Решение № 1017 от 12.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. Перник, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря М. М. Д. като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Гражданско дело № 20221720100235 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 1193/21.01.2022 г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу С. П. Й., с която са предявени следните кумулативно обективно съединени искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовата страна сумата от 4500 лева, представляваща част от неизплатената главница в общ размер от 9000 лева по договор за потребителски кредит по кредитни програми на БТК, сключен на 18.01.2008 г. между ответницата и „Стопанска и Инвестиционна банка“ АД (с настоящо наименование „Обединена българска банка“ АД), сумата от 500 лева, представляваща част от неизплатена договорна лихва в общ размер на 1751,25 лева за периода от 01.08.2018 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1860/07.10.2021 г. по ч.гр.д. № 05225/2021 г. на ПРС.

В исковата молба се посочва, че между С. П. Й. и „Стопанска и Инвестиционна банка“ АД на 18.01.2008 г. е сключен договор за потребителски кредит по кредитни програми на БТК, по силата на който ответницата получила сумата от 9000 лева.

Твърди се, че с анекс от 28.10.2008 г. на ответницата била отпусната допълнителна сума, с което дългът бил увеличен на 10500 лева, а срокът за издължаването му- до 18.03.2019 г. Сочи се, че след усвояване на кредита кредитополучателката не е изпълнила своите задължения, като останала непогасена главница в размер на 9000 лева и неизплатена договорна лихва в общ размер на 1751,25 лева за периода от 01.08.2018 г. до датата на последната вноска- 18.03.2019 г., когато кредитът е станал изцяло изискуем. Релевират се доводи, че на 28.09.2012 г. е сключен договор за 1 продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът „Стопанска и Инвестиционна банка“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията към ответницата по процесния договор. Поддържа се, че на адреса на ответницата било изпратено уведомление по чл. 99 ЗЗД с писмо с обратна разписка за извършената цесия, което е останало непотърсено. Поради изложените съображения се моли исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. П. Й., чрез пълномощника адв. Н. Х., е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила исковите претенции като недопустими и неоснователни. Оспорва се транслативния ефект на цесията. Изложила е подробни доводи за недействителност на договора за кредит, тъй като не отговора на условията на чл. 14 ЗПК/отм./. Прави се възражение за прихващане с внесените от кредитополучателя суми по договора за кредит и анекса към него за погасяване на договорени лихви, наказателни лихви и неустойки по договора с евентуално дължимите суми от непогасената в срок главница. Оспорва се редовността на воденото счетоводство на ищеца. Прави се възражение за погасителна давност. Претендира се и заплащане на разноските по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото е представен договор № *********** за потребителски кредит по кредитни програми на БТК, сключен на 18.01.2008 г. между „Стопанска и Инвестиционна банка“ АД (с настоящо наименование „Обединена българска банка“ АД) като заемодател, наричана в договора „Банката“ и ответницата С. П. Й. като заемополучател, наричана в договора „Длъжник“. По силата договора за заем заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричната сума от 9000 лв. под формата на потребителски заем за срок от 120 месеца. В чл. 3, ал. 1 е уговорено, че годишната такса за управление на кредита възлиза на 50 лева и се дължи с първата погасителна вноска на всеки 12 месеца ежегодно до окончателното издължаване на кредита. Съгласно следващата ал. 2 на чл. 3 при предоговаряне на кредитната експозиция длъжникът дължи такса за предоговаряне в размер на 1 % върху остатъчния размер на кредита. Годишният процент на разходите е посочено в чл. 3, ал.

4, че възлиза на 8,24 %, в който процент не са включени разходите по чл. 21, ал. 2 ЗПК.

В чл. 4, ал. 1 е уточнено, че главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на банковия лихвен процент за потребителски кредити на банката, който към датата на сключване на договора е в размер на 4,5 % годишно, плюс преференциална лихвена надбавка от 2,65 пункта за срока на издължаване на кредита.

Съгласно чл. 4, ал. 6 от договора банката може с решение на управителния съвет да променя размера на банковия лихвен процент за потребителски кредити съобразно утвърдена методика, за което длъжникът се счита уведомен чрез поставяне на уведомление за това на видни места в паричните салони на банката или чрез публикуване на обявление в средствата за масова информация.

В чл. 5, ал. 2 е посочено, че кредитът ще се издължава с месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с приложен към договора погасителен план, който се актуализира автоматично при всяка промяна на БЛП при запазване на срока на договора, без да е необходимо подписване на анекс, за което с подписване на договора длъжникът е дал съгласие.

За обезпечение на вземанията по договора в чл. 8, ал. 1, т. 1.1 е уговорено да се учреди залог в полза на банката върху настоящите и бъдещи вземания на длъжника, произтичащи от трудовото му правоотношение по трудов договор с работодателя „БТК“ АД- АР „Запад“.

2

Съгласно чл. 10, ал. 3 от договора банката има право да прехвърли вземането си на трети лица.

По делото като писмено доказателство е приет анекс № 1 към договор № ***********, сключен на 07.04.2009 г. между „Стопанска и Инвестиционна банка“ АД и С. П. Й., по силата на който банката се е задължила на отпусне на ответницата допълнителна сума, с което се формирало общо задължение по главницата в размер на 10 500 лева, а крайният срок за издължаване на кредита е станал 18.03.2019 г. Страните по този анекс в чл. 1 са констатирали, че към датата на подписването му остатъкът от главница по договор № ***********/18.01.2008 г. е бил 8282,57 лева.

В чл. 4, ал. 1 от анекса е уговорено, че за ползвания кредит длъжникът ще заплаща лихва, равна на сбора на на банковия лихвен процент за потребителски кредити на банката, който към датата на сключване на договора е в размер на 6,40 % годишно, плюс надбавка в размер на 4,05 %, считано от 18.04.2009 г., или общо 10,45%. Съгласно чл. 6 във връзка с промяната на лихвения процент се изготвя нов погасителен план, неразделна част от анекса, който отменя плана по основния договор.

Предвидено е още, че планът се актуализира автоматично от страна на банката при всяка промяна на БЛП и при запазване на срока на договора, без да е необходимо подписване на анекс.

В чл. 9 от анекса е посочено, че към датата на подписването му длъжникът дължи комисион за предоговаряне в размер на 1 % върху новоформираната главница по кредита.

В анекса липсва посочване на годишен процент на разходите, като под текста на чл. 9 от него е уговорено, че всички останали клаузи от договор № ***********/18.01.2008 г. остават непроменени и запазват своето действие до окончателното погасяване на задълженията на длъжника към банката.

Договорът за кредит и анексът са подписани на последната им страница от представител на банката и от ответницата. Такива подписи обаче липсват върху приложените към тях погасителни планове.

От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че между „Стопанска и Инвестиционна банка“ АД /тогава „СИБАНК“ ЕАД/, в качеството на цедент, и ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - цесионер, на 28.09.2012 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил вземанията на цедента към ответницата С. П. Й. по договор № *********** за потребителски кредит по кредитни програми на БТК от 18.01.2008 г. , описани под номер 2449 от Приложение № 1 от 10.09.2019 г. към договор. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата, че цесията не е породила действие по отношение на нея поради липсата по настоящото дело на всички странити от приложение № 1 към договора за цесия- в случая относими към настоящия спор са единствено представените страници, а наличието на страници с повече от 3000 прехвърлени вземания няма да доведе до по-пълно изясняване на делото. В тази връзка е представено и удостоверение, издадено от нотариус П. П., относно вписването в общия му регистър под регистрационен номер № ****/22.06.2022 г. на заверяване на препис, снет от Оригинал на Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.09.2012 г.- извлечение от 3 страници, съдържащи списък на длъжницте от № **** до № *****

Представени са също така уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента „СИБАНК“ ЕАД до ответницата за извършеното прехвърляне на вземанията срещу нея, заедно с приложена към него обратна разписка, видно от която писмото е останало непотърсено, и пълномощно, дадено от законния представител на цедента „СИБАНК“ 3

ЕАД на цесионера "„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за извършване на действия по уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжниците.

От заключението на изслушаната по делото съдебноикономическа експертиза се установява, че на 18.01.2008 г. по договор № *********** за потребителски кредит по кредитни програми на БТК е усвоена сума в размер на 9000 лева и на 08.04.2009 г. е усвона сума от 2217,43 лева по анекс № 1 от 07.04.2009 г. или общо 11 217,43 лева посредством посочената в заключението банкова сметка на С. П. Й.. За периода от 18.01.2008 г. до 28.09.2012 г.- датата на сключване на договора за цесия с ищеца, ответницата е заплатила по процесния договор за кредит сумата в размер на общо 4866,78 лева, с която е погасила главница в размер на 1479,10 лева, договорна лихва в размер на 3182,62 лева, 0,06 лева- лихва за забава и 205 лева- такси за обслужване.

Неплатената сума към 28.09.2012 г. е била в размер на 10784,21 лева, от които 9738,33 лева главница, в това число с настъпил падеж 1769,42 лева и с ненастъпил падеж 7968,91 лева, както и 1045,88 лева договорна лихва. Към датата на изготвяне на експертизата- 01.09.2022 г. неплатените суми по договора за кредит са на обща стойност 13801,75 лева, от които 9738,33 лева главница и 4063,42 лева договорна лихва. От заключението на вещото лице се установява още, че ако с платените суми от 4866,78 лева се погасяваше само главницата, щеше да остане дължима главница в размер на 6555,65 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД.

Приложено е ч.гр.д. № 5225/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с вх. № 1312/14.09.2021 г., е издадена заповед № 1860/07.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. П. Й. от гр. Перник за вземанията, предмет на предявените искове.

В срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта е постъпило възражение срещу заповедта и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема и възнаградителната лихва, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпила изискуемост на задължението за неговото връщане и за заплащане на договорната лихва. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства, както и че е придобил процесните вземания по силата на валиден договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор.