Решение № 1711 от 20.12.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ V-147 20.12.2018 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд пети въззивен граждански състав на шести декември две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА

Мл.с.ВАНЯ

ВАНЕВА секретар Жанета

Граматикова, като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева в.гр.дело номер 1760 по описа за 2018 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение от 30.07.2018 год. по гр.д. № 355/2018 год. по описа на Несебърския районен съд е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, извършено с предизвестие № 1 от 17.09.2017г. и заповед № 22017 от 17.10.2017г., издадена от „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 18.10.2017г. на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ , възстановен е на основание чл. 344, ал.

1, т. 2 КТ Д.З.Д.,

ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност „***” в „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, осъдено е „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, да заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ, на Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3030 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 17.10.2017г. – 17.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 06.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, допуснато е на основание чл. 242, ал. 2 ГПК предварително изпълнение на решението, в частта относно присъждане на сумата от 3030 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, като е посочена е банкова сметка, *** 3030 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа: Банка „ОББ” - IBAN: ***, BIC: ***. Отхвърлен е предявения от Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, иск с правно основание чл. 128 КТ за присъждане на сумата от 17 380 лв., представляваща неплатено трудовото възнаграждение за периода октомври 2014г. – октомври 2017г., както и предявения иск с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ за присъждане на сумата от 8000 лв., представляваща лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждения за периода 10.11.2014г. – 10.11.2017г. Осъден е Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 616,41 лв., представляваща направените по делото разноски – възнаграждение за един адвокат, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Осъдено е „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.

Несебър, кв. „Аурелия” № 27, да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 221,20 лв. държавна такса върху уважените искове.

Постъпила е въззивна жалба от „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, чрез процесуален представител адв.

Миглена Христова, срещу решението в частите, с които са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорен е извода на съда за безспорно установяване на заболяване на ищеца, предполагащо приложение на закрилата по чл.333 от КТ. Твърди се, че представеното от ищеца решение на ТЕЛК е било оспорено от ответника, че работодателят не е бил информиран за заболяване на ищеца, а също – в представеното от ищеца медицинско свидетелство към момента на постъпването му на работа е посочено, че е „клинично здрав“, без отразяване на заболявания. Твърди се, че в случая е налице отказ на ищеца да предостави на работодателя необходимата медицинска документация към момента на връчване на предизвестието, което е негово недобросъвестно поведение. Сочи се, че задължението на работодателя по чл.1, ал.2 от Наредба № 5/1987 год. може да бъде изпълнено само при съдействие от страна на работника, каквото съдействие в случая не е предоставено, поради което за работодателя е отпаднало задължението за снабдяване с предварително разрешение за уволнението от инспекцията по труда и с мнение на ТЕЛК. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като в полза на въззивника бъдат присъдени разноските по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че след приключване на съдебното дирене пред районния съд въззивникът е узнал, че за процесния период и към момента ищецът упражнява трудова дейност в И.. В тази връзка са направени искания по доказателствата :

- за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от МВР с удостоверение дали, кога и за какъв период ищецът е напускал страната ,

- за изискване служебно от съда на справка от компетентния орган в И. за това дали ищецът има регистриран действащ трудов договор или договор за управление на търговско дружество.

Пред настоящия съд е заявено евентуално възражение за прихващане на присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ със сумите изплатени на ищеца от работодателя като обезщетения по чл.222 от КТ и чл.224 от КТ в размери съответно от 426,19 лв. и 416,42 лв.

В дадения срок е постъпил отговор по въззивната жалба от Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител адв.Христо Каленски, в който са изложени съображения за законосъобразност на изводите на съда в обжалваната от насрещната страна част и за правилност на решението в тази част. Направено е искане за оставяне на жалбата без уважение, за потвърждаване на решението в обжалваните от насрещната страна части, както и за присъждане на разноските пред въззивния съд. Изложени са възражения по отношение на искането на насрещната страна за снабдяване със съдебно удостоверение от МВР. По второто доказателствено искане не е възразено. Във връзка със заявеното възражение за прихващане е посочено , че също се прави възражение за прихващане с дължимото обезщетение в размер на 3030 лв. по уважения иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 от КТ.

Постъпила е въззивна жалба от Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител адв.Христо Каленски, срещу решението в частите, с които са отхвърлени исковете по чл.128, ал.2 и по чл.245, ал.2 от КТ, както и в частта, с която в полза на ищеца не са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения, че решението в обжалваната част е неправилно. Твърди се противоречие с разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ. Твърди се, че районният съд неправилно е приел извършените плащания от работодателя по „Еконт“ООД за плащания за трудово възнаграждение, тъй като преводите са направени от физическо лице, а не от дружеството – работодател , а изплатените суми не съответстват на дължимите суми за трудово възнаграждение. Твърди се също, че по претенцията за мораторна лихва съдът не е отчел падежите на задълженията за заплащане на трудови възнаграждения за съответните месеци, както и обстоятелството, че преводите са направени с друга цел - ищецът да закупува за физическото лице К. продукти, които да му доставя. Сочи се, че сумата уговорена като дължима за адвокатско възнаграждение по представения договор пред първата инстанция вече е заплатена, във връзка с което е посочено, че се представя платежно нареждане, което не е представено.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за уважаване на предявените искове, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел при довеждане за установяване на основанието за превеждане на паричните суми от А. К. на ищеца.

В дадения срок е постъпил отговор по въззивната жалба от „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, чрез процесуален представител адв.Миглена Христова, в който са изложени съображения за правилност и законосъобразност на решението в обжалваните от насрещната страна части. Твърди се, че изводите на районния съд за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за процесния период са обосновани, а ищецът не е изложил пред районния съд възражения за наличие на друго правоотношение, което да е основание за превеждане на сумите по „Еконт“. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба на насрещната страна без уважение, за потвърждаване на решението в обжалваните от насрещната страна части, като и за присъждане на разноските по делото. Възразено е срещу искането на насрещната страна за разпит на свидетел, поради преклузията по чл.266 от ГПК.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани лица и са допустими.

С обжалваното решение Несебърският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл.344, ал.1 , т.1, 2 и 3 от КТ, чл.128, ал.2 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ.

Въззивният съд се е произнесъл по исканията за събиране на доказателства с нарочно определение, с което на осн. чл.266 от ГПК те са оставени без уважение.

Въззивният съд не е приел за разглеждане направеното възражение за прихващане поради липсата на предпоставките посочени в точка 4 от ТР №1/09.12.2013 год. по т.д.№1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно която възражението за прихващане може за първи път да се заяви пред въззивния съд ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условия за компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивния съд. Обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е предмет на предявения от ищеца евентуален иск, който следва да бъде разгледан от въззивния съд в случай на отмяна на решението в частта на уважените главни искове по чл.344 от КТ, поради което не може да бъде прието, че вземането е ликвидно и изискуемо.

Районният съд е сезиран с искова молба подадена от Д.З. Д. ЕГН **********, с адрес *** срещу „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.

Несебър, кв. „Аурелия” № 27 за отмяна на уволнението извършено с предизвестие № 1 от 17.09.2017г. и заповед № 22017 от 17.10.2017г., издадена от „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 18.10.2017г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност „***” в „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, за осъждане на „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, да заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ, на Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3030 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 17.10.2017г. – 17.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 06.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 505 лв., ведно със законната лихва считано от 18.10.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

Предявени са и искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17 380 лв. - неплатено трудовото възнаграждение за периода октомври 2014г. – октомври 2017г. и сумата от 8000 лв., представляваща лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждения за периода 10.11.2014г. – 10.11.2017г.