Решение № 15414 от 03.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 60547/2024
- Вид
- Решение № 15414
- Подписан
- 03.08.2026
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 122, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 390 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 15414 гр. София, 03.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110160547 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана о т ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с ЕИК; 000694286, срещу Д иана В. М., ЕГН **********, с която на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е предявен осъдителен иск за сумата в размер на 1293,97 евро, представляващо изплатеното от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“ и предявена застрахователна щета № 470422222249375 застрахователно обезщетение за вредите, причинени на собственика на л.а. „Опел Корса“, рег. № СА 2709 НС при ПТП на 13.09.2022 г. в гр. София в района на бл. 407 в ж.к. „Люлин“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждането на исковата молба – 11.10.2024 г. до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото.
С исковата молба се твърди, че на 13.09.2022 г., в гp. София около 1: 50 ч. лек автомобил Шевролет Каптива с водач ответницата се движи по бул . "Захари Стоянов" с посока на движение от бул. "Панчо Владигеров" към ул. „Добринова скала" и в района на бл. 407 навлиза в лентата зa насрещното движение и самокатастрофира последователно в паркираните от лявата страна автомобили, сред които и застрахования от ищеца л.а. „Опел Kopca“, рег. № СА 2709 НС. За събитието твърди да е съставен Констативен протокол № K-451 от компетентните органи. По силата на сключения договор застраховка "Булстрад Каско Стандарт" (застрахователна полица № 4704220200016574/29.03.2022 г. с период на валидност 02.04.2022 г. до 01.04.2023 г. при за застрахователна стойност в размер на 5 100 лв. ) при ищцовото дружество е получено заявление за изплащане на обезщетение, по повод на което е образувана застрахователна преписка по щета № 470422222249375. На автомобила е извършен оглед и е констатирано, че са увредени следните детайли: предни калник, врати — предна и задна, десен калник, 1 врата и др. На собственика на увреденото имущество е била изплатена сумата в размер на 2530, 79 лв., представляваща възстановителната стойност на увреден ите части и детайли. Съгласно съставения за събитието констативен протокол и след справка в системата на "Гаранционен фонд" се установ ило, че към момента на ПТП за лек автомобил „Шевролет Каптива“, управляван от ответницата, не е била сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ ищецът е предявил претенцията си срещу ответницата за изплатеното обезщетение извънсъдебно, но до предявяване на иска сумата не е била възстановена. Поддържа, че именно поведението на ответницата, която шофирала автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, а именно /1, 53 промила/ и след употреба на кокаин, е причина за настъпването на вредите, с оглед което и моли за уважаването на исковете и за присъждането на разноски.
В срочно подадения отговор от ответника е изложено, становище, че предявеният иск е неоснователен, като същият се оспорва и по размер. Не отрича участието си в настъпилото на 13.09.22 г. ПТП, но оспорва поведението й да е причина за него. Посочва се, че по случая е образувано ДП № 33092/2022 г. по описа на СРП, и разследването по случая не е приключило, съответно не е установено причината за ПТП и кое е виновното лице, а също употребата на упойващи вещества. Сочи, че трето за спора неустановено лице като водач на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, отнел й е предимството, като за да избегне сблъсък с това МПС ответницата изгубила управление над автомобила и се стигнало до настъпването на произшествието. Въвежда възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС, застраховано от ищеца, който го паркирал неправилно на пътното платно – на неразрешено за това място, както и по начин, пречещ на останалите участници в движението. Твърди, ако не е бил паркиран на мястото на произшествието, вредите по него да не биха настъпили. Моли за отхвърлянето на иска и за присъждането на разноски за производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен за разглеждане е иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за процесната сума, представляваща незаплатено вземане на застрахователя по имуществено застраховане (застраховка „Каско на МПС“) за платено от него на увредения от ПТП застрахователно обезщетение при твърдения, че ответницата с поведението си виновно и противопрвно е причинила вредите, които застрахователят е обезщетил.
В тежест на ищеца по този иск е да докаже наличието на валиден към датата на застрахователното събитие договор за имуществено застраховане, изплащане на застрахователно обезщетение на увредения и неговия размер, механизма на настъпилото ПТП, вкл. че вредите, нанесени на застрахованото имущество са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие, размера на вредите, наличието на покрит риск, отговорност на ответника за настъпване на произшествието, в това число допуснати от него нарушения на ЗДвП, станали причина за настъпване на събитието.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и фактите, на които основава изгодни за себе си последици, да обори законовата презумпция за вина по 2 чл.45, ал.2 ЗЗД, както и възраженията си, че причината за настъпване на произшествието е на трето лице, че водачът на застрахованото имущество е допринесъл за настъпването на вредите, като е паркирал автомобила на неразрешено за това място, в нарушение на правилата за паркиране, че ако автомобилът е бил паркиран в съответствие с тези изисквания на ЗДвП по същия не биха настъпили обезщетените от страна на застрахователя вреди.
С оглед становищата на страните безспорни по делото са обстоятелствата, че към 13.09.2022 г. за автомобил марка „Опел“, модел „Корса“с рег.№ СА 2709 НС е била налице застраховка „Каско“, сключена с ищеца, че във връзка с настъпило 13.09.2022 г. в гр. София, ж.к. „Люлин“, пред бл. 407, е настъпило ПТП между управлявания без сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите от ответницата л.а. „Шевролет Каптива“ и паркирани на пътното платно автомобили, при което последните са били увредени, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в процесния размер на собственика на л.а. „Опел Корса“.
Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около механизма на настъпване на произшествието, дали поведението на ответницата е причина за настъпването му, респ. налице ли е съпричиняване на вредите от страна водача на застрахования по имуществена застраховка при ищеца автомобил с оглед начина и мястото, на който същият е бил паркиран, какъв е действителният размер за възстановяване на причинените по застрахования по застраховка „Каско“ автомобил „Опел Корса“.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на 13.09.2022 г. е настъпило произшествие като ответникът е управлявал л.а.
„Шевролет Каптива“, рег. № СА8285НХ, след употреба на алкохол над разрешената от закона норма и под въздействието на наркотични вещества, като при движението си по бул. „Захари Стоянов“ навлиза в лентата за насрещно движение и самокатастрофира последователно с паркираните от лявата страна спрямо посоката на движение на управлявания от М. автомобил, пет автомобила, като застрахованият при ответника е бил четвърти поред в редицата на автомобилите.
На 13.09.2022 г. до ищеца е било подадено заявление за изплащане на обезщетение по застрахователния договор, в което е посочено, че автомобилът е бил паркиран „на улицата“ пред бл. 407 в ж.к. Люлин и графично е представен начинът на паркиране на автомобилите – конкретно лекият автомобил „Опел Корса“ е бил паркиран перпендикулярно на посоката на движение на автомобилите по булеварда.
На 10.10.2022 г. ищецът е заплатил чрез банков превод на собственика на увредения автомобил Ж. П. сумата 2530,79 лева, като по делото не е спорно, че плащането е извършено във връзка с предявената застрахователна претенция за изплащане на обезщетение.
На 17.01.2023 г. ответницата е получила изпратената й от ищеца покана за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. Не се твърди и не се установява сумата, предмет и на предявения иск, да е била погасена.
От съдържанието на постановление за привличане на обвиняем от 11.03.2026 г. по досъдебно производство № 2133ЗМТП-11272/2022 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 33092/2022 г. по описа на СРП се установява, че Д. М. е привлечена да отговоря за извършването на престъпление по чл. 343.ал. 3, пр. 1, б.
3
„а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, а именно, че е нарушила правилата за движение по пътищата (чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Вследствие на което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на пътник в управлявания от нея автомобил, като деянието е било извършено в пияно състояние.
За установяване механизма на произшествието в производството са разпитани свидетелите Ж. П. и Д. М.
Свидетелят Ж. П., собственик на увредения автомобил, разбрала за настъпването на произшествието няколко дни по-късно след завръщането си от чужбина в България. Увреждания по автомобила имало и от двете страни (лява и дясна), тъй като нейният автомобил е бил паркиран между два други.
Автомобилът е бил паркиран на булеварда пред блок 407 в ж.к. „Люлин“ перпендикулярно на движението, където се паркирали коли, с оглед което и зоната била обособена като паркинг. Не е имало други увреждания по автомобила преди настъпване на процесното произшествие. Било е изплатено застрахователно обезщетение за щетите по автомобила около 2500 лева.
Свидетелят Д. М. твърди да е бил очевидец на процесното произшествие, като се движел със своя автомобил след ответницата. Съгласно показанията му М. се движила по бул. „Захари Стоянов“, когато друг автомобил, вдясно от нея на път без предимство, извършвайки маневра ляв завой за включване по булеварда й отнел предимството. С цел да избегне сблъсък с този автомобил, М. предприела маневри наляво-надясно със своя, не успяла да овладее колата, преминала в платното за насрещно движение и спряла в паркиран в насрещното платно автомобил, който от удара се преместил и ударил последователно паркирани перпендикулярно на движението други автомобили. Свидетелят счита, че М. се е движила максимум с 60 км./ч. В конкретната вечер я е видял да консумира алкохол преди да се качи да управлява автомобила си.
В производството е прието заключението на САТЕ, изготвено от в.л. инж. Й.
Й., на което настоящият състав на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на автотехническите науки. Въз основа на същото съдът приема за установено, че водачът на лек автомобил „Шевролет“ е преминала в платното за насрещно движение, където е реализирала ПТП в паркиран успоредно на движението л.а. „Фиат Скудо“ и перпендикулярно паркираните „Тойота Селика“, „Рено Клио“, „Опел Корса“, „Фолксваген Бора“. Вещото лице е изразило становище, че е налице пряка причинно-следствена връзка между констатираните по застрахования при ищеца лек автомобил „Опел“ и произшествието. Сумата, необходима за уврежданията по л.а. „Опел“, изчислена по средни пазарни цени към датата на произшествието, вещото лице е посочило, че възлиза на 5092,25 лева.
Във връзка с фактическите изводи относно правнорелевантните за спора факти и възражението на ответника, че по делото от страна на ищеца са представени частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи, съдът намира за необходимо да посочи, че частните документи са лишени от доказателствена стойност въобще. Тях съдът цени във връзка с всички останали обстоятелства и събрани в производството доказателства. В конкретния случай фактите по делото са безспорно установени, с оглед което и не е налице основание 4 да изключи от доказателствата по делото представените от ищеца частни документи само с оглед техния характер.