради жилищна нужда до момента, в който запазилите си правото на ползване родители имат реална нужда от упражняване на фактическа власт върху апартамента. След смъртта на съпруга и сина й, решава да остави снаха си и внук й да живеят в апартамента със задължение да го поддържат. Никога не се противопоставяла на ползването на имота, тъй като такава била волята й. Поддържа, че няма пречка ползвателят да ползва имота си чрез предоставянето му вкл. на лицето, титуляр на т.нар. „гола собственост“. Твърди, че била предоставила ползването на ищците по сключен договор за заем за послужване.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от страните съображения и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна и фактическа страна.

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск в процесуално допустим.

По така предявения иск, в тежест на ищците е да докажат правния си интерес от иска.

В тежест на ответницата е да установи, че е упражнявала учреденото право на ползване върху имота, както и възражението си, че е упражнявала правото си на ползване чрез ищците посредством правоотношение по договор за заем за послужване.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 200, том I, рег. № 3770, дело № 289 от 22.12.1999г. по описа на нотариус Любомир Зарчев, рег. № 088 на Нотариалната камара, вписан в СВ- АВ с вх. рег. № 33316, акт 175, том LLXX, дело № 29644 М. И. Д. и съпругът й Димитър Цветанов Д. са дарили на сина си Евгени Д. Д. процесния апартамент, както и че дарителите са запазили правото на ползване върху имота до края на живота на всеки един от тях; че Димитър Цветанов Д. е починал на 20.01.2014г.; че Евгени Д. Д. е починал и е оставил за свои законни наследници- Т. В. Д. и Н. Е. Д.; както и че за периода от 2003г. до 16.02.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ в процесния апартамент са живели ищците Т. В. Д. и Н. Е. Д., които са заплащали текущите консумативни разходи за поддръжка на имота.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетите по делото доказателства - Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 200, том I, рег. № 3770, дело № 289 от 22.12.1999г.; препис-извлечение от акт за смърт на Димитър Цветанов Д. – починал на 20.01.2014г., удостоверение за наследници на Евгени Д. Д. – починал на 18.09.2014г. и оставил като свои законни наследници двамата ищци, от показанията на свидетелите В. Т. Б.ов и Виктория Д.

2

Иванова, които са категорични, че от 2003г. в процесния имот са живели ищците и техния наследодател Евгени Д. /съпруг на Т. Д. и баща на Н. Д./, докато ответницата и нейния съпруг са живели в с. Гинци; както и от приетите фактури за ел. енергия, отопление и вода за имота, издадени на името на ищцата Т. Д. като титуляр на съответните партиди и приходни квитанции за платени данъци.

Следователно от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че ищците притежават голото право на собственост върху процесния имот въз основа на дарението от 1999г. и наследяване, а ответницата е носител на ограничено вещно право на ползване, учредено по силата на същия нотариален акт, което вещно право не е погасено на друго основание към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство. Съвкупността от тези обстоятелства обосновава безспорното наличие на правен интерес у ищците от предявения иск.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху релевираното от ответницата възражение, че е упражнявала правото си на ползване чрез ищците по силата на заем за послужване. В тази насока съдът намира следното.

Както е изяснено в съдебната практика /в този смисъл Решение № 60143 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2021 г., I г. о., ГК/, искът по чл. 59, ал. 3, предл. 2 ЗС цели да установи погасяването на правото на ползване поради неупражняването му в продължение на 5 години. Ищец е собственикът, а ответникът ползвател може да възрази, че е упражнявал правото си чрез трети лица, включително и чрез собственика. В този случай обаче ползвателят носи тежестта да докаже, че е допуснал в имота лицето, чрез което упражнява правото си на ползване. Допускането изисква активни действия, т. е. изразена воля от страна на ползвателя, който желае да упражнява правото си чрез трето лице. Не е налице допускане, когато собственикът или третото лице самоволно установят фактическа власт върху имота или са допуснати от другия ползвател, а ползвателят, чието право се упражнява, не възрази.

Изяснено е също /в този смисъл Определение № 1983 от 5.07.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3561/2022 г./, че в съдебната практика, а и в теорията, не съществува никакво съмнение, че договорът за заем за послужване е реален /неформален/ и се счита за сключен с постигане на съгласие между страните и предаване на вещта /така напр. Решение № 164 от 07.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4132/2019 г., IV г. о. /. Следователно това е минималното и необходимо съдържание на договора, за да се приеме, че същият е валидно сключен. За установяването му са допустими всички доказателствени средства, в това число свидетелски показания. При констатацията, че "голият" собственик е допуснат до ползване на имота със съгласието и знанието на ползвателя, то този акт на добра воля не може да бъде използван от същия като повод за успешното провеждане на иска по чл. 59, ал. 3 ЗС. Противният извод би бил несправедлив и житейски неоправдан, още повече в хипотеза, в която се касае за отношения между роднини по права линия. Срокът за предоставяне и условията за обратно предаване на владението върху ползвания имот не представляват съществени елементи на договора. При отсъствието на конкретна уговорка между страните съдържанието му се попълва от диспозитивната уредба на закона, а както е видно от чл. 249, ал. 2 ЗЗД, при липсата на договорени срок и цел на ползването, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.

В конкретния случай от показанията на свидетеля В. Т. Б.ов /баща на ищцата Т. Д./ се установява, че ищците живеят в процесния имот от 2003г., като Т. Д. е сключила граждански брак с Евгени Д. през 2002г., а впоследствие през 2003г. се е родил и ищецът Н. Д.. Свидетелят не знае ответницата М. Д. и покойният и съпруг някога да са живели в жилището, не му е известно и ответицата да е имала ключ от имота, като ключалката била сменена през 2017г. поради счупване на ключа в нея. Не знае за съглашения между страните, нито ответницата някога да е пречила на ищците да живеят в 3 жилището.

От показанията на свидетеля Виктория Д. Иванова /дъщеря на ответницата/ се установява, че тя е присъствала на среща през 1999г. между нея, нейната майка М. Д., нейния баща Димитър Д. и нейния брат Евгени Д., на която се разбрали процесният апартамент в ж.к. „Дървеница“ да бъде дарен на Евгени Д.. Свидетелката казала, че нямала жилищна нужда, поради което нямала против апартаментът да бъде дарен на брат й Евгени Д.. Към този момент нейния брат учел във военното училища и апартаментът бил ползван от М. Д. и Димитър Д., като през 2000г. го отдали под наем. След като братът на свидетелката приключил службата си, живял за кратко при свидетелката, след което се оженил за ищцата.

Когато Евгени Д. се оженил за ищцата Т. Д., наемателите били освободени, двамата се нанесли в процесния имот и започнали ремонт, а М. Д. и съпругът й се преместили да живеят в техен наследствен имот в село Гинци, за да не притесняват младото семейство. От 2003г. до момента имотът се ползвал постоянно от Евгени Д. /до смъртта му през 2014г./ и семейството му – двамата ищци, а М. Д. и съпругът й отсядали там само временно по различни поводи – за операция през 2010г., за абитуриентски бал през 2012г., но основно живеели в с. Гинци и след операцията рядко идвали в гр. София, тъй като съпругът на ответницата бил трудно подвижен.