Решение № 662 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110113360 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ за признаване за установено, че в правната сфера на „Т.С.“ ЕАД съществуват следните вземания от следните лица: от М. В. П.-Х.: за сумата от 264.63 лева, представляваща неизплатена част от цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, ............... ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението; о т Г. П. К.: за сумата от 264.63 лева, представляваща неизплатена част от цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, ............... ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 17846/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение между него и ответниците в качеството им на собственици на горепосочения имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след 1 изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в правната им сфера възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава върху главните вземания. Изяснява, че в хода на производството в негова полза било извършено плащане на сума в общ размер на 525.40 лева, в резултат от което непогасена останала единствено част от цената на потребената през исковия период топлинна енергия в размер на 529.26 лева, дължима ведно със законната лихва поравно от двамата ответници.

Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от ответницата М. В. П.-Х. с който същата оспорва предявените срещу нея искове, твърдейки, че е погасила припадащата й се част от задълженията за имота за процесния период чрез плащане, за което представя платежно нареждане от 13.01.2020г.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. П. К..

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Между страните в настоящото производство не е спорно, а това е било така и в хода на предшестващото го заповедно производство по ч. гр. дело № 17846/2021г. по описа на СРС, 54 състав, че през периода, посочен от заявителя- от м. 05.2017. до м. 04.2020г., ответниците в качеството си на собственици на процесния имот са били потребители на доставяната до него топлинна енергия съобразно определителната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всеки от тях отговорен за половината от цената на същата; че ищецът и третото лице- негов помагач са изпълнили задълженията си да предоставят соченото от кредитора количество топлинна енергия, респ. услугата дялово разпределение.

С оглед на това с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 тези факти с правно значение са отделени като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че същите се установяват от надлежно приобщените и неоспорени от страните доказателства- Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 21, том LXL, дело № 17514/1997г., декларация за отказ от вещно право на ползване от 28.03.2002г., вписана в Службата по вписванията- София, Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 118, том I, рег. № 4121, дело № 96/2014г., договор между третото лице- помагач на ищеца и етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот, за извършване на услугата дялово разпределение в същата, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, представените от третото лице- помагач и неоспорени от името на ответниците документи за извършено във връзка с процесния имот дялово разпределение, вкл. такива, 2 носещи подпис за потребител, заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, а и от поведението на ответниците преди образуване на производството, а и в хода на същото по извършване на доброволни плащания, с които се поддържа да са погасени процесните задължения, което поведение по правната си същност представлява признание на неизгодно за страната обстоятелство с правно значение- съществуването на вземанията на ищеца на поддържаното от него основание и в сочените от него размери. А признанието на неизгодни за страната правнорелевантни факти е едно от най- надеждните и достоверни доказателствени средства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл.

175 ГПК, намира опора в останалата доказателствена съвкупност по делото.

Установява се от представеното от ответницата М. П.-Х. с отговора на исковата молба платежно нареждане от 13.01.2020г., че на посочената дата от името на същата в полза на топлофикационното дружество е извършен паричен превод в размер на 550.80 лева, като изрично в платежния документ е посочено, че сумата по него касае задължения на М. Х. за имот с абонатен № 117140, за който не са спори, а и се установява от представените от третото лице- помагач на ищеца документи, че е процесният.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебносчетоводната експертиза с тази сума ищецът е погасил задължения общо за имота за процесния период, както следва: сумата от 484.79 лева- цена на потребена топлинна енергия, сумата от 40.15 лева- обезщетение за забава, сумата от 22.85 лева- цена на услугата дялово разпределение, както и сумата от 3.01 лева- обезщетение за забава върху неплатената цена на услугата дялово разпределение.

Установява се въз основа на данните в заключението, в частност в таблицата в задача 4, че общият размер на задълженията за имота за исковия период възлиза на сумите, както следва: 1201.70 лева- стойност на потребената в имота топлинна енергия, сумата от 39.07 лева- цена на услугата дялово разпределение, както и обезщетения за забава в размер съответно на 151.52 лева и на 7.03 лева, от които в заповедното производство заявителятпонастоящем ищец, претендира само част, съобразявайки извършеното на 13.01.2020г. плащане, което, както бе изяснено е отнесъл за погасяване на част от общото задължение, т. е. на част от задълженията на двамата ответници, за които поддържа, а и не е спорно, че са отговорни при равни дялове.

Последното, обаче, е необосновано, доколкото, както бе изяснено, при плащането на сумата от 550.80 лева изрично е посочено, че е за погасяване на задълженията на М. Х., поради което при спазване на правилата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД тази сума следва да бъде съобразена от съда като погасяваща единствено частта, припадаща се на този ответник.

В тази връзка, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, „за погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най- напред разноските, след това лихвите и най- после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос - от главница и лихви.

По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги 3 като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл.

66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора - първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.

При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.

Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.“