Решение № 688 от 30.10.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Видин, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20221320102622 по описа за 2022 година

Искът е с правно основание чл. 34 от ЗС.

Делото е във фаза по допускане на делбата.

Делото е образувано по искова молба от О. П. К. от с. ******, общ. ******, А. Г. П. и В. Б. Д., и двамата от гр. ******, всичките чрез адв. К. К. против М. К. М. от гр. ******, с която е предявен иск за делба на недвижим имот.

Твърди се в исковата молба, че страните са съсобственици на по ½ ид.ч. от поземлен имот с площ от около 1890 кв.м., съставляващ ПИ 75 в кв. 8 по плана на с. ******, общ.

******, ведно с построената двуетажна масивна жилищна сграда, находящи се в с. ******, общ. ****** по силата на наследство, давност и владение от наследодателя П. Й. К., починал на **.**.****г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде допусната делба на процесните имоти.

Ответницата редовно уведомена, в законния срок е подала отговор на исковата молба, в който е направила възражение, че е придобила по давност двуетажната масивна жилищна сграда по силата необезопокоявано владение повече от 10 години. Посочва, че в къщата живее от 1992г. Всичките права, които е притежавал М. Й. К. / брат на П. Й./, а това са ½ ид.ч. от парцела и цялата масивна жилищна сграда, е прехвърлил на ответницата чрез продажба с нотариален акт № 108, том 3, нот.дело № 1041/1992г., от което произтича и нейната убеденост, че е собственик на цялата сграда и на половината от дворното място.

Известно и е, че на М. Й. К. е било издадено строително разрешение № 79/18.04.1984г. да построи масивна жилищна сграда по одобрени строителни книжа. Кметицата на село ****** 1 през 1984г. лично казала на ответницата, че брата на М. Й. – П. К. е лично подписал пред нея съгласие през 1984г. за построяване с лични средства от брат му М. Й. на сградата. На 29.05.1992г. М. Й. се е снабдил с нотариален акт, в който е признато, че същият е собственик на цялата къща и на ½ ид.ч. от парцела. Посочва, че починалия баща на ответниците П. Й., както и наследниците му, не са владели и ползвали имота и никога не са манифестирали правото си на собственост.

Предявен е насрещен иск срещу ищците с искане да бъде признато за установено по отношение на тях, че М. К. М. е собственик по давностно владение, продължило повече от 10 години на двуетажната масивна жилищна сграда и на поземления имот, както и е направено искане да се отмени издадения нотариален акт № 99, том 7, дело № 3995/1997г. на ВРС.

В срока за отговор, ответниците по насрещния иск са оспорили същия като недопустим и неоснователен.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответницата и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.04.1984г. е издадено строително разрешение № 79, с което се разрешава на М.

Й. К. от с. ****** да построи жилищна сграда от 56 кв.м. съгласно одобрени проекти на 17.04.1984г. в собствения си парцел № II-44 в кв. 10.

От представеното писмо от Община Видин, се установява, че УПИ II-44 в кв. 10 по действащия план на с. ****** от 1996г., попада в южната част на ПИ 75 от сега действащия план на с. ******, УПИ I -75 в кв. 8 отговаря на ПИ 75 по плана на с. ******.

От представения препис на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № 187, том II, нот.дело № 974/1992г. на нотариус при РС – Видин, е видно че на 29.05.1992г. М. Й. К. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство по отношение на на ½ ид.ч. от парцел I-75 в кв. 8 по плана на с. ******, общ. ****** целият от 1900 кв.м и на основание давностно владение на цялата жилищна сграда, построена в същия парцел, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м. до съседи: от две страни улица, Г. М. Н..

На 10.06.1992г. същият е продал на ответницата М. К. М. посочения по –горе имот, за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба № 108, том III, нот. дело № 1041/1992г. на нотариус при ВРС.

Представен и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9, том IV, дело № 374/2011г. на нотариус Б. Т., от който е видно, че лицето Н. Л. Н. е дарил на майка си М. К.

М. ½ ид.ч. от процесния поземлен имот, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда

От представения препис на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 99, том VIII, нот.дело № 3995/1997г. на нотариус при ВРС, е видно че на 11.12.1997г. ищецът О. П. К. и Г. П. Й. са признати с равни 2 права на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот: ½ идеална част от парцел I-75 в кв. 8 по плана на с. ******, общ. ******, целият от 1900 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от построената в парцела двуетажна масивна жилищна сграда, при съседи на парцела: от две страни улици, наследниците на Г. М. Н..

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници, че Г. П. Й. е починала на **.**.****г. и е оставила за наследници – втория и третия ищец – нейни деца.

Същата заедно с първия ищец са наследници по закон на П. Й. К., починал на **.**.****6г.

Във връзка с предявения насрещен иск от ответницата за придобиване на целия имот по давност са разпитани трима свидетел, които установяват, че ответницата живее в процесния имот повече от 30 години. Преди това в имота са живели майката на ответницата и М. К., които са били в съжителство без сключен граждански брак. Свидетелите установяват също, че къщата е била построена от майката на ответницата и М., който имал разрешение за строеж в парцел, негова собственост. Впоследствие М. е продал къщата на ответницата. Свидетелите посочват, че ответницата живее постоянно в имота от началото на 90-те години, поддържа го, като е правила различни подобрения на къщата, ползвала е целия двор, прокарала е вода, направила е тоалетна, обработва парцела, гледала е животни в двора и др.п. Според техните показания, през цялото това време никой друг не е имал претенции към имота. М. не е имал деца, имал е брат П., който е живял в друго населено място.

Свидетелката М. Г. посочва, че не познава ищците и никога не са идвали в с. ******, а свидетелката В. Й. посочва, че повечето хора от селото знаят като собственик на процесния имот ответницата. Свидетелят Н. Н. пък посочва, че повече от 30 години никой не е имал претенции към имота.

Съдът дава вяра на свидетелските показания като обективни, логични и непротиворечащи си.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Собственическите си права върху ½ ид.ч. от парцела и ½ ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда, ищците претендират на основание издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на 11.12.1997г. Съгласно възприетото в ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС, констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Това е така, защото нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК.

Правоизключващото възражение за изтекла давност може да бъде уважено, ако безспорно са доказани всички елементи на фактическия състав на чл. 79 от ЗС 3 упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение в продължение на 5 години при добросъвестното владение и в продължение на повече от 10 години при недобросъвестното владение, като владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта намерението си да държи вещта като своя.

По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни по съдържание действия. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно (да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.

Идеални части от съсобствен имот също могат да се придобиват чрез давностно владение като за целта съсобственикът, който не е владелец на чуждите идеални части, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. При спор за собственост, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.

В конкретния случай безспорно се доказа в процеса, че ответницата е установила фактическо владение върху целия имот повече от 30 години, като владението върху двуетажната масивна жилищна сграда и върху ½ ид.ч. от парцела е на основание договор за покупко-продажба от 1992г. ,когато М. Й. К. й е продал притежаваните от него ½ ид.ч. от парцела и двуетажната масивна жилищна сграда. От свидетелските показания може да се направи категоричния извод, че ответницата е осъществила елементите на фактическия състав на чл. 79 от ЗС, а именно да упражнява явно, несъмнено и непрекъснато владение и на идеалните части от процесния имот на ищците повече от 10 години и като владелец на тези части е демонстрирала по отношение на ищците намерението си да държи вещта като 4 своя, а именно живее в имота непрекъснато повече от 30 години, извършвала явни действия по целия имот като собственик - правила е различни подобрения на къщата, ползвала е целия двор, прокарала е вода, направила е тоалетна, обработва парцела, гледала е животни в двора и др.п. Ищците не ангажираха никакви доказателства, които да опровергават свидетелските показания относно явното, необезпокоявано и непрекъснато владение на целия имот от ищцата, в т.ч. да са се противопоставили на действията й, или да са участвали в подобренията, или да са осъществявали фактическа власт върху имота, или да са демонстрирали собственически претенции.

При това положение, предявеният насрещен иск, се явява основателен и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен като ще следва да бъде признато за установено по отношение на ищците, че ответницата М. К. М. е собственик по давностно владение, продължило повече от 10 години на двуетажната масивна жилищна сграда и на поземления имот.