Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 104 от 29.11.2023, Районен съд - Омуртаг

Съд
Районен съд - Омуртаг
Дело
Административно наказателно дело 93/2021
Вид
Решение № 104
Подписан
29.11.2023
В сила
28.12.2023
Състав
Невяна Пейчева Захариева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т. 3 и т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т. 3 и т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Омуртаг, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно наказателно дело № 20213510200093 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „САР - ТАР 2012“ ЕООД, ЕИК 201867219, със законен представител А. Ш. Б. - управител, действащ чрез пълномощника си адв. Р. Р. от АК – Търговище, против Наказателно постановление № 38-0000460 от 05.03.2021г. на директора на РД „АА“ – Русе. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска същото да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

По делото е постъпила молба от процесуалния представител на жалбоподателя, който е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие и е посочил, че поддържа жалбата. Претендират се и съдебни разноски.

Ответникът – РД “Автомобилна администрация” - Русе , редовно призован, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата е изложено становище за неоснователност на същата и съображения в негова подкрепа.

Районна прокуратура – Търговище, редовно призована не изпраща представител.

Съдът, като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и след запознаване с представените доказателства, приема за установено следното:

По делото е приложен Констативен протокол за извършена на 14.01.2021 г. комплексна проверка на дружеството жалбоподател от служители на РД „АА“ – Русе, в 1 който са изложени констатации от същата, както и направените изводи и препоръка – да се спазват сроковете съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. В приложения към административно - наказателната преписка /АНП/ АУАН Серия А2020 № 285557/14.01.2021г., е отразено, че на 14.01.2021г., около 12.30 часа в гр.

Омуртаг, Промишлена зона, била извършена комплексна проверка на „САР - ТАР 2012“ ЕООД, дружество притежаващо Разрешение № 1218 от 11.09.2017 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, при която бил изготвен описания по – горе с констативен протокол и било констатирано следното нарушение: „Като лице по чл. 16 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. не е уведомил писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ , съгласно чл.18, ал. 1, точка 10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за настъпилите промени в 7 – дневен срок, а именно – ново свидетелство за проверка на димомер марка BrainBee ОРА 100, с № КВ20/182 от дата 17.11.2020 г. Промяната е от 17.11.2020 г., като до 14.01.2020 г. няма постъпило писмено уведомление.“ Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 38-0000460 от 05.03.2021г. на директора на РД “Автомобилна администрация” - Русе, с което за извършено административно нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000.00 лв., на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1-во от ЗДвП. Описанието на нарушението в НП е идентично с описанието му в АУАН. Изложено е становище на АНО, че не са нА.це предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Към АНП са приложени и: Списък към разрешение № 1218/11.09.2017 г., изд. на 11.09.2017г., Свидетелство за проверка № КВ20/182/17.11.2020 г. и Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание, по искане на административно – наказващия орган, са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя И. С. И. и И. Д. И. - свидетел по акта. Свидетелите потвърждават констатациите по АУАН.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна. При разглеждане на АУАН и НП съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ги опорочават. В АУАН и процесното НП е налице неяснота в описанието на нарушението, тъй като според същото жалбоподателят е следвало да подаде писмено уведомление съгласно чл.18, ал. 1, точка 10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, а всъщност това задължение на жалбоподателя е регламентирано именно в сочената като нарушена разпоредба на чл.24, ал. 1 от посочената наредба. Освен това в АУАН и НП не е посочено точно място на извършване на нарушението. Видно от атакуваното наказателно постановление, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е неизпълнение на задължението му регламентирано в чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, да уведоми писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, за настъпило изменение в обстоятелствата по чл.18, ал. 1, точка 10 от същата наредба, а именно за издадено ново свидетелство за последваща проверка на димомер марка „BrainBee ОРА 100“, с № КВ20/182 от 17.11.2020 г. В атакуваното НП не е посочено точно до кое регионално звено на ИА „АА“ е следвало да бъде подадено 2 това уведомление и въобще кое е мястото на извършване на нарушението. В АУАН и НП са посочени датата на извършване на проверката и датата на издаване на ново свидетелство за последваща проверка на димомер марка „BrainBee ОРА 100“, с № КВ20/182, но не и дата на извършване на нарушението. Описаното деяние в процесното НП и в АУАН, въз основа на който е издадено, се осъществява чрез бездействие, т. е. въздържане да извърши едно изисквано от закона действие – в случая изпълнение на задължение за писмено уведомяване на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, за настъпило изменение в обстоятелствата по чл.18, ал. 1, точка 10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, в рагламентирания 7-дневен срок. Следователно според срока, в който е следвало да изпълни посоченото действие е следвало да се определи датата следваща крайната дата към която е следвало да е налице изпълнение на задължението по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и това би била датата на извършване на нарушението, тъй като това е моментът, от който продължаващото бездействие на нарушителя се приема вече като нарушение. Освен всичко изложено следва да се посочи, че в атакуваното НП липсват данни индивидуализиращи наказаното лице. Сочи се, че НП се издава против „САР – ТАР 2012“ ЕООД, но не са посочени ЕИК, седалище и адрес на управление на дружеството. Вместо това са посочени ЕГН и адрес на законния представител на дружеството – А. Ш. Б.. Предвид изложеното съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са нарушени императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и съответно на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Ето защо съдът счита, че при издаване на процесното НП са допуснато съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени в рамките на съдебното производство. Предвид гореизложеното съдът намира, че процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

По претенцията за разноски направена от страна на жалбоподателя, съдът счита следното: Представени са пълномощно и договор за правна защита, от които е видно, че жалбоподателят е упълномощил адвокат Р. Р. от АК – Търговище за негов процесуален представител по настоящото производство. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ред. ДВ бр. 94/2019 г./, в производствата пред районния, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт се отменя. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Разпоредбата на чл.144 от АПК препраща за неуредените в дял ІІІ от АПК въпроси към ГПК.

Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния административнонаказващ орган, издал отмененото НП, следва да му заплати направените в съдебното производство разноски, в случай, че са изпълнени законовите изисквания и искането е съобразено със задължителната съдебна практика. От приложения договор за правна защита и съдействие, е видно, че в същия е уговорено възнаграждение в размер на 200.00 лева, като е посочено, че същото е платено изцяло, в брой, при подписване на договора. Ето защо претендираните съдебни разноски 3 следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000460 от 05.03.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на „САР - ТАР 2012“ ЕООД, ЕИК 201867219, със законен представител А. Ш. Б. управител, с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева, на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1-во от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН /ред. ДВ бр. 94/2019 г./, Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Котовкс“ № 1, ет. 4, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София да заплати на „НАЦИОНАЛНА ОВЦЕВЪДНА И КОЗЕВЪДНА АСОЦИАЦИЯ“ СНЦ, ЕИК 176041901, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. “Никола Габровски“ № 25-А, вх.Б, ет.7, със законен представител С. Г. К., сумата в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща направени съдебни разноски за адвокатска възнаграждение за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

4