Решение № 270 от 08.06.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Ямбол, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. А.а при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20212300500131 по описа за 2021 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907 против Решение №260107/04.03.2021 г., постановено по гр.д.№2779/2019 г. по описа на ЯРС, в частта, с която предявения от Г. Р. Н. иск за неимуществени вреди е уважен за сумата от 2625 лв.

В жалбата се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според жалбоподателя не са налице основания за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, т.к. не е налице виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, което да е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и вредите, чието обезщетяване се търси, като са изложени подробни съображения. Твърди се, че причина за процесното ПТП е неправилното, незаконосъобразно поведение на водача на ППС с животинска тяга - И. С. А.. Заявени са и подробни доводи, че определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на трайната съдебна практика, не е съобразено с действителните вреди, търпени от ищеца и значително надвишава справедливото и достатъчно да ги компенсира обезщетение.

Сочи се, че съда неправилно е определил и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалия. Въз основа на посочените и другите подробни съображения в жалбата се иска отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната част и отхвърляне на иска изцяло. При условия на евентуалност е направено искане за намаляване на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции, в т.ч. и на юрисконсултско възнаграждение.

В депозирания отговор на въззивната жалба Г. Р. Н., чрез адв.Р. М. от САК, е заявил становище за неоснователността й и иска оставянето й без уважение. За неоснователни намира доводите за липса на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, т.к. същите не кореспондирали с доказателствата по делото. За неоснователно намира и твърдението за по-висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия от определената от съда. По отношение твърдението за присъждане на обезщетение в завишен размер, намират същото за необосновано. Иска 1 оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира и за присъждане на разноски, в т.ч. и адв.възнаграждение.

В о.с.з. страните, при редовно и своевременно призоваване, не се явяват и не се представляват.

След преценка на доводите в жалбата и отговора, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на ЯРС.

В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, във вр. чл.52 ЗЗД, а възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД. С исковата молба ищеца е заявил претенция за осъждане на ответника да му заплати сумата 10 000 лв. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие от 22.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Ищеца е основал претенцията си на следното: на 22.08.2018 г., на път III-5305, област Ямбол, водачът Д.З.Д. на лек автомобил „Ауди А3”, с peг. № В 1295 НХ, нарушавайки правилата за движение по пътищата удря движещото се ППС с животинска тяга /каруца с кон/, управлявано от И. С. А., с което реализира ПТП, при което тежко е пострадал ищеца Г. Р. Н. - пътник в каруцата, като са му причинени подробно описани в ИМ телесни увреждания довели до болки и страдания в един продължителен период от време. В следствие нараняванията ищеца постъпил в болница и бил хоспитализиран за периода от 22.08.2018 г. до 27.08.2018 г., а след изписването продължил лечението в домашни условия.

От травмите изпитвал силни болки и страдания, оплаквал се от бърза уморяемост, главоболие, замайване. Получените травми се отразили зле и на емоционалното му състояние - бил раздразнителен и нервен, оплаквал се от безпокойство и притеснение, страдал от безсъние и кошмари, от липса на апетит. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 3392р-8906 от 14.09.2018 г.

Образувано е и Досъдебно производство №210/2018 г. по описа на РУ - Тунджа.

Към момента на ПТП виновният водач, управлявал л.а. „Ауди А3", с peг.№ В 1295 НХ, имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответното дружество, с полица № BG/11/118002121566, с валидност от 12.08.2018 г. до 11.08.2019 г. На 07.11.2018 г. ищецът с молба вх.№ 1003785/07.11.2018 г. отправил претенция до ЗАД „Армеец" АД за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, по която въпреки че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение.

Защитавайки се против предявения иск, ответника противопоставил следните възражения: Оспорва изцяло предявения иск - по основание и размер. Признава единствено наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност", по отношение на инцидентния автомобил. Оспорва твърдяния в ИМ механизъм на ПТП.

Счита, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане поддържа, че водачът на лекия автомобил няма вина за произшествието, че липсва причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, оспорил е и настъпването на вредоносните последици и размера на претендираното обезщетение.

Заявено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който с поведението си допринесъл на настъпването на вредите, тъй като пътник в ППС с животинска тяга е знаел, че каруцата не е била снадена/обозначена със светлоотразители и е управлявана от лице, употребило и било под въздействието на алкохол, но въпреки това се е качил в каруцата, като по този начин сам е поставил живота и здравето си в опасност. Самият ищец е бил без светлоотразителни дрехи или светлоотразителни елементи по облеклото си, с което също е допринесъл за настъпването на 2

ПТП. За настъпването на вредите е налице принос на ищеца, тъй като същият бил употребил алкохол, под въздействието на който изгубил равновесие. Съпричиняване от страна на пострадалия се твърди и поради това, че последният се е качил в ППС с животинска тяга, въпреки броя на пътниците в него. В условията на евентуалност ответникът е въвел възражение за независимо съизвършителство от страна на водачите на лекият автомобил и ППС с животинска тяга, като са изложени доводи за движение на ППС с животинска тяга в тъмната част на денонощието, без светлини и светлоотразителни елементи на каруцата или по облеклото на водача, управление на ППС с животинска тяга на път, който е забранен да движение на такива ППС, употреба на алкохол от страна на водача на ППС с животинска тяга, управление на същото в неполагащата му се за движение лента, навлизане неправомерно в лентата за движение на лекия автомобил, предприето внезапно спиране без видими причини за това, ППС с животниска тяга е било в спряно положение на пътното платно без да са поставени съответните обозначения, липсата на упражнен контрол върху впрегнатотоживотно от страна на водача на ППС с животинска тяга. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил и размера на предявения иск, с твърдения, че претендираното обезщетение не е адекватно и съразмерно на претърпените болки и страдания от ищеца, не е съобразено със съдебната практика и социалноикономическата обстановка в страната, не кореспондира на прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Ответникът е оспорил претенцията за законна лихва, както и началния момент, от който се дължи такава.

При така заявените становища и възражения на страните, с обжалваното решение ЯРС е приел предявения в производството иск за неимуществени вреди за частично основателен и го уважил до размера на 2625 лв. В мотивите е изложено, че от доказателствата по делото се установява, че с противоправното си деяние, което е извършено виновно, застрахованият водач е причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него физически болки и страдания от причинените телесни увреди, установени от заключението на СМЕ. Съдът приел и наличие на причинна връзка между противоправното деяние и вредата - настъпилите увреждания и търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане на ищеца, който извод е обоснован със заключението на изслушаната по делото САТЕ. За недоказано е прието твърдението на ответника за липса на виновно поведение на застрахования водач, напротив - допуснал е нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. При наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” за лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, е налице и основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения. По направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца решаващия съд приел наличие на такова в размер на 1/4, т.к. ищеца се качил в ППС с животинска тяга и пътувал в същото през нощта, по неосветен пътен участък, като е съзнавал, респективно е могъл да установи, че каруцата не е била оборудвана с регламентираните в чл.71, ал.1 от ЗДвП и чл.15 от ППЗдВП светлини и светлоотразители и е бил длъжен, и е могъл да предвиди, че в конкретната пътна обстановка това му поведение се явява високо рисково. В конкретния случай, решаващия съд намерил, че за претърпените неимуществени вреди, при съобразяване принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД следва да се присъди обезщетение в размер на 3500 лв., като отчитайки обема на съпричиняване от 1/4, на ищеца следва да се присъди като обезщетение сумата от 2625 лв., като искът за разликата над този размер до пълния размер от 10 000 лв. следва да бъде отхвърлен. За основателна приел и претенцията за присъждане на законната лихва за забава, но считано от 07.02.2019 г.

Фактическата обстановка по делото правилно е установена от първостепенния съд и не е спорна между страните.

В тази връзка не е спорно, че на 22.08.2018 г., на път III 5305 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Ауди А3", с ДК№ В 1295 НХ, управляван от водача Д.З.Д. и ППС с животинска тяга - кон с каруца, управлявано от И. С. А., като пострадали от ПТП са пет лица, включително ищеца Г. Р. Н.. За ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 3392р-8906 от 14.09.2018 г. Образувано е и Досъдебно производство №210/2018 г. по описа на РУ - Тунджа.

Пред въззивната инстанция производство бе спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на НОХД №482/2021 г. по описа на Районен съд - Ямбол с влязла в законна сила присъда.

Видно от влязлата в законна сила на 30.12.2022 г. Присъда №164/13.12.2022 г. по НОХД №482/2021 год. на ЯРС Д.З.Д. е признат за виновен в това, че на 22.08.2018 г. около 3

21 часа по път III-5305 при км 7, в отсечката между разклона за мотел „Екатерина" и с.

Веселиново, обл. Ямбол, в посока от гр.Ямбол към с.Веселиново, при управление на МПС лек автомобил „Ауди A3", peг.№ В 1295 НХ, е нарушил правилата за движение по ЗДвП чл.20, ал.2 от ЗДвП - в условията на нощна тъмнина и къси светлини, при движение със скорост от 88 км/ч, при възникнала опасност за движението - неосветен обект на пътя попътно движещо се пред автомобила ППС с животинска тяга, при което е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице - на Г.И.И., на И. С. А. и на С.А.И.. От мотивите към присъдата се установява, че в ППС с животинска тяга /каруца теглена от кон/ са пътували освен горепосочените лица още С.А.И. и ищеца Г.