Решение № 463 от 06.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Варна, 06.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г. като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110203089 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н. Г. Х. от гр.Варна срещу Електронен фиш серия К № 7064066 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката твърди, че собственик на заснетия автомобил е дружество, което е бивш неин работодател. Изтъква, че трудовото й правоотношение е прекратено на 07.07.2022г. и след тази дата не би могла да управлява служебен автомобил. Съобщава, че е уведомила РП-София за други подобни случаи, но това не е преустановило злоупотребата с нейните данни.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания електронен фиш, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв.Г. К., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на издадения електронен фиш. Претендира присъждане на разноски, с оглед предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

1

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: На 05.01.2023г., в 12,59 часа, товарен автомобил марка „Дачия Докер,“ с рег.№ СВ 9102 СТ се движел по Аспарухов мост в гр.Варна, в посока кв.“Аспарухово“. Разрешената скорост на движение в населено място била до 50 км/ч., а на южен пътен възел в района до спирка „Хидробаза“ процесният автомобил се движел със скорост от 62 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –ARH CAM S1. След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, но в свидетелството за регистрация като позлзвател е вписано „Омникар Рент“ ООД. Поради това на законния представител на дружеството –В. С. С., бил издаден Електронен фиш серия К №5473124. На 25.01.2023г. С. представил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, удостоверяваща, че на 11.12.2019г. е предоставил автомобила за ползване на жалбоподателката, както и че по време на заснемане на нарушението автомобилът е бил управляван от нея. Било приложено и копие от свидетелството за правоуправление на Х.. Поради това фишът бил анулиран, като по реда на чл.186, ал. 5 от ЗДвП административнонаказателната отговорност била насочена към жалбоподателката Х.. Доколкото било установено, че същата е наказана с ЕФ серия К №5562317 на ОД на МВРПазарджик за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 01.12.2021г., нарушението било квалифицирано като извършено повторно и на лицето бил издаден Електронен фиш серия К №7064066 за налагане на глоба в размер на 100.00 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.

Сред приобщените доказателства с най-съществено значение са: разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство – ARН САM S1 с фабричен номер 120сс8е и фотоснимка, протокол за използване на АТСС и снимка на разположението на уреда, писмени обяснения и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

2

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120сс8е съдът приема за безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е движел по „Аспарухов мост“ в гр.Варна, в рамките на населено място, в посока кв.“Аспарухово“, на южен пътен възел, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство- преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120сс8е, представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност (видно от приложения Протокол от проверка №23-СГ-ИСИС/13.04.2022г.). Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 65 км/ч. (видно и от самата фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 62 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който се установява, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Поради това следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Съдът намира обаче, че административнонаказателната отговорност неправилно е насочена към жалбоподателката. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а именно- на собственика, респ.- на законния представител на юридическото лице, когато автомобилът е собственост на такова.

Собственикът или законният представител на ЮЛ от своя страна имат право в 14- дневен срок да подадат декларация с данни за лицето, извършило нарушението.

В случая собственик на процесния автомобил (видно от приложената по АНП справка) е „ОББ Интерлийз“ ЕАД, но в свидетелството за регистрация като ползвател е вписано „Омникар Рент“ ООД. Основната дейност на дружеството-ползвател е дългосрочно и краткосрочно отдаване под наем на 3 леки и лекотоварни автомобили.

На 18.11.2019г. „Омникар Рент“

ООД сключило договор за дългосрочен наем с „Юрофинс ХОС Тестинг България“ ЕООД за два броя товарни автомобили марка „Дачия Докер“, с регистрационни номера съответно СВ 2733 РК и СВ 2735 РК. На 20.10.2021г. първият автомобил бил пререгистриран поради изгубен регистрационен номер и получил рег. № СВ 9102 СТ, под който и бил заснет при извършването на процесното нарушение.

Междувременно на 11.12.2019г. жалбоподателката, която към този момент работела за дружеството-наемател на длъжност „мениджър, ключови клиенти“, получила за ползване вторият от посочените автомобили с рег. № СВ 2735 РК и издаваните за административни нарушения ел. фишове за този автомобил били пренасочвани към нея.

На 08.07.2022г. трудовото правоотношение на жалбоподателката било прекратено, като още на 07.07.2022г. същата предала на работодателя предоставения й лек автомобил, за което бил съставен съответен приемопредавателен протокол. Тъй като издаваните ел. фишове и за двата автомобила продължили да бъдат насочвани към Х., същата подала молба за проверка на обстоятелствата по случая до ОД на МВР-Пазарджик и до РПСофия.

При така установеното съдът намира, че с обжалваният ел. фиш неправилно е санкционирана жалбоподателката. Разпоредбите на чл. 186, ал.

4 и ал. 5, чл. 189, ал. 4-8 ЗДвП, регламентират издаването на електронния фиш на името на собственика на автомобила, респ. законният представител на ЮЛ, т. е. налице е законова презумпция, че той е неговия водач. Законният представител на дружеството-собственик може да отклони насочената към него административно-наказателна отговорност само чрез представяне на декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро ЗДвП и копие от свидетелството за правоуправление на лицето, на което е пре доставено управлението на МПС.

В случая такава декларация, придружена с копие на СУМПС на жалбоподателката действително са били представени. От подписаната от Х. декларация (л.21 от делото) и от представения приемо-предавателен протокол (л.23) обаче се установява, че същата е получила за ползване друг автомобил, а не заснетият при извършването на процесното нарушение. В изисканите от съда писмени обяснения управителят на „Омникар Рент“ ООД е заявил, че фишът е пренасрочен към жалбоподателката поради сходството на номерата на автомобилите, довело до объркване и поради незнание, че Х. вече не е служител на дружеството-наемател.

Следователно декларацията по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро ЗДвП , в която е отразено, че автомобилът е управляван от жалбоподателката, е незаконосъобразна, тъй като цитираната норма изисква да се посочи лицето, на което е било предоставено съответното превозно средство, а в случая процесният автомобил не е бил предоставен на жалбоподателката. ЗДвП не предвижда специален административен ред за защита на лицата, които в 4 противоречие с действителността са посочени в декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро ЗДвП от субекти, разполагащи с техни лични данни и копия на СУМПС. Поради това въпросът следва да се реши от съда в производството по чл.58д и сл. от ЗАНН. Доколкото в процесната декларация е посочено лице, на което в действителност не е било предоставено за ползване заснетото превозно средство, съдът приема, че декларацията е попълнена в противоречие с нормативните изисквания и не може да породи предвидените в чл.189, ал.5 от ЗДвП правни последици. Следователно не е имало основание да бъде издаден ел.фиш на жалбоподателката, независимо, че е било представено копие от свидетелството й за правоуправление. Липсата на законосъобразно попълнена декларация обуславя незаконосъобразността на издадения ел. фиш и съответно- води до неговата отмяна на това основание.

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. Видно от приложения договор за п р а в н а помощ (л.24 от делото), на адв.Г. К. , не е било заплатено възнаграждение, тъй като е била договорена безплатна защита, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. По силата на тази норма адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като по силата на втората алинея на цитираната норма при уважаване на претенцията се дължи на адвоката възнаграждение, дължимо от другата страна в определен от съда размер, който обаче не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Разпоредбата на чл. 18, ал.

2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда за процесуално представителство в настоящия случай да бъде определено възнаграждение в размер на 400 лева.

Разпечатката съдържа 34 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d36df94c-0dbd-4138-97b9-22044c922fd7