Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260172 от 07.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 73/2021
Вид
Решение № 260172
Подписан
07.07.2022
Състав
ТАНЯ БОРИСОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260172 07.07.2022 Година Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІ състав На 02.06.2022 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

ТАНЯ Б.ГЕОРГИЕВА

Секретар: БОРЯНА КОСТАНЕВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА търговско дело номер 73 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцовото дружество „ДАЙРЕКТ СЕЛС СНГ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Барутен погреб“ № 4, вх.А, ет.4, ап.27 моли ответното дружество „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, да бъде осъдено да му заплати сумата 105 030.53 лв. – неизплатена част от комисионна за задържане на абонат по т.4 от приложение 1 към договор от 01.02.2018 г., за сключени договори за услуги през периода м. април 2018 – м. юли 2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -02.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор от 01.02.2018 г., по силата на който

„ДАЙРЕКТ СЕЛС СНГ“ ЕООД ЕИК ********* се е задължило да извършва от името на ответното дружество и чрез търговски консултанти на принципа „от врата на врата“ – на място при съответния абонат или потребител, дейностите, посочени в предмета на договора – да сключва договори за услуги, да приема заявки за услуги от абонати и потребители, да продава стоки и стартови пакети /като сключва договори за услуги на абонаментен план с марка „bob“, като страните са уговорили, че дейността на ищеца като ПАРТНЬОР се отнася до която и да е услуга от продуктовия асортимент на ответника, тогава с наименование МОБИЛТЕЛ, в това число до услуги с марка „bob“.

Услугите следвало да бъдат извършвани чрез търговски консултанти и в райони, съгласувани с ответното дружество.

Съгласно т. 45 от договора същият бил сключен за срок от една година, като в случай че преди изтичането му нито една от страните не е уведомила другата по реда на т. 46.2, че прекратява договора, считано от датата на изтичане на срока, действието на договора се продължавало еднократно за допълнителен период от една година. С оглед тази уговорка договорът бил продължен до 01.02.2020 г.

Твърди се, че ищцовото дружество добросъвестно изпълнявало задълженията си по договора, като сключило множество договори за услуги и други в полза на ответника.

За извършването на дейностите, предмет на договора, страните договорили комисионни и/или бонуси, размерите на които и начина на тяхното определяне и заплащане са посочени в приложение № 1 и приложение № 2 към договора. На 01.09.2018г. бил сключен анекс към договора, според който приложение 1 било заменено с приложение 1А.

Съгласно приложение 1 били дължими следните комисионни:

-

Комисионна за активация на Нова Услуга

-

Комисионна за продължаване на срока на ползване по действащ договор за услуги -

Комисионна за задържане на абонат

-

Бонус за добро изпълнение.

С приложение 1А тези комисионни и бонуси били запазени като видове, като били променени някои техни характеристики.

Начинът на работа между страните и начинът на изплащане на комисионните бил уговорен в договора и приложенията, като най-общо се изразявал в следното:

Всеки месец ищецът сключвал от името на ответника договори за услуги, които били по определени от ответника бланки и за предлагани от ответника стоки и услуги; всеки един договор след сключването му от конкретния търговски консултант се предоставял на служителите на ищеца, работещи в Бек офиса, които от своя страна въз основа на получените документи, въвеждали в ICE системата данни за конкретния абонат, избрана от него услуга, срок на ползване на услугата, данни за търговския консултант, сключил конкретния договор за услуги; посочената ICE система представлявала уеб базирано приложение за връзка между ищеца /Партньора/ и специализираното звено на ответното дружество за обслужване на партньора, което е предназначено за проверка на данни и/или активиране на услуги в магазините на ответника.

След края на всеки месец съгласно т.1 3.6 от договора и т. 8 от приложение 3 всички оригинални документи, в т.ч. договори за услуги и заявки за услуги, подписани от Партьора и абонати на ответника, се предоставяли в Бек офиса на ответното дружество до 5-то число на месеца, следващ месеца на подписване на документите.

Съобразно т. 14.5 от договора ежемесечно представител на ответника изпращал на ищеца справка за сключените от него договори за услуги и справка относно начислените комисионни за съответния период, като това ставало в срок до 25-то число на месеца следващ месеца, в който са активирани услугите.

Въз основа на представената справка ищецът издавал фактура за посочената в справката стойност и в срок от 10 до 30 дни от получаване на съответната фактура ответникът изплащал дължимите комисионни и бонуси.

В средата на 2019 г. ищецът установил, че по отношение комисионната задържане на абонат ответникът бил предоставил некоректни справки за дължимата възнаграждение.

Съгласно т.4 от приложение 1, действало до 01.09.2018 г., комисионната за задържане на абонат била дължима за всяка услуга, активирана по Договор за услуги, сключен от партньора, която е била активна и достъпът до мрежата не бил спиран или прекратяван в рамките на 6 месеца от сключване на договора за услуги; комисионната за задържане на абонат при сключен договор за срок на ползване от 12 месеца била 50 % от Средната месечна абонаментна такса, а при сключен договор за срок на ползване от 24 месеца била една средна месечна абонаментна такса /СМАТ/.

Съгласно т.4 от приложение 1А, действало след 01.09.2018 г., комисионната за задържане на абонат била дължима за всяка услуга, активирана по Договор за услуги, сключен от партньора, която е била активна и достъпът до мрежата не бил спиран или прекратяван в рамките на 12 месеца от сключване на договора за услуги; комисионната за задържане на абонат била една СМАТ, независимо от срока на договора за услуги.

Тъй като следвало да изтекат шест месеца от сключването на конкретния договор, а по приложение 1А – 12 месеца, за да се установи дали се дължи комисионна за задържане на абонат, то дължимите комисионни се посочвали от ответника едва шест, респ. 12 месеца след сключването на съответния договор за услуги. Това обстоятелство, както и фактът, че позициите и услугите, за които следвало да се изчисляват комисионните, били стотици или хиляди, затруднявали изключително много проверката на предоставяните от ответника справки по отношение на тази комисионна.

Възникнали спорове по този въпрос, които останали нерешени, като ищецът твърди, че към момента на предявяване на исковата молба оставали дължими суми за комисионна задържане на абонат в общ размер на 105 030.53 лв. по договори за услуги, сключени в периода април 2018 – юли 2019 г., като за договорите, сключени от м. април до м. август 2018 г. се касаело за частично дължими суми, а за периода след това – изцяло неизплатени комисионни.

Ищецът изпратил и писмена покана за заплащане на претендираните суми, но бил получен отговор, в който се отказвало плащане.

Предвид изложеното ищецът моли да се постанови решение, с което ответното дружество бъде осъдено да му заплати исковата сума ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В подадения отговор на исковата молба ответното дружество оспорва иска като неоснователен.

Не се оспорват твърденията по отношение сключването на договора, продължаване на действието му до 2020 г., задължението за заплащане на комисионна за задържане на абонат при условията на т.4 от приложение 1, респ. приложение 1А.

Възразява се, че претенциите на ищеца са лишени от конкретика, като не е ясно по какъв начин се изчисляват претендираните суми и на каква база, не е ясно по кои договори се претендира комисионната и отговарят ли същите на условията по т. 4 от приложение 1/1А. В тази връзка се възразява и че съгласно чл. 13.6 от договора и раздел ІV, т. 8-11 от приложение 3 към договора, както и раздел ІІ, т. 1.2 от приложение № 4, оригиналите на сключените договори за услуги и придружаващите ги документи е следвало да бъдат предавани със списък и опис на представените документи, като предаването се удостоверявало с подписан приемо-предавателен протокол между страните.

Наведени са твърдения, че приемо-предавателните протоколи и съответните списъци и описи към тях е от изключително значение, тъй като индивидуализират клиентите, параметрите на сключените договори за услуги и тяхното съдържание – срок, месечна такса, които са относими обстоятелства към определя размера на дължимата комисионна.

Възразява се, че без представяне на горните документи за ответното дружество е невъзможно да изпълни своето насрещно задължение по чл.

14.5 от договора – справка за активираните услуги и съответно дължимата комисионна.

Освен горното, се възразява, че ищецът не е издал фактури за претендираните плащания и такива фактури не са предоставяни на ответното дружество. Позовава се на раздел VІІ от договора – чл. 32, според който възнаграждението, дължимо от А1 се заплаща в срок от 30 дни от получаване на фактура за дължимата сума, издадена от ищеца. Предвид липсата на издадени фактури се поддържа становище, че срок за заплащане на претендираните суми не е започнал да тече, за тях не е настъпил падеж и същите не са станали изискуеми.

Ответникът заявява, че е заплатило всички дължими суми по процесния договор, като за всички договори, сключени чрез ищеца са били начислени и заплатени съответните комисионни, като няма неизплатени фактури въз основа на договора, издадени от ищеца и получени от ответника.

В допълнителната искова молба оспорва наведените от ответника доводи във връзка с подписването на приемо-предавателни протоколи, като твърди, че такива не са били подписвани за нито един месец от съвместната работа между страните, като ответникът е наясно с това обстоятелство, а и същото не било необходимо предвид наложилия се начин на работа:

След приключване на съответния календарен месец ищецът предавал всички оригинални документи, в т.ч. и договори за услуги и заявки за услуги, подписани от Партньора и абонати на ответника. Посочва се, че преди предаване на оригиналите от ответника е изпращан е-mail до ищеца с приложен файл, в който е посочване кои договори следва да се изпратят в оригинал. Именно въз основа на предадените оригинални документи и въз основа на чл. 14.5 от договора ответникът изпращал на ищеца справка за сключените договори за услуги и относно начислените комисионни за съответния период. След изпращане на справката същата била проверявана от ищеца и в случай на установен пропуск служители на двете дружества съвместно уточнявали детайлите, след което бил изпращан втори е- mail за окончателните справки. Посочват се конкретни дати от исковия период на изпратена електронна кореспонденция с прикачени файлове, съдържащи описаните справки.

Ищецът се позовава на чл. 55 от договора, който предвижда писмена форма за осъществяване на комуникация между страните /уведомления и известия/, включително по имейл.

С оглед изпратените от самия ответник справки ищецът поддържа становище, че ответното дружество е напълно наясно и разполага с цялата информация относно сключените договори за услуги от ищеца за всеки един от процесните месеци.

Оспорват се доводите по отношение липсата на издадена фактура за процесните вземания. Ищецът счита, че само в изрично посочените от договора случаи издаването на фактура е условие за плащане, а това са случаите, в които ответникът е издал коректна справка относно начислените комисионни за съответния период. В случаите, когато не е издадена справка или тя е некоректна, фактурата не била предвидена като условие за настъпване на падежа на задължението на ответника.

От друга, страна, се заявява, че ищецът е издал фактура № 89/22.03.21 г. за претендираната с предявения иск сума от 105 030.53 лв. с ДДС.

В допълнителния отговор ответникът поддържа становището си за неоснователност на иска изцяло.

Поддържа тезата, че в процесния период ищецът е издал и изпратил на ответника 22 броя фактури за дължими комисионни възнаграждения, които са били изплатени изцяло.