Решение № 93 от 07.11.2025, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Берковица, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20251610200047 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2400208/ 12.12.2024 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „**********“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град София, район Илинден, ул. Враня № 114, ет. 5, ап. 13, с представляващ С. И. С., в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че на 28.01.2025 г. получил горепосоченото НП, съставено във връзка с извършена проверка на 29.10.2024 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - Монтана на обект- „цех за производство на алуминиеви проводници”, находящ се в гр.

Берковица, ул. ”Александровска” № 74, обект на „**********” ЕООД - София, при която с Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК изх. № 24093927 била изискана разчетно-платежна ведомост за 6 месеца назад и други документи удостоверяващи изплащане на трудовите възнаграждения.

От представените при проверката документи, удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения - разчетно-платежна ведомост за април 2024 г. срещу името на Р. Т. П. не фигурирал подпис удостоверяващ 1 изплащането. В същата била посочена сума за получаване в брой 723,98 лв.

При проверката били представени 33 бр. разписки за изплащане на пари с получател Р. Т., но в същите не било посочено на какво основание са му преведени и липсвал документ за получаване от негова страна. Същите не биха могли да бъдат конституирани, като документ удостоверяващ изплащането на трудовите възнаграждения. От горното се установява, че дружеството в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е изплатило на Р. Т. П. в установените срокове (до последният работен ден на следващия месец), уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2024 г. начислена по ведомост сума за получаване 723,98 лв.( както и за месец май 723,98 лв., м. юни 2024 г. - 723,98 лв., м. юли 2024 г.- 723,98 лв., м. август 2024 г. - 723,98 лв. и м. септември 2024 г. - 723,98 лв.).

Административно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, поради което на „**********” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Навежда, че в НП се твърди сериозно нарушение на трудовото законодателство и императивна правна норма от Кодекса на труда, водещо до вредни последици и предпоставки за злоупотреба с трудовите и социалните права на работещите. Отбелязва, че има постъпили писмени възражения в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН с вх. № 24136974/27.11.2024г., които не са взети под внимание от наказващия орган. Твърди, че дружеството в качеството си на работодател не е извършило нарушение на трудовото законодателство, тъй като е изплатило на Р. Т. П. в установените срокове, уговореното трудово възнаграждение за извършена работа през месец април 2024 г. начислена по ведомост сума за получаване 723,98 лв.( както и за месец май - 723,98 лв., м. юни 2024 г. - 723,98 лв., м. юли 2024 г.- 723,98 лв., м. август 2024 г. - 723,98 лв. и м. септември 2024 г. - 723,98 лв.). В потвърждение на горното, в хода на проверката дружеството представило разписки за плащане на трудовото възнаграждение на П. за процесния период чрез платежна система Изи Пей, от които било видно, че трудовото възнаграждение на лицето е заплатено. Счита, че неподписването на платежно- разчетната ведомост не е задължително и не представлява нарушение на трудовото законодателство, предвид осъщественото чрез платежна система Изи Пей плащане. В представените разписки за превод на парични суми с получател Р. П. не било посочено основание за превода, което неправилно административно наказващия орган е счел за неплащане на трудово възнаграждение, каквото всъщност било.

Счита Наказателно постановление № 12-2400143/12.09.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Монтана за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Заявява, че не е извършил 2 твърдяното в НП административно нарушение. Сочи несъответствие, което ограничава правото му на защита.

Моли НП да бъде отменено като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. М. Х., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка. Във фазата по съществото на делото, както и в представена писмена защита сочи, че поддържа изцяло подадената жалба и моли НП да бъде отменено на основанията посочени в нея. Навежда съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани, както и липса на годни доказателства.

Моли за присъждане на сторените в производството разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество и в писмени бележки моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и адвокатското възнаграждение за ответната страна в минимален размер в случай на отмяна на НП.

Счита, че в случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време се установява, че нарушението не е отстранено веднага след установяването му.Навежда доводи още,че според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това, което се дължи, е уговореното трудово възнаграждение. А трудовото възнаграждение се определя при сключването на трудовия договор. То е елемент от необходимото (задължително) съдържание на трудовия договор.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ при сключването на трудовия договор страните трябва да определят размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Оттук следва, че работодателят дължи: изплащане на уговореното при сключването на трудовия договор трудово възнаграждение. Неговият размер е посочен в писмения трудов договор (чл.

62, ал. 1 КТ). Всякакви други уговорки, вън от отразеното в трудовия договор, са без правно значение и не се ползват с никаква закрила. Член 270, ал. 3 КТ изисква получаването на трудовото възнаграждение да се доказва само с писмени доказателства - подпис на работника или служителя върху ведомост, частна разписка и др.Моли съда да остави без уважение твърдението на 3 жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ. Счита, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 2500 лв, който клони към минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28, ал.1 от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, счита, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение.

По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН , от легитимирана страна – юридическо лице, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (съгласно материалите по делото, наказателното постановление е връчено на представляващ дружеството на 28.01.2025 г., а жалбата е подадена на 13.02.2025 г.), поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на място на 29.10.2024 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ"- Монтана на обект „цех за производство на алуминиеви проводници", находящ се в гр. Берковица, ул. "Александровска" № 74, обект на „**********" ЕООД - София, с Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК изх. № 24093927 е изискана разчетно-платежна ведомост за 6 месеца назад и други документи удостоверяващи изплащане на трудовите възнаграждения.

От представените при проверката документи, удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения - разчетно-платежна ведомост за април 2024 г. срещу името на Р. Т. П. не фигурира подпис удостоверяващ изплащането. В същата е посочена сума за получаване в брой 723,98 лв. При проверката са представени 33 бр. разписки за изплащане на пари с получател Р. Т., но в същите не е посочено на какво основание са му преведени и липсва документ за получаване от негова страна. Същите не могат да бъдат конституирани, като документ удостоверяващ изплащането на трудовите възнаграждения. От горното се установява, че дружеството в качеството си на работодател е 4 извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е изплатило на Р.

Т. П. в установените срокове (до последният работен ден на следващия месец), уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2024 г. начислена по ведомост сума за получаване 723,98 лв.( както и за месец май - 723,98 лв., м. юни 2024 г. - 723,98 лв., м. юли 2024 г.- 723,98 лв., м. август 2024 г. - 723,98 лв. и м. септември 2024 г. - 723,98 лв.).

При извършване на проверката на място присъствал и представител на дружеството Николай Верчов И.. Проверката на място приключила, като проверяващите инспектори връчили на И. призовка по чл. 45 ал. 1 АПК да се яви на 04.11.2024 г. в сградата на дирекция "Инспекция по труда" Монтана и да представи посочените в призовката документи, сред които и документи, удостоверяващи изпълнение на дадено предписание, Правилник за вътрешния трудов ред, други документи свързани с разпределението на работното време, трудови досиета на работещите в обекта, разчетно- платежна ведомост за 6 месеца назад и други документи удостоверяващи плащането на трудовите възнаграждения, разработен физиологичен режим на труд и почивка, вътрешни правила за организация на работната заплата, оценка на риска и програма за минимизиране на риска, утвърден списък на полагащото се и раздадено работно облекло и ППС.

Тъй като в предоставения му по АПК срок работодателят „**********" ЕООД - София не представил всички изискани му с връчената призовка документи, в това число не представил и разплащателни ведомости (фишове за заплати) и/или други документи, удостоверяващи начисляването и изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения по КТ за 6 месеца назад, на 19.11.2024 г. в присъствието на представляващ дружеството и на един свидетел – С. О. Ш., главен инспектор В Д ИТ Монтана Л. К. Р. съставил АУАН № 12-2400208/19.11.2024 г., с който повдигнал против „**********" ЕООД - София административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.