Определение № 146 от 21.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. София, 21.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Панева

Членове:

Петя Колева

Весислава Иванова като разгледа докладваното от Весислава Иванова Касационно частно наказателно дело № 20258003200246 по описа за 2025 година

Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Д. П. чрез адвокат Д. К., против Разпореждане № 743 от 26 февруари 2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 5469/24 г. на Софийски градски съд (СГС). С разпореждането, на основание чл. 351, ал. 5, т. 3, вр. чл. 346 НПК, е върната молба за допълване на въззивното решение с произнасяне по разноските, третирана като касационна жалба срещу въззивно Решение № 867 от 19 декември 2024 г.

Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази изложеното в частната жалба и прие следното:

Частната жалба е допустима, но е неоснователна.

С атакуваното разпореждане докладчикът от въззивния съд по принцип правилно е преценил, че е недопустима касационна жалба срещу произнасянето по разноските, тъй като такъв съдебен акт не е сред изброените в разпоредбата на чл. 346 НПК. От съдържанието на молбата е видно, че не се обжалва решението, с което присъдата е отменена в обжалваната част и производството е прекратено поради изтекла абсолютна давност, а се иска единствено допълването му в частта за разноските. Това съдът е отказал да стори, основавайки се на липсата на процедура за допълване на решението в наказателния процес. В случая е неприложима предвидената в разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК процедура за произнасяне с определение. Така е, защото не се касае за пропуск на въззивния съд да се произнесе по сторени пред него разноски, а за такъв, свързан с проверката на първоинстанционната присъда. Недопустимо е след постановяване на въззивното решение съдът да го допълва с определение, произнасяйки се по въпрос, включен в обхвата на дължимата преценка за правилността на присъдата и в частта й за разноските. Няма как с определение да се потвърди или отмени част от присъдата. Затова предложеният в частната касационна жалба подход е неизпълним.

Отказът за допълване на решението също не подлежи на касационна проверка.

Кръгът на включените в обсега на касационния контрол актове е лимитативно очертан и невключените в него не могат да бъдат обект на такъв. Затова и не може да бъде удовлетворено искането за администрирането на молбата като касационна жалба с указания за отстраняване на нередности в нея. С молбата не се атакува въззивното решение в отменителната и прекратителната му част. Съображенията касателно претенцията за недължимост на разноските, изложени в частната жалба, не подлежат на обсъждане в настоящото производство. То има за предмет единствено проверка на разпореждането за 1 връщане.

По изложените съображения ВКС, второ наказателно отделение намери за правилно атакуваното разпореждане, поради което и на основание чл. 351, ал. 6 НПК ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане 743 от 26 февруари 2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 5469/24 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2