Определение № 24680 от 07.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24680 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110122832 по описа за 2025 година

***. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. ***, чрез Еднолично адвокатско дружество ***.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, с адрес на упражняване на дейността: гр.

***, представлявано от *** като управител е предявил срещу ***, с ЕИК: *** - гр. София, следния иск:

Да се осъди *** да заплати па ***. сума в размер на 1 лв., сега 0, 51 евро /частичен иск от общо 30, 48 лв., сега 15, 58 евро/, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането. Иска се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът с отговор в срок е оспорил иска по основание и размер.

Исковата молба е редовна, предявения иск е допустим и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което на осн. чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2026 г. от 15:40 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото, като в останалата част доказателствените искания отхвърля като неоснователни.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като частичен.

В исковата молба се твърди, че на 09.09.2022 г. *** е сключил договор за паричен заем № *** с „***. Страните се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 600 лева, видът на 1 вноската да е седмичен, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На датата на сключване на договора с между „***, ищецът и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция № ***, по силата на който „*** е поело задълженията да обезпечи пред „*** задълженията на ищеца. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, *** се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 185, 52 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, *** е следвало да предоставя дължимите парични думи на „***, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „*** да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл.

3, ал, 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „***“ ЕООД, като „*** единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Сочи за влязло в законна сила Решение №15704/16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 25808/23 г. по описа на СРС, 82 с-в, с което съдът признава, че договорът за предоставяне на поръчителство се явява недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С добавянето на размера на неустойката към изчисляването на ГПР, който е част от основния договор, ГПР се явява над 100%. Неправилното посочване на ГПР в договора е в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК гласи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Затова ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество за платени при изначална липса на основание суми.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем. Възнаграждението на дружеството-гарант, което ищецът и дружеството-гарант са уговорили, не е част от заемното правоотношение по Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството - гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Предоставянето на обезпечение не е 2 условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а заемополучателят следва да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпъленние). Отделно от това, възнагражданието по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на *** ЕООД ще бъде активирана или не от действията на заемателя. В договора за предоставяне на гаранция/поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че не бъде предоставено друго обезпечение по сключения Договор за паричен заем в тридневен срок. Релевантен за изчислението на ГПР е момента на сключване на договора за паричен заем. Ответнтикът сочи, че при изчисление на ГПР е взел предвид съществуващите към момента на сключване на договора за паричен заем ангажименти. Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, няма задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на Приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което е посочено в чл. 2, т. 8 от договора.

От изложеното се направи, че разходите по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство и в частност - уговореното по него възнаграждение, не е следва да бъдат включени в годишния процент на разходите по договора за кредит, като единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва. С оглед на гореизложеното, ответникът счита, договорът покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, както и посочените параметри са коректни. При договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че е платил сума от 1 лв. като част от сумата от 30, 48 лв., представляващи възнаграждение за обезпечение на процесния кредит, платени на „***“ ЕООД чрез ответника „***, за което не сочи доказателства. Следва да докаже, че е платил сумата без изначално наличие на основание за това.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността 3 да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4