Решение № 882 от 11.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100514621 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от "Юробанк България"АД срещу решение № 3321/25.02.2023 г. постановено по гр. д. № 19351/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 28 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове за признаване за установено спрямо Х. Б. Т. че дължи на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 10а, ал. 1 ЗПКр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Х. Б. Т., с ЕГН: **********, и адрес: София, ул. ****, че дължи на „Юробанк България“ ААД, с ЕИК: 000694749, и адрес на управление: София, ул.

„Околовръстен път“ № 260, 9805,77 лева - усвоена главница; 433,06 лева - възнаградителна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 17.06.2021 г.; 244,86 лева - законна лихва за забава за плащане на главницата за периода от 30.11.2017 г. до 12.03.2020 г.; 150,89 лева - такси за периода от 11.10.2017 г. до 09.02.2018 г., и 406 лева - обезщетение за разноски за установяване на наследници - задължения по договор за кредитна карта „VISA classic“ от 04.11.2011 г., сключен между ищеца и Е.К. Т.а - наследодателка на ответника, и изменен с договор от 10.10.2012 г., по който страна е и ответника - задължения, предмет на заповед за незабавно изпълнение № 5486/15.07.2021 г. по частно гражданско дело № 40829/2021 г. на Софийския районен съд, 28 състав.

В жалбата се твърди, че при постановяване на своя съдебен акт първоинстандионният сьд е допуснал съществени процесуални нарушения, неправилно е приложил едни законови разпоредби вместо други, неправилно е кредитирал едни доводи и доказателства, а други е счел като ирелевантни, което е довело до недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на така постановеното решение. Моли да се приеме за установено със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника Х. Б. Т. че има задължение към“Юробанк България” АД, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта “Visa Classic” от Изх.

№ 2185/2024 04.11.2011 г., в размер на 11040.58 лв., от които 9805,77 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 1 12.07.2021г., до окончателното изплащане на задължението; 433,06 лв- възнаградителна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 17.06,2021 г.; 244,86 лв. - мораторна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 12.03.2020 г.; 150,89 лв. - такси за периода от 11.10.2017г. до 09.02.2018 г. и 406,00 лв.— обезщетение за разноски 08.06.2020 г. до 10.06.2021 г.. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – Х. Б. Т. е депозиран отговор на въззивната жалба, в който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на СРС да бъде потвърдено в цялост.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено на задължение за усвоен от наследодател кредитен лимит по кредитна карта; възнаградителна лихва; такси и лихва за забава с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 49 ЗН; чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл.

10а, ал. 1 ЗПКр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът възразява за изтекла давност съгласно чл. 110 – 111 ЗЗД, както и за неравноправност на клаузите за изчисляване на лихва съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143 ЗЗП.

Следва да се отбележи, че главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът или наследодателя му са сключили договор за кредитна карта, получили са средството за теглене на пари (самата карта), усвоили са кредитен лимит и е настъпил падежът на задължението.

Съединеният иск за възнаградителна лихва се уважава, ако е уговорена такава, като следва да се установи и размера. Искът обаче няма да се уважи, ако се установи, че лихвата е уговорена по начин, който създава в тежест на ответника задължения за лихва, които се отклоняват от изискванията за добросъвестност, вкл. поради прекомерно кумулиране на лихви (чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП).

Искът за лихва за забава се уважава при уважаване на главния иск за периода на забавата.

Искът за такси се уважава, ако се установи, че са уговорени такива в договора за кредитна карта и са настъпили основанията за начисляването им.

Искът за обезщетение за разноски в производството по приемане на наследство се уважава, ако се установи, че ищецът е правил такива разноски и че същите са в причинна връзка с процесуални действия на ответника по това производство.

Следва да се допълни, че всички искове ще бъдат отхвърлени, ако се установи, че от падежа на задължението ищецът е бездействал повече от 5 години, а по претенциите за лихви – повече от 3 години, освен ако ищецът не установи основания за спиране и прекъсване на давността.

За основателността на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 10а, ал. 1 ЗПКр, е необходимо да се установи сключване на договор за овърдрафт между страните по делото с определен максимален лимит, установен в писмения договор; предоставяне на платежното средство и използване на суми по него.

По делото пред СРС не е установено с документ в предписаната от закона писмена форма - чл. 10, ал. 1 ЗПКр, какъв е размерът на предоставения на ответника и починалата му съпруга кредитен лимит, както изисква чл. 12, ал. 1, т. 7 ЗПКр, нито пък е доказано (въпреки изричните указания на съда към ищеца, че не сочи доказателства), че някой от двете посочени лица е получил кредитната карта - обстоятелство, за което обичайно се съставя 2 писмен документ, с който ищецът надали е бил затруднен да се снабди.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че главният иск остава недоказан и следва да се отхвърли, а като последица от отхвърляне на главния иск, е следвало да се отхвърлят и всички акцесорни такива - за лихви, такси и обезщетение за разноски.

По силата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, дори и без направени възражения, респективно не е обвързан от същите.

В константната си практика ВКС приема, че една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1. клаузата да не е индивидуално уговорена; 2. да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3. да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4. да е сключена във вреда на потребителя.

Въведената със ЗЗП, респ. с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, както от гледна точка на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да се повлияе на съдържанието им /решение от 14.06.2012 година по дело С-618/10 на СЕС/. Клаузите не са индивидуално определени, когато са типизирани и се сключват еднообразно с неограничен брой потребители на кредитни услуги. В този случай те са предварително изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им – арг. чл. 146, ал. 2 ЗЗП. В тежест на търговеца е да докаже, че са индивидуално уговорени клаузите – обстоятелство, което не е устасновено в настоящото производство, поради което и съдът приема, че същите не са индивидуално уговорени. От ЗЗП се извежда изискването към търговците при формулиране на отделните уговорки да е използван ясен и разбираем език – от формална и граматическа страна. Въз основа на ясни и разбираеми критерии средният потребителят следва да може да предвиди произтичащите за него икономически последици от сключване на договора.

В настоящия случай съгласно договор за издаване на кредитна карта VISA № 8030/04.11.2011 г. Е.К. Т.а - бивша съпруга на ищеца е поискала издаване на кредитна карта, като ответникът е разрешил кредитен лимит, който не е посочен в договора, а съгласно подписаното от бившата съпруга на ищеца Приложение № 1 годишният лихвен процент е 17,9 % при покупки и 18,9 % при теглене в брой. Првилно първоинстанционният съд отбелязва, че в договора никъде не е посочено, че кредитната карта е получена, а бившата съпруга на ответника е назовавана навсякъде „клиент“. В договора не е посочен и кредитен лимит, който се разрешава - няма парична сума.

Съгласно представен по делото договор за издаване на кредитна карата VISA CLASSIC № 8030/10.10.2012 г. при същите условия като тези по горецитирания договор допълнителна кредитна карта е следвало да получи и ответника по делото, наречен в текста на договора „кандидат за допълнителна карта“. В подписаните от ответника и бившата му съпруга общи условия в т. 14.5 е записано, че договорът се прекратява при смърт на картодържателя (под което, с оглед използвана в текста на договора главна буква, се има предвид главния титуляр на задължението - бившата съпруга на ответника). В договора се съдържат и следната декларация: „Информиран съм, че размерът на Основния кредитен лимит , с който ще разполагам чрез Картата, в случай че такъв е изрично заявен от мен с отбелязване на съответното поле в това Заявление-договор, може да бъде минимум 500 лв., максимум 10 000 лв. за кредитна карта Visa Classic, ... . Точните им размери ще бъдат посочени при получаване на Картата ...“, а в т. 2.2. от общите условия е записано: „2.2.

Картата, която ще бъде издадена, както и всяка Карта, която ще бъде издадена впоследствие като замяна или подновяване на първоначалната при прилагане на настоящите Условия, се предава на Картодържателя от упълномощен служител на Банката във финансовия център (офис) на Банката...“ .

3

Съгласно представеното пред СРС Удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ20ДИ11-171/28.10.2020 г. на Столичната община, район „Лозенец“, бившата съпруга на ответника - Е.К. Т.а е починала на 09.10.2017 г., като наследници са ответника, двете им дъщери и син. Съгласно представено на лист 18 от делото в препис Решение № 20119339/18.05.2021 г. по гр. дело № 29435/2020 г. на Софийския районен съд, 37. състав, ответникът е приел наследството на починалата си бивша съпруга. Съгласно Решение № 20010696/04.02.2022 г. по гр. дело № 29435/2020 г. на Софийския районен съд, 37 състав, представено от делото, всички останали наследници на починалата съпруга на ответника са загубили право да приемат наследството.

По делото са били изслушани в открито заседание на 01.11.2023 две писмени заключения на счетоводни експертизи вещото лице е отбелязало, че е установило извършени плащания с картата, като обаче е работило изцяло със счетоводни документи, представени от ищеца, както и с такива, представени по делото също от ищеца. Тъй като по делотоне е имало нито един писмен документ, изходящ от ответника или починалата му съпруга за получаване на физическите носители на банковите карти, съдът правилно е преценил, че няма основателна причина тези извършени операции да се смятат за разрешени от ответника или починалата му съпруга. Това е така, тъй като макар чл. 182, изр. второ ГПК счетоводните книги да могат да служат в полза на лицето, което ги издава, съдът винаги ги цени с оглед останалите документи по делото. В определението си е първоинстанционното производство, с обявен проектодоклад от 03.07.2023 г. съдът изрично е посочил на ищеца, че не е посочил доказателства да е предал платежната карта на ответника или починалата му съпруга, като докладът е обявен за окончателен без възражения в заседанието на 11.09.2023 г., като ищецът продължава да твърди в писмените си защити въпреки указанията на съда продължава да поддържа, че усвояването на средства по картата било безспорно.