Решение № 61 от 20.07.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Свиленград , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20215620200413 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-1253-000118 от 16.05.2021година на Началник Сектор към ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция” Хасково, с което на УГ. П./UGUR ************/ роден на **********г- в Нидерландия, за нарушение на чл.

150 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят УГ. П./UGUR ************/ чрез пълномощника си адв.Стефанова моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като в жалбата се твърди,че НП е издадено при допуснати нарушения на закона и при съществени процесуални нарушения,като излага конкретни съображения в тази насока.Отделно от това в жалбата се твърди,че наказаното лице е правоспособен водач към датата на проверката,но не е носил съответните документи,удостоверяващи правоспособността му. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП .

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят УГ. П./UGUR ************/ не се явява . От пълномощника му е постъпило становище ,в което подържа жалбата по изложените в нея доводи.В съдебната фаза ангажира писмени доказателства, установяващи факта на правоспособност на жалбоподателя към датата на твърдяното нарушение.

1

Не претендира разноски по делото.

АНО (въззиваемата страна) - Сектор „Пътна полиция” Хасково към ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 16.05.2021 година свидетелят Д. П. П. и колегата му св.В. М. М.,изпълнявали служебните си задължения по маршрут АМ-Марица в района на ГКПП Капитан Андреево,когато в 05,39ч. на платно излизащи леки автомобили в посока Турция пристигнал лек автомобил БМВ с рег.№ GL12PNT,румънска регистрация и собственост на Костел Пинтилие и управляван от жалбоподателя.

При извършена проверка от гранични полицаи на ГКПП Капитан Андреево ,последните се усъмнили в представеното свидетелство за правоуправление, поради което била извършена експертна справка №162/2021г. от която се установило,че представеното турско свидетелство за управление на МПС издадено на името на жалбоподателя –било неистински документи.

За случай бил уведомен св. Д. П. П.,доколкото за така извършеното нарушение,следвало да се ангажира отговорността на нарушителя от служител компетентен по ЗДвП.

На същата дата било издадено Разпореждане от св. Д. П. П., с което било разпоредено на жалбоподателя като неправоспособен водач да не управлява на територията на Р.България,докато не придобие законно право за това, което било надлежно преведено на жалбоподателя от св. Г. М. М..

Отрицателният факт за правоспособността да управлява МПС, потвърждава – еднозначно и безпротиворечиво в показанията си и разпитаните свидетели- Д. П. П. ,св.В. М. М. и Г. М.

М.,като това обстоятелство се установява от приобщената по АНПр експертна справка,като към онзи момент свидетелите не са могли да установят дали същият е действително правоспособен,тъй като са нямали достъп до базата данни на полицията в Нидерландия.

За така констатираното нарушение/касателно управление на МПС без да е правоспособен водач/ на жалбоподателят бил съставен,предявен лично акт за извършено административно нарушение серия АА №187686 от 16.05.2021г. в негово присъствие и в присъствието на преводач-св. Г. М. М. /, като жалбоподателят не е вписал ,че има възражения по акта.

2

За случая била изготвена докладна с рег.№1253р-5334 от 17.05.2021г. от св. Д. П. П..

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП поради което и на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 16.05.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана,както и преведен от св.Г. М. М..

Издадена е и Заповед за прилагане на принудителна адм.мярка №272з-1355 от 16.05.2021г.

По делото от страна на жалбоподателя е представено заверено копие,ведно с надлежен превод на български на издадена на негово име шофьорска книжка от община Барендрехт,с дата на валидност от 31.03.2017 г. до 31.03.2027г.

Видно от Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи със същата се определят държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Д. П. П. ,св.В. М. М. и Г. М.

М. . Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Д. П. П. ,св.В. М. М. и Г. М. М. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН.

Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и 3 напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията и на свидетелите не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства –– Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи ; експертна справка №162/2021г. ,ЗППАМ, Разпореждане от 16.05.2021г. издадено от св. П. и докладна от св.П., процесния АУАН и заверено копие,ведно с надлежен превод на български на издадена на негово име шофьорска книжка от община Барендрехт,с дата на валидност от 31.03.2017 г. до 31.03.2027г, се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл.

14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния Съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). Ето защо същата се явява допустима.

Преценена по същество,съдът намира жалбата за основателна.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота следва да се посочи следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно 4 с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.