Решение № 728 от 06.07.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. Бургас, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20212120204633 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Н. И. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., бул. ***************************** против Наказателно постановление № 20-0346-000117/12.08.2020 г., издадено от началника на група към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200лв. и за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10 лева.

С жалбата се незаконосъобразно. моли за отмяна на

НП, като неправилно и

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Изпраща надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържат жалбата и молят НП да бъде отменено. Не ангажират доказателства. Не правят искане за разноски.

1

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.

Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.07.2020 г. около 11:45 часа в община Созопол, на път Общински № BGS1210, на изхода на к-с ‚С.Т., в посока ВП II 99, жалбоподателят като водач на лек автомобил – ‚Ш.С.‘, с per № ********, собственост на П.О.К.

„***-Р.“, БУЛСТАТ *********, двицейки се с автомобила, ударил същия в издадената част от пътя. Констролните органи решили, че в следствие на удара, има теч на масло, като при проверката, водачът не представил и СУМПС.

За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение, в присъствие на жалбоподателя, който той подписал, без възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10 лева.

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване 2 правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административно - наказателното производство.

В съдебно заседания, актосъставителят потвърждава изложеното в АУАН и в НП, но заявява, че не е бил очевидец и не може да каже от къде е бил теча на масло. Последният е полицейски служител, показанията му са последователни и непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото доказателства, поради което Съдът намира, че показанията му, следва да бъдат кредитирани.

Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от защитника на жалбоподателя, ко йто твърди, че жалбоподателят не е извършил описаното в НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП - глоба в размер от 100 лева до 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл. 179, ал. 1 от ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е съобразена с пътните условия, без да става ясно какви условия точно се визират. Поради това съдът приема за нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). В този смисъл са и Решение № 107 от 29.01.2016 г. по н. д. № 2249/2015 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 1037 от 27.05.2016 г. по н. д. № 439/2016 г. на Административен съд – Бургас и др. Отделно от това стои 3 въпросът, че по никакъв начин АНО не е положил усилия да установи каква е била съобразената скорост в случая, както и каква е била скоростта на жалбоподателя. Това е съществено, тъй като невинаги когато е налице настъпило ПТП се касае за виновно поведение на водача. Обратното би означавало винаги да се предполага виновно поведение, което противоречи на залегналия в чл. 304 от НПК принцип, съгласно който присъдата, в случаяпостановлението, не могат да почиват на предположения. Установяването на величините на скоростта обаче не би могло да стане за първи път в съдебна фаза, тъй като това означава да се въвеждат факти, които дотогава не са били предявени на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за недоказано в тази му част, поради което, в тази част, следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;.“ Видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателят е притежавал СУМПС на управляваното от него МПС, но липсват доказателства, оборващи констатираното нарушение от АНО, а именно, че към момента на извършване на проверката, жалбоподателят не е представил СУМПС на проверяващите органи.

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, която предвижда санкция за водач, който „не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство“. Санкционната норма е приложена правилно и наказанието е с фиксиран размер, поради което, не може да бъде изменено от съда. Извършеното нарушение, съответства на описаното в разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което НП е правилно и законосъобразно в тази част и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено в едната си част и отменено в другата, но тъй като страните не са направили искане за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне и същите остават, както са направени от страните 4

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0346-000117/12.08.2020 г., издадено от началника на група към ОДМВР

Бургас, РУ Созопол, упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г. против Н. И. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., бул. ***************************** в частта, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200лв.

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

20-0346000117/12.08.2020 г., издадено от началника на група към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г. против Н. И. М., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Б., бул. ***************************** в частта, с което за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5