Решение № 260868 от 10.02.2021, Софийски градски съд

РЕ Ш Е Н И Е гр.

София, 10.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 6901 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № II-55-2871/07.01.2019 г., постановено по гр. д. № 11909/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 55 състав, е отхвърлен предявеният иск от „И.С.К.“ ООД срещу А.А.Г. с п равно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.538, ал.1 ТЗ – за признаване за установено съществуване на вземане за сумата от 3 511, 66 евро по запис на заповед, издаден на 17.09.2016 г. в полза на ищеца, с предишно наименование „Бързи кредити“ ООД, с падеж 15.10.2016 г. , ведно със законната лихва, считано от 16.05.2017 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 306033/2017 г. по описа на СРС, 55 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 923, 32 лв. – разноски за производството по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „И.С.К.“ ООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Съгласно задължителната практика на ВКС при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното съответно отричаното право – за съществуването, респ. за несъществуването на вземането по записа на заповед. С оглед на това в тежест на ищеца е да докаже редовен от външна страна запис на заповед, но не и каузалното правоотношение. Твърди, че страните са били обвързани от облигационна връзка по договор за заем, сключен в писмена форма, съдържащ регламентираните в чл.11 ЗПК реквизити. Договорът е индивидуално уговорен, а не при общи условия. Заетата сума е преведена по сметка на ответника. Страните са уговорили условията за настъпване на предсрочна изискуемост на дълга, която настъпва автоматично, без уведомяване на длъжника, доколкото дружеството не е банка, а небанкова институция и чл.60, ал.2 ЗКИ не намира приложение по отношение на него. Правото на кредитора да претендира предсрочна изискуемост е реципрочна на правото на заемополучателя да се откаже от кредита и да го върне предсрочно. Ответникът не се е възползвал от възможността да се откаже от договора и да погаси кредита предсрочно. Претендираната по делото неустойка е за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава. При настъпване на конкретни предпоставки кредитополучателят е бил длъжен да даде съответно обезпечение, което той не е изпълнил. Това неизпълнение е дало право на кредитора да начисли еднократно неустойка, която се погасява разсрочено, заедно с погасителната вноска.

Размерът на неустойката счита, че не е прекомерен и не е в нарушение на ЗПК.

Тъй като ответникът продължава да ползва заетата сума, то в противоречие с принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване е изводът, че за него отпада задълженото да заплаща възнаграждението за ползването на заетата сума. В противен случай неблагоприятните правни последици от неизпълнението биха се възложили върху кредитора. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявените искове и му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.А.Г., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания срещу обжалваното съдебно решение. Решаващият съд е съобразил формираната задължителна съдебна практика, съгласно която следва да бъде съобразявана изискуемостта на задълженията от всеки вид към датата на падежа на записа на заповед, а ако е доказана обезпечителната функция на записа на заповед по отношение изпълнението на конкретно по вид задължение, ще следва да се установи изискуемостта на такова по вид задължение към падежа на ефекта.

С оглед на това счита, че правилно СРС е изследвал изискуемите задължения по договора за заем към датата на падежа на записа на заповед – 15.10.2016 г.

Правилно съдът е приел, че клаузата за неустойка е изначално нищожна. Такава преценка съдът е длъжен да извърши във всеки конкретен случай, като е съобразил формираната съдебна практика. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.535 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД Ищецът твърди, че ответникът е издал на 17.09.2016 г. запис на заповед, с който безусловно се е задължил да заплати на ищеца сумата от 4 078, 06 евро с падеж на плащането 15.10.2016 г. За изискуемото и непогасено вземане в размер на 3 511, 66 евро е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срок. Счита, че представеният по делото запис на заповед съдържа всички законоустановени реквизити по чл.535 ТЗ, поради което е редовен от външна страна. Предишното наименование на ищеца е било „Бързи кредити“ ООД. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 3 511, 66 евро по силата на запис на заповед от 17.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че записът на заповед е издаден във връзка с индивидуален договор за заем SO-1952/17.09.2016 г., сключен между страните.

Поддържа, че в полза на ищеца не съществува претендираното вземане. В чл.4.1 от договора за заем е предвидено издаване на запис на заповед за обезпечаване на всички вземания на заемателя по договора до окончателното им изплащане, включително разноски по принудително изпълнение. Договорът за заем и записът на заповед са издадени в един и същи ден. Извършените в полза на ищеца плащания са в изпълнение на сключения между страните договор за заем. Макар в договора да е предвидена нотариална заверка на подписите, такава не е била направена. Не е доказано и превеждане на заетата сума по сметка на ответника. С оглед на това счита, че не е налице сключен договор за заем. Това лишава от основани и процесния запис на заповед. В случай, че е предоставен заем в полза на ответника, то задължението не е лихвоносно, тъй като липсва уговорка за това, съгласно чл.240, ал.2 ЗЗД. В условията на евентуалност поддържа нищожност на договора за заем на основание чл.22 ЗПК. Не са съобразени изискванията на чл.11, ал.1, т.7, т.8, т.9, т.10 и т.11 ЗПК.

Представеният по делото погасителен план не е към договора за заем. В него е включена сумата от 221, 56 лв. – неустойка при непредставянето на банкова гаранция. Такава е следвало да бъде представена в 3 – дневен срок, а не в деня на сключване на договора. Липсва информация в договора относно дължима неустойка, разходи за събиране на вземането. Позовава се на неравноправност на клаузите по смисъла на ЗЗП. На основание чл.23 ЗПК не дължи връщане на лихви и разноски при констатирани нищожни клаузи в договора за заем. Позовава се на нищожност на клаузата за неустойка. Клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително несъответствие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Предвиденото задължение в тежест на ответника за представяне на гаранция не е единственото обезпечение по договора. В него е предвидено издаването на запис на заповед. Към датата на падежа – 15.10.2016 г. размерът на задължението за главница, лихва и неустойка не е в претендирания от ищеца размер, а е само за първата погасителна вноска. В противен случай кредиторът би имал възможност да иска изпълнение въз основа на запис на заповед преди срока на цялото задължение, като по този начин ще се отрече обезпечителният характер на ценната книга, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. Твърди, че на 17.02.2017 г. е отправил запитване до ищеца относно актуалния размер на дълга, с цел предсрочното му погасяване, но същият не му е отговорил. Не е успял да погаси предсрочно задълженията си поради пасивността на ищеца. Твърди, че ищецът не му е предявил ценната книга за плащане. Предявяването на записа на заповед се явява необходимо съдействие на кредитора, за да може длъжникът да знае на кого трябва да плати. Моли съда да постанови решение, с което са отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

Въз основа на заявление от 16.05.2017 г., подадено от „И.С.К.“ ООД, е постановена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 05.06.2017 г. по гр. д. № 30633/2017 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, срещу А.А.Г. за сумата от 3 511, 66 евро, въз основа на запис на заповед, издаден на 17.09.2016 г. в полза на „Бързи кредити“ ООД, понастоящем „И.С.К.“ ООД, с падеж 15.10.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 16.05.2017 г. до изплащане на вземането и 837, 75 лв. – разноски по делото, от които: 137, 75 лв. – държавна такса и 700 лв. – възнаграждение за адвокат.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение срещу постановената заповед от длъжника.

Исковата молба е депозирана в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Видно от представения в заповедното производство запис на заповед на 17.09.2016 г. А.А.Г. неотменимо и безусловно се е задължил срещу представяне на ценната книга да плати на „Бързи Кредити“ ООД или на негова заповед на 15.10.2016 г. сумата от 4 078, 06 евро. Като място на издаване и на плащане е посочено: гр. София, ж. к. „******, офис 11. След менителничното волеизявление е положен подпис на издателя.

Върху гърба на ценната книга е удостоверено извършването на плащане на сумата от общо 566, 40 евро, както плащанията са извършени на следните дати: 31.10.2016 г., 22.12.2016 г., 09.01.2017 г., 16.02.2017 г. и на 17.02.2017 г. На всяка от посочените дати е плащана сумата от по 221, 56 лв., равняващи се на 113, 28 евро.

На 17.09.2016 г. между „Бързи кредити“ ООД – заемодател „кредитор“ и А. А.Г. – заемополучател, е сключен индивидуален договор за заем SO-1952 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата от 1 022, 58 евро, равняваща се на 2000 лв., за срок от 36 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 47, 84 евро, равняващи се на 93, 56 лв., платими по банков път. В договора е удостоверено получаването на заетата сума. В раздел II „Общи условия“, чл.4.1 от договора е предвидено, че за обезпечаване на всички вземания на заемателя по договора до окончателното им изплащане, включително разноски по принудително събиране на кредита заемополучателят може да издаде запис на заповед в полза на заемополучателя, съгласно чл.34 ЗПК. След пълното погасяване на кредита заемодателят се задължава да върне или унищожи записа на заповед от заемополучателя.

В раздел III „Права и задължения на страните“, чл.3-1 страните са уговорили, че заемополучателят е длъжен в срок о„до 3 календарни дни от сключване на договора да предостави на заемодателя гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия на договора. Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако заемополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от договора за потребителски кредит, гарантът банка или небанкова институция, ще заплати на „Бързи кредити“ ООД всички дължими от заемополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на дружеството. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябва да бъде за сума в размер на 1 722, 03 евро или 3 368 лв. В чл.3.2 от същия раздел е предвидено, че в случай, че заемополучателят не представи на заемодателя банкова гаранция с бенефициер заемодателя за горепосочената сума със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задължения по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 2 356, 03 евро, равняващи се на 4 608 лв. Неустойката се заплаща на заемополучателя разсрочено, заедно с всяка от погасителние вноски, като към всяка от вноските се добавя сумата в размер на 65, 44 евро, равняваща се на 128 лв., съобразно уговорения погасителен план. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е по – кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 месечната неустойка. Същата се дължи само за периода, в който кредитът е бил без осигурена гаранция. Ако заемополучателят осигури надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по т.3-3-1, неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по каква причина, неустойката отново се начислява, като се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. В раздел V „Забава.