Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 391 от 03.07.2026, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 2770/2026
Вид
Решение № 391
Подписан
03.07.2026
В сила
05.08.2026
Състав
Магдалена Бориславова Младенова-Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Враца, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20261420102770 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. И. В., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: ******, ап. 9, против „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81 В.

В исковата молба се твърди, че при ЧСИ Георги Борисов, peг. № 722 при КЧСИ, район на действие ОС-Враца било образувано изпълнително дело № 1224/2011 г. против Н. И. В. и взискател „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД. Претенцията на взискателя се основавала на изпълнителен лист, издаден на 07.04.2010 г. по ЧГД № 779/2010 г. на PC – Враца, по силата на който ищцата била осъдена да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД следните суми: 4 457,50 лв. /2 279,08 евро/ главница; 73,37 лв. /37,51 евро/ мораторна лихва върху главницата за периода 15.04.2009 г. до 07.03.2010 г., както и разноски по делото в размер на 366,55 лв.

/187,41 евро/. През м. февруари 2015 г. по изпълнителното дело бил конституиран нов взискател – ответното дружество „АПС Бета България“ ООД, като цесионер на вземането на първоначалния взискател. Последното извършено изпълнително действие по делото бил наложен на 31.10.2011 г. запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. След тази дата изпълнителни действия не били извършвани, като на изпълнителния лист нямало и отбелязване за събрани суми. Делото било прекратено по силата на закона с правно основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 04.11.2016 г. На 27.09.2019 г. „АПС Бета България“ ООД подало молба за образуване на изпълнително дело по перимираното дело по описа на ЧСИ Георги Борисов за събиране на вземанията, произтичащи от гореописания изпълнителен лист, вследствие на което било образувано изпълнително дело № 20197220400947 по описа на ЧСИ Георги Борисов с район на действие ОС – Враца.

Поддържа се, че ищцата не дължи сумата по изпълнителен лист, издаден на 07.04.2010 г. по ЧГД № 779/2010 г. на PC – Враца, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 947/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, поради настъпила давност както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвите и деловодните разноски. Към момента на образуване на и.д. № 947/2019 г. на ЧСИ Георги Борисов 1 вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Сочи се, че предвид липсата на валидни изпълнителни действия след 31.10.2011 г. до депозиране на молбата от взискателя за образуване на ново дело и образуването му през 2019 г., вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност.

По тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 07.04.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 779/2010 г. по описа на Районен съд – Враца. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излагат се съображения, че на 26.08.2008 г. е сключен Договор за кредит № 7401613078 между Н. И. В. и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (понастоящем „Райвъл /ЕУ/“ ЕАД). Съгласно договор за цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер, последното дружество придобило гореспоменатото необслужвано вземане по Договор за кредит № 7401613078.

Въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. 779/2010 г., по описа на РС – Враца, било образувано изпълнително № 1224/2011 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, рег. № 722 КЧСИ.

Поддържа се, че по изпълнителното дело кредиторът многократно е предприемал действия по събиране на вземането си. Изпълнително дело № 1224/2011 г. било перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, след което било преобразувано под № 947/2019 г.

Сочи се, че от взискателя многократно са депозирани молби с посочени изпълнителни способи, като това било основание давностният срок да се прекъсва и да започва да тече нов 5-годишен срок. Изтъква се, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Поддържа се, че последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер, като изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Перемирането било основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличавало ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които била прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазвал и се отчитал при възражение за изтекъл давностен срок. За прекъсването на давността било от значение единствено на коя дата било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата били изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност.

По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 07.04.2010 г., издаден срещу Н. И. В., ЕГН: ********** в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: 121554961 по ч. гр. дело № 779/2010 г. по описа на Районен съд – Враца за сумите от: 4 457,50 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 7401613078/26.08.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането; 73,37 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.04.2009 г. до 07.03.2010 г., 356,55 лв.– разноски по делото. Изпълнителният лист е издаден въз основа Заповед № 539/10.03.2010 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 779/2010 г. по описа на Районен съд – Враца.

2

Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1224/2011 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, рег. № 722, с район на действие Окръжен съд – Враца.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД.

Със запорно съобщение по изпълнително дело № 1224/2011 г., получено от адресата – работодател на длъжника ЕТ „Камба – Лъчезар Симеонов“ на 29.10.2011 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Н. И. В..

С Постановление от 04.11.2016 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по изпълнително дело № 1224/2011 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов.

Въз основа на същия изпълнителен лист на 27.09.2019 г. е образувано изпълнително дело № 947/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, рег. № 722, с район на действие Окръжен съд – Враца. Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена о т „АПС Бета България“ ООД, като са изложени твърдения, че същото е придобило процесните вземания въз основа на договор за цесия. С молбата е поискано да бъде направена справка в регистъра на БНБ за регистрираните банкови сметки на името на длъжника и да бъде наложен запор на последните две новооткрити банкови сметки.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи следните суми по изпълнителен лист от 07.04.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 779/2010 г. по описа на Районен съд – Враца: 2 279.08 евро – главница по договор за потребителски кредит № 7401613078/26.08.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането; 37.51 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.04.2009 г. до 07.03.2010 г., 187.41 евро – разноски по делото, за които е образувано изпълнително дело № 947/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, с рег. № 722 и район на действие Окръжен съд – Враца.

По допустимостта на иска:

В разглеждания случай изложеният в исковата молба факт /изтекъл период на погасителна давност/, на който е основан искът, е от категорията на предвидените в чл. 439 ГПК новонастъпили факти, поради което производството по делото следва да бъде разгледано по същество.

По основателността на иска:

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът отрича претендираното от „АПС Бета България“ ЕООД материално право, като в тежест на ищеца е да докаже, че е налице възникнало вземане срещу него по посоченото ч. гр. дело № 779/2010 г. по описа на Районен съд – Враца, както и че ответникът се легитимира като кредитор по посоченото изп. д. № 947/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, а в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

Установи се, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист от 07.04.2010 г. срещу Н. И. В. в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД по ч. гр. дело № 779/2010 г. по описа на Районен съд – Враца, като не е спорно между страните обстоятелството, че вземането е 3 прехвърлено с договор за цесия на ответното дружество „АПС Бета България“ ЕООД.

Установява се и че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано изп. д.

№ 1224/2011 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов с район на действие Окръжен съд – Враца, което е било прекратено, като въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. д.

№ 947/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов с район на действие Окръжен съд – Враца, по което ответникът е взискател.

От приетите писмени доказателства се установява, че последното предприето изпълнително действие по изп. д. № 1224/2011 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 29.10.2011 г.

Следващото поискано изпълнително действие след прекратяването на изп. д. № 1224/2011 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов е от 27.09.2019 г. /налагане на запор върху последните две новооткрити банкови сметки на длъжника/ по новобразуваното изпълнително дело № 947/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов от взискателя „АПС Бета България“ ЕООД. Не са ангажирани доказателства по делото за последващи поискани от взискателя изпълнителни действия.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Предвид гореизложеното, доколкото изп. д. № 1224/2011 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов с район на действие Окръжен съд – Враца е било образувано преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, то следва да се приеме, че давността за вземането не е текла до 26.06.2015 г. В случая давността е започнала да тече от тази дата, като при липса на предприети от ответника действия по принудително изпълнение на вземането в петгодишния период след 26.06.2015 г., то същата би изтекла на 26.06.2020 г.