Решение № 4975 от 27.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4975 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100500718 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20098014/20.07.2023 г. по гр. д. № 57966/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, е признато за установено, че З. И. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 290,61 лв. – стойност на доставена топлинна енергия в периода от 28.06.2013 г. до 30.04.2015 г., в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.

****, абонатен № 233193, ведно със законната лихва от 28.04.2016 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23750/2016 г. на СРС, 123 състав, до изплащане на вземането; 87,84 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.04.2013 г. до 19.04.2016 г.; 18,81 лв. – стойност на предоставена в периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2015 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.04.2016 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 23750/2016 г. на СРС, 123 състав. Със същото решение са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу З. И. П. за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2013 г. до 27.06.2013 г. включително, за обезщетение за забава върху стойността на доставена топлинна енергия иск за разликата над сумата от 87,84 лв. до пълния предявен размер от 92,51 лв., за стойност на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2013 г. до 31.05.2014 г, както и искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 1,48 лв. – обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.04.2013 г. до 19.04.2016 г.

С първоинстанционното решение З. П. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД направените в заповедното производство разноски в размер на 24,62 лв. за държавна такса и 49,24 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за първоинстанционното производство в размер на 615,47 лв. – разноски за държавна такса и за депозити за експертизи, и 98,48 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

В частите, в които исковете са уважени, решението е обжалвано от З. И. П.. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон. Поддържа се, че в решението са налице несъответствия между периода за който ищецът претендира главница за стойност на доставена топлинна енергия и посочения в решението, както и между присъдената главница и начислената върху нея лихва. Въззивникът твърди, че е придобил имота на публична продан, като на 02.07.2013 г. той уведомил „Топлофикация София“ ЕАД за придобиването на имота. Сочи, че изравнителната сметка за месец юли 2013 г. касае период, за който той не е имал задължения към дружеството, а тези суми следвало да бъдат заплатени от предходния собственик.

Излагат се доводи за недължимост на разноски за производството, като се счита, че разноските следва да бъдат възложени на ищеца, доколкото ответникът-въззивник не бил надлежно уведомяван за исковото и за заповедното производство. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и цялостно отхвърляне на исковите претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД взема становище за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът е представляван от съпругата си Д. П.а, упълномощена от него съгласно чл. 32, т. 2 ГПК, която поддържа жалбата и излага подробни съображения, че претендираните суми за процесния период не са дължими от З. П., а от предходния собственик на имота, на чието име са издавани фактури и на когото са възстановявани суми въз основа на изравнителни сметки, като поради некоректно воденото счетоводство на ищцовото дружество З. и Д. П.и са погасявали задълженията на предходния собственик. Освен това се сочи, че отчетните от ФДР количества топлинна енергия обективно не са могли да бъдат изразходени, тъй като парното в имота е спряно.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание „Топлофикация София“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител.

С обжалваното в настоящото производство решение СРС приема, че З. П. е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), за част от процесния период и по отношение на процесния имот, тъй като е придобил правото на собственост върху жилището по силата на постановление за възлагане на недвижим имот на 28.06.2013 г. Въз основа на приетите по делото заключения на СТЕ и ССЕ е прието, че стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия до процесния недвижим имот за периода от 28.06.2013 г. до 30.04.2015 г. е в размер от 758,57 лв. С оглед на това, че искът за установяване дължимостта на за главница за доставена до жилището топлинна енергия е предявен в по-малък от установения от експертизата размер, СРС приема, че същият е изцяло основателен за сумата от 290,61 лв. и за периода 28.06.2013 г. – 30.04.2015 г., като подлежи на отхвърляне за периода от 01.03.2013 г. до 27.06.2013 г. Приема 2 се, че лихвата върху главницата за топлинна енергия, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 87,84 лв. за периода от 30.04.2013 г. до 19.04.2016 г. По отношение на претендираните суми за заплащане стойността на услугата дялово разпределение е прието, че същите са начислявани от месец 06.2014 г., с оглед на което искът за установяване дължимостта на сумата от за сумата от 18,81 лв., представляваща стойност на предоставена услуга дялово разпределение, следва да бъде уважен изцяло за предявените с исковата молба размер и период.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. В частите, с които са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове, решението е влязло в сила като необжалвано, а в обжалваната му част - същото е допустимо.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 21.02.2013 г. по изп. д. № 1397/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, З. И. П. е обявен за купувач на апартамент № 33 в гр. София, ул. ж.к. ****, както и че на 28.06.2013 г. П. е бил въведен във владение на посочения недвижим имот.

Видно от приложеното по делото заявление-декларация за откриване на партида за процесния имот, П. е посочил, че домакинството се състои от двама членове, като е декларирал, че жилището ще се ползва за жилищни нужди. В заявлението е посочено още, че предишен собственик на имота е Р.К., с абонатен № 233193.

От приложеното на л. 104 от първоинстанционното дело удостоверение се установява, че З. И. П. и Д. П. П.а са сключили граждански брак 15.08.1992 г., от което следва извод, при 3 липса на данни за противното, че процесният недвижим имот е бил придобит от ответника и неговата съпруга в режим на съпружеска имуществена общност. За задължения за текущи нужди съпрузите отговарят солидарно - чл. 36, ал. 2 СК, поради което З. П. е материално легитимиран да отговаря за пълния размер на задължението.

Следователно, доколкото по делото липсват данни за датата на влизане в сила на постановлението за възлагане и с оглед липсата на данни за последващо разпореждане с имота, следва да се приеме, че за периода от 28.06.2013 г. до 30.04.2015 г. въззивникът е бил собственик, тоест е обвързан от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия.

В периода 28.06.2013 г. - м. 02.2014 г. приложими са били Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, а в периода м. 03.2014 г. - м.

04.2015 г. - Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.

Съгласно ОУ от 2008 г. месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2. В чл. 33, ал. 1 от ОУ, е предвидено, че потребителят - купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.

1 и фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по, ал. 2.