Решение № 171 от 04.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Ямбол, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20222300500212 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. С. К. от гр.***, подадена от пълномощника му адв.Д. от АК-***, срещу Решение №122 от 21.03.2022г., постановено по гр.д.

№20212330102186/2021г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което на основание чл.49, ал.1 СК е прекратен с развод сключения на 23.01.2009г. в гр.Ямбол граждански брак между въззивника К. и Т. К. К., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; постановено е, че след прекратяването на брака съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име - К.; предоставено е ползването на семейното жилище в гр.***, ул.***№**, вх.*, ет.*, ап.* на съпругата Т. К.; предоставено е упражняването на родителските права върху родените от брака деца Д.И.К., род. на *** и С. И. К. ,род. на *** на майката Т. К., като е постановено местоживеенето на децата да бъде при майката, на адреса й в гр.***; определен е режим на лични контакти на бащата И. К. с децата; бащата И.

К. е осъден да заплаща на детето Д., чрез неговата майка и законен представител Т. К., месечна издръжка в размер на 350 лева, платима до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 17.09.2021г. и на детето С., чрез неговата майка и законен представител Т. К., да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, платима до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 17.09.2021г. С решението И. К. е осъден да заплати по сметка на Районен съд Ямбол сумата от 936,00 лева - държавна такса върху уважения размер на присъдената за двете деца издръжка и сумата от 15,00 лева - държавна такса за решаване на делото по иска за развод.

Оплакването във въззивта жалбата е, че оспореното решение на ЯРС е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според въззивника съдът е тълкувал превратно събраните доказателства и произволни били изводите му за вина на съпруга за дълбокото разстройство на брака, тъй като липсвали доказателства за такава вина. Решението не било постановено и с оглед защитата на висшия интерес на децата, като изложените съображения са, че неправилни са изводите на съда, че не може по своя инициатива да постанови споделено упражняване на родителските права. Цитира се съдебна практика и се поддържа, че равновременният режим се явява най-подходящ с оглед интереса 1 на децата.

По тези съображения въззивникът моли ЯОС да отмени решението на първата инстанция изцяло и да постанови друго решение, с което да прекрати брака по вина на ответницата, като предостави упражняването на родителските права на бащата и постанови местоживеенето им да е при бащата на посочен адрес в гр.***, да определи режим на лични отношения между децата Д. и С. и майка им, който режим да е максимално широк, включително равновременен - от 1-во число на месеца до 15-то да са при майката, а от 16-то до края на месеца при бащата, респ. равновременен при споделени седмици и майката да бъде осъдена да заплаща издръжка за децата в минимален размер. В условията на евентуалност моли ЯОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да прекрати брака по вина на ответницата, като предостави упражняването на родителските права по отношение на децата Д. и С. на майка им за периода от първо до петнадесето число от месеца; да предостави упражняването на родителските права по отношение Д. и С. на баща им за периода от шестнадесето число до последно число от месеца; да определи местоживеенето на Д. и С. при майка им за периода от първо до петнадесето число от месеца, а при баща им за периода от шестнадесето число до последно число от месеца. Също в условията на евентуалност моли ЯОС да отмени решението и да постановите друго, с което да прекрати брака по вина на ответницата, като уважи предложения режим на лични отношения с насрещния иск, като определи месечна издръжка в размер на 270 лева за Д. и 220 лева за С., платими от първо до седмо число на месеца, считано от влизане на решението в сила, по банкова сметка, посочена от майката.

Въззиваемата Т. К. К., чрез процесуалния си представител – адв.Ч. от АК-***, е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба, с изложени съображения за правилност на атакуваното решение на ЯРС и липсата на основания за неговата отмяна. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС, с присъждане на направените по делото разноски.

В о.с.з. страните са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.

В о.с.з. пълномощникът на въззивника поддържа жалбата и пледира за уважаването й, с присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА, а процесуалният представител на въззиваемата моли за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид и изявленията на страните и приема следното:

В предмета на делото са предявените от двамата съпрузи И. С. К. и Т. К. К. искове с правно основание чл.49 от СК - за прекратяване на брака им по вина на другия съпруг, съединени с небрачни искове по чл.59 и чл.56 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на страните и определяне на местоживеенето им, за определяне на мерки за лични отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права и осъждането на последния за издръжките на децата, за ползване на семейното жилище, като съпругата е заявила искане да запази брачното си фамилно фамилно име К..

С обжалваното Решение №122/21.03.2022г., постановено по гр. д. № 20212330102186г., ЯРС е прекратил с развод сключения между страните брак, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Д. и С. на майката, при която е определил местоживеенето на децата, определил е режим на лични отношения на бащата с децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 20.00 часа в неделя с преспиване; всяка втора и четвърта седмица от месеца, във вторник и сряда с преспиване, като в учебно време - вторник след училище до срядата в 18.00 часа; един месец (30 дни) през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, непрекъснато с преспиване; за Коледните празници (пет дни) в четна календарна година от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 28 декември, непрекъснато с преспиване; за Новогодишните празници /пет дни/ в нечетна календарна година от 10.00 часа на 29 декември до 18.00 часа на 2 януари следващата година, непрекъснато с преспиване; пет дни от пролетната училищна ваканция, като през нечетна календарна година, първите пет дни от ваканцията от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на петия ден, а през четна календарна година -последните пет дни от ваканцията от 10.00 часа на първия от петте дни до 2

18.00 часа на петия ден, непрекъснато с преспиване; за рождените дни на децата - 23 юли и 28 април -първата събота след рождения ден от 10.00 часа до 18.00 часа всяка година; за рождения ден на бащата - 29 юли от 10.00 часа до 14.00 часа всяка година. С решението съдът е осъдил бащата да заплаща за детето Д. месечна издръжка в размер на 350 лв., а за детето С. 300лв., които издръжки са платими до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва от 17.09.2021г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжките. С решението семейното жилище на страните, находящо се в гр. Ямбол, ул."Кабиле"№38, вх.В, ет.1, ап.6, е предоставено за ползване на съпругата и съдът е постановил жената да носи брачното си фамилно име К., като е осъдил съпруга да заплати дължимите държавни такси.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В настоящия случай първоинстанционното решение е обжалвано изцяло, но във въззивната жалба няма наведени доводи за неправилност на решението в частта, с която е прекратен брака на страните. Жалбата в тази част е бланкетна – в нея не са посочени допуснати нарушения от първостепенния съд, а въззивната инстанция намира, че при постановяване на първоинстанционното решение не са нарушени императивни материалноправни норми. Следва да се отбележи, че районният съд правилно е основал решението си, като е посочил в мотивите, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, тъй като между съпрузите е настъпило физическо и духовно отчуждение, между тях не съществува взаимна привързаност, уважение и доверие, взаимните им обвинения, обиди и телесни болки са предизвикали и фактическата им раздяла. Посочените обстоятелства, които не са спорни и за които са събрани гласни доказателства, в своята съвкупност дават основание да се направи изводът, че бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен и съществува само формално. Съпружеската фактическа раздяла е разрушила напълно и необратимо брачните отношения. Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в частта за прекратяване на брака, като правилно, следва да бъде потвърдено.

По отношение на вината, съдебната практика еднозначно и без противоречие приема, че брачната вина представлява субективно и отрицателно психично отношение и фактическо поведение на съпруга към брачните задължения, което има за резултат дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като не всяко брачно провинение представлява брачна вина, а само онова, което е причинило резултата - разпадането на брака. В предмета на въззивното обжалване не е въведено противобрачното поведение на съпругата, довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и брачната вина на съпругата, които следва да се приемат за установени, като релевантно за настоящото производство е единствено твърдението на съпруга, че той няма вина за брачното разстройство, тъй като не са събрани доказателства за това.

Посоченото твърдение на въззивника се прецени за неоснователно. В случая брачното провинение на съпруга, сега въззивник, изразило се в брачна изневяра, е установено със свидетелските показания на св.Б.Кирилов, който е поддържал, че първо съпругът през 2017г. е установил извънбрачна връзка с друга жена, след което са възникнали и са се задълбочили проблемите между страните. Тези показания на св.Кирилов не са оборени посредством други доказателства и независимо от близката родствена връзка на свидетеля със съпругата Т.К., няма основание съдът да не ги кредитира, при което прави извода, че това поведение на съпруга сочи на неуважение към съпругата и е в противовес с разпоредбата на чл.14 от СК, установяваща, че отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Наред с това по делото не е имало спор, че през месец 12.2019г. съпругът е напуснал семейното жилище, по-късно се е върнал при семейството си през м.03.2020г., но през м.07.2021г. отново окончателно е напуснал дома, считано от когато страните са във фактическа раздяла.

При тези данни, както правилно е приел и ЯРС, и двамата съпрузи не са положили усилия да преодолеят противоречията си чрез взаимни отстъпки и да заздравят брака си. Съпругът е този, който е предизвикал фактическата раздяла, което е нарушение на принципа на съвместно живеене на съпрузите. От друга страна, неподдържайки контакти помежду си след посочената датата, страните - включително и съпругът, са нарушили и изискванията на чл.17 от СК. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обща, на двамата съпрузи, е правилен. Във въззивното производство не бяха ангажирани доказателства, които да променят убеждението на съда, че 3 вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, поради което решението и в тази му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.