Решение № 2167 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2167 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110211856 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. М. А. като законен представител на „*****“ ЕООД срещу електронен фиш серия К № 10382184, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата се оспорва издаденият електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Излага се довод, че фишът следва да бъде отменен, в случай че не е съставен протокол за използване на автоматизираното техническо средство.

Поддържа се, че е следвало да бъде съставен АУАН, а не електронен фиш, в случай че техническото средство представлява мобилна система за видеоконтрол, тъй като тя предполага наличие на полицейски служител.

Оспорва се годността на техническото средство. Поддържа се, че не е посочено точно мястото на извършване на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. К., която моли НП да бъде потвърдено. Счита, че са спазени изискванията на чл. 188 и чл.189, ал. 4 ЗДвП, а нарушението намира за доказано. Претендира юрисконсултско 1 възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.2025г. в 14.03 часа с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 120CCA7 е установено и заснето, че МПС - лек автомобил „***” с ДК № *********, се движи в гр. София по ул. „Даскал Стоян Попандреев” до номер 50 с посока на движение от ул. „Кумата” към Околовръстен път със скорост от 64 км/ч при ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак В 26 в населено място.

Преносима система за контрол на скоростта на МПС в вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Мобилната система за контрол на скоростта е преминала последваща техническа проверка на 25.02.2025г. съгласно съставения протокол № 019-СГ-ИСИС/25.02.25г.

Видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система, съставен в съответствие с чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.15г., автоматизираното техническо средство тип ARH CAM S1 с № 120ССА7 е разположено на 08.02.2025г. за времето от 13.30 до 16.30 часа в гр. София, „Даскал Стоян Попандреев” до номер 50, като посоката на контролираните МПС е от ул. „Кумата” към Околовръстен път, като в участъка на заснемане е въведено ограничение на скоростта на движение до 50 км/ч с пътен знак В 26.

Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартия – фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен номер на МПС.

Съгласно справката за регистрация на МПС към посочената дата същото е собственост на „*****“ ЕООД със законен представител Д. М. А..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства - справка за регистрация на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.16г., протокол за последваща проверка от 25.02.25г., удостоверение за одобрен тип, протокол за използване на 2 автоматизирано техническо средство или система, ежедневна форма на отчет, извлечение от електронната система на ОПП-СДВР за връчване на електронния фиш и веществени доказателствени средства – 3 бр. снимки.

Съдът възприема в цялост приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които по еднопосочен и категоричен начин изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок за обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата, която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен от него конкретен извършител.

Законосъобразно е образуването на административнонаказателно производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН , респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно при установяване и заснемане на административното нарушение е използвано автоматизирано техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Това изискване предполага да няма намеса на проверяващ орган при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложеното в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становище относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше въведен терминът "автоматизирано" техническо средство, което може да бъде и мобилна система, която да установява и автоматично да заснема нарушения.

В случай на присъствие на контролен орган той трябва единствено да поставя начало и край на работния процес, т.е. да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на 3 контрола го изключва и демонтира. Конкретното техническо средство е работило на автоматичен режим в момента на записване на процесното нарушение, поради което то е установено по предвидения в закона ред.

Атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, като съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити. Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакувания електронен фиш. Същият е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

По силата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по правни последици на наказателно постановление. В атакувания фиш се съдържа точно и конкретно описание на мястото на извършване на нарушението, като правото на защита на наказаното лице не е нарушено.

Тъй като МПС, с което е извършено нарушението, е собственост на юридическо лице, законосъобразно електронният фиш е съставен на неговия законен представител Д. А..

Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като МПС – лек автомобил „***” с ДК № *********, се е движел със скорост над максимално разрешената, като ограничението е въведено с пътен знак В 26.

Съгласно чл. 21, ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

В процесния случай видно от протокола за използване на автоматичното техническо средство, както и вещественото доказателствено средство – 1 бр. снимка, е, че в процесния пътен участък е въведено с пътен знак В 26 ограничение от 50 км/ч. Техническото средство за измерване на скоростта е отчело скорост от 64 км/ч след приспадане на допустимото отклонение. С оглед на това и автомобилът се е движел със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 14 км/ч., с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

От приобщените писмени доказателства се установява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС е преминала последваща проверка за изправност на 25.02.2025г., като резултатите от проверката са отразени в протокол № 019-СГ-ИСИС/25.02.2025г., с оглед на което техническото средство е било изправно към датата на нарушението.

Законосъобразно

4 на жалбоподателя е ангажирана адмнистративнонаказателна отговорност на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която разпоредба предвижда абсолютно определен размер на глобата от 50 лева за превишение от 11 до 20 км/ч. С оглед на това отсъстват материалноправни основания за обсъждане размера на глобата, която е във фиксиран размер от 50 лева и не подлежи на изменение.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразявайки разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правмната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото съдът присъди в полза на СДВР 66.47 евро/равняващи се на 130 лева/.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 10382184, издаден от СДВР, с който на Д. М. А. като законен представител на „*****“ ЕООД е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя Д. М. А. да заплати в полза на СДВР 66.47 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5