Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 272 от 03.10.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 68/2023
Вид
Решение № 272
Подписан
03.10.2023
Състав
Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 23 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 24, предл. първо · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 4 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 5 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 37 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Варна, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000068 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Г. П. П. от гр. Варна, представляван от адв. Д. С. от САК, срещу решение № 105/04.11.2022г., постановено по т.д. № 93/2022г. по описа на Добрички окръжен съд, с която е отхвърлен предявен от въззивника срещу СДРУЖЕНИЕ „ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО - ТЕРВЕЛ”- гр. Тервел, ЕИК 12454700, иск с правно основание чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, за отмяна решения на общото събрание на сдружението, проведено на 26.03.2022г., като противоречащи на закона и устава.

Оплакванията в жалбата са за неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствени правила. Конкретно се сочи незаконосъобразност и непълнота на доклада в частта за разпределение на доказателствената тежест относно релевантните факти в процеса и липса на указания по чл. 146, ал. 2 ГПК. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. В жалбата са обективирани искания към въззивния съд за даване на нови указания за разпределение на доказателствена тежест, при съобразяване на 1 преклузията по чл. 370 ГПК за ответника, както и за предоставяне възможност на въззивника да представи допълнителни доказателства, които исканияса отхвърлени от въззивния съд с определение от подготвително заседание, проведено на 20.04.2023г.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Процесуалният представител на насрещната страна „Сдружение „Ловно-рибарско дружество- Тервел”, представлявано от председателя Н В, чрез адв. Ж. Ж. от АК– Добрич, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който заявява становище за неоснователност на жалбата и на направените допълнителни искания, с подробно изложени съображения и доводи.

В проведените открити съдебни заседания в тази инстанция въззивникът не взема участие, лично или чрез процесуален представител, а процесуалният представител на ответното сдружение поддържа отговора и становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Добричкият окръжен съд е бил сезиран с искова молба на Г. П. П. от гр.

Варна, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 25, ал. 4 във вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ, срещу Сдружение „Ловно-рибарско дружествоТервел”- гр. Тервел, за отмяна решения на общото събрание на сдружението, проведено на 26.03.2022г.

В исковата молба се твърди, че общото събрание е проведено в нарушение на изричната уредба за свикване и провеждане на общо събрание, уредена в Устава – не са спазени нито редът, сроковете и начините за свикване, утвърдени и подробно разписани в устава на Сдружението, нито правилата за съдържание на поканата за свикване и редът за нейното разгласяване, нито императивните постановки на ЗЮЛНЦ, уреждащи същата материя, включително реда за уведомяване на избраните делегати. Излага се също, че видно от устава, за да е законосъобразно общото събрание на Сдружението, същото е предпоставено от сложна процедура по провеждане на общи събрания на дружините – основни структурни звена в Сдружението, 2 за избор на делегати, които да участват на това общо събрание и да представляват съответната дружина, като изборът на делегати е предпоставка за провеждането на законосъобразно общо събрание на Сдружението и вземане на решения от този върховен орган в унисон със закона. Според ищеца, поради правен вакуум в устава на Сдружението досежно: 1/. реда за провеждане на избор на делегати от общите събрания на дружините, 2/. квота на делегатите, 3/. ред за организиране и провеждане на такъв избор (с тайно или явно гласуване; с бюлетина или по друг ред, 4/. ред за предлагане на кандидати за делегати; 5/. ред за отчитане на гласовете и пр. и 6/. ред за контрол на изборния процес на делегати, е приложима диспозитивната норма на чл. 24, предл. първо от ЗЮЛНЦ, а именно - Общото събрание се състои от всички членове на сдружението. По тези съображения, че релевират доводи, че общото събрание на сдружението от 26.03.2022 г. се е провело с мнимо представителство от нередовно и незаконосъобразно избрани делегати, без ясни правила за провеждане на техния избор, а останалите присъстващи на това общо събрание членове на Сдружението са оставени незаконосъобразно без право да гласуват и без право да се изказват, като с това сериозно са засегнати правата им, произтичащи от членственото правоотношение, учредено между членовете на Сдружението и ответника, и подробно уредени в устава на Сдружението и ЗЮЛНЦ, а именно, засегнати и ограничени в резултат на установения порок са всички права, индивидуализирани в чл. 19 от Устава; нещо повече, цялостната дейност на сдружението, включително и дейността по свикване и провеждане на процесното общо събрание от 26.03.2022 г., а от там – и атакуваното решение на този върховен орган, са проведени, а атакуваното решение взето, в разрез с чл. 5 и чл. 6 от Устава на Сдружението, регламентиращи основни за Сдружението постановки и принципи.

В евентуалност, ако съдът не сподели извода за приложение на чл. 24, предл. първо от ЗЮЛНЦ, се иска установяване на процедурна незаконосъобразност на всички проведени общи събрания на дружините за избор на делегати, които са участвали на процесното общо събрание на Сдружението, поради провеждането им в разрез с императивните правила на устава. Според ищеца, незаконосъобразността на взетите решения и негодността им да прехвърлят мандат на участвалите в процесното общо събрание на Сдружението произтича от следното: 1/. при избора на делегати 3 за процесното общо събрание на Сдружението от всяка една от дружините не е спазен реда за свикване на общо събрание на дружините, предвиден в устава– нито формата и съдържанието на поканите за свикване на общи събрания на дружините отговарят на императивните правила на устава, нито реда за провеждане на самите общи събрания за избор на делегати е законосъобразен; 2/. в нито една от дружините не е спазен реда за откриване и провеждане на общи събрания на дружините, на които са избрани делегати, при което участващите като делегати на процесното общо събрание са мними делегати, без законосъобразно учреден мандат за гласуване и представителство – нито едно от тези лица не е било законосъобразно оправомощено да представлява и защитава интереса на съответната дружина, ерго, взетите решения на това общо събрание няма как легитимно да обвързват членовете на Сдружението.

Излагат се съображения, че предвид опорочената процедура за избор на делегати по места в дружините, незаконосъобразно се явява и проведеното общо събрание на 26.03.2022г., като по отношение на делегатите, избрани за участие в това общо събрание от страна на ловно-рибарска дружина „Коларци“– една от най-големите дружини в сдружението, е налице спор между членовете на дружината и управителния съвет на Сдружението с оглед решение на УС за зачитане на избора на делегати, осъществен на общо събрание на дружината от 05.02.2022г., а не на последващите такива от 12.02.2022 г. и от 19.03.2022г., което според ищеца е от компетентността на общото събрание. Твърди се също, че аналогични нарушения са допуснати във всички останали дружини в Сдружението, а именно – ЛРД Безмер, ЛРД ННова Камена, ЛРД Тервел, ЛРД Жегларци., ЛРД Орляк, ЛРД Честименско, ЛРД Перловци, ЛРД Мали извор и ЛРД Полк. Савово. Общите събрания на тези дружини за избор на делегати са проведени при незачитане правилата за форма и съдържание на поканата за свикване, начина на разгласяването, начина на откриване на общите събрания на дружината, начина да гласуване и отчитане на гласовете, формата и съдържанието на протоколите от взетите решения и пр. Според ищеца, нито едно от изборните събрания за делегати в тези дружини не е свикано, открито и проведено по реда, установен в устава на Сдружението, като протоколите от тези събрания на дружините са незаконосъобразно изготвени, в нарушение на материалния закон и установеното в устава, респективно, избраните на общите събрания на тези 4 дружини делегати през 2022г. също са нелегитимно оправомощени от дружините да участват и гласуват на проведеното на 26.03.2022 г. общо събрание на Сдружението.

Ответното сдружение оспорва иска с подробни доводи и съображения, обективирани в отговор, който е представен извън срока по чл. 367, ал. 1 ГПК. Представителят на ответника е заявил наличие на особени непредвидени обстоятелства за пропускането на срока за отговор, по който въпрос няма изрично произнасяне на съда, а липсата на произнасяне на окръжния съд по въпроса за наличие на особени непредвидени обстоятелства за пропускането на срока за отговор съставлява процесуално нарушение и би било основание за приложение на чл. 266, ал. 3 ГПК. Становището по отговора, което не се обхваща от преклузията по чл. 370 ГПК, правилно е зачетено от окръжния съд. В проведеното първо и единствено открито съдебно заседание на 20.10.2022г., в което е настъпила окончателната преклузия за представяне на доказателствата, с които страната разполага, след доклада по делото и даване на указания на страните, са приети и всички представени писмени доказателства, за една част от които е направено искане от ищеца за представянето им от ответника.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК във връзка с допустимостта на атакуваното първоинстанционно решение, с което искът е отхвърлен, съставът на въззивния съд намира за необходимо да посочи следното:

Конститутивният иск по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ е процесуален способ за защита на членовете на юридическо лице с нестопанска цел срещу онези решения на общото събрание, които противоречат на повелителни разпоредби на закона или на Устава и нарушават членствените права на конкретния член на сдружението. Реализирането на предвиденото от закона потестативно право с предявяването на този иск зависи от преценката на засегнатия член на сдружението, който притежава правото на избор дали да предприеме процесуални действия за защита на членството си и в какъв обем.

Свободата на избор важи както за решенията, чиято отмяна ще бъде поискана по реда на чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ , така и за нарушенията, които ще бъдат въведени в процеса като основания за исканата отмяна. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес пределите на 5 търсената с иска по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ съдебна защита се определят от самия ищец чрез основанието и петитума на исковата молба.

Основанията за отмяна на решенията на общото събрание на сдружението следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца съобразно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като всеки релевиран порокматериалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ . Същината на правораздавателната дейност на съда е преценката на конкретно релевираните от ищеца факти и обстоятелства, формиращи фактическото основание на иска, въз основа на които съдът да може да реши спора по същество в зависимост от това дали същите са релевантни и дали е успешно доказването им. В производството по иска по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ доказателствената тежест е за ответника, който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения, но проверката, извършвана от съда се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна на решенията. Съдът не е овластен да обсъжда основания, за които не е надлежно сезиран с исковата молба, а евентуалното произнасяне по непредявени основания би било свръх петитум и би съставлявало нарушение на диспозитивното начало. Предвид установения в чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ преклузивен срок за предявяване на исковете по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ , разглеждането и произнасянето по основания за отмяна, въведени допълнително от ищеца извън този срок, е процесуално недопустимо.