Решение № 995 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100510016 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 27.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 6199/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 48 състав, по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Д. Ж. В. /ЕГН **********/ и Д. В. В. /ЕГН **********/ дължат на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК 831609046/ при условията на разделна отговорност /всеки по 1/2 част/ сумата 852.82 лв. /всеки ответник по 426.41 лв./- цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 181317, находящ се в гр. София, жк ****, за периода 01.07.2019 г.30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 137.50 лв. /всеки ответник по 68.75 лв./- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г.- 14.10.2022 г.; и сумата 35.33 лв. /всеки ответник по 17.66 лв./- цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.09.2019 г.- 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 59380/ 2022 г. на СРС, 48 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата /стойност на топлинна енергия/- за разликата над сумата 852.82 лв. до пълния предявен размер от 876.74 лв. и за периода 01.05.2019 г.- 30.06.2019 г., като погасен по давност; относно мораторната лихва върху тази главница- за разликата над сумата 137.50 лв. до пълния предявен размер от 141.44 лв., като неоснователен; и относно мораторната лихва при плащане на главницата за дялово разпределение- за сумата 7.58 лв. /всеки ответник по 3.79 лв./ изцяло, като неоснователен. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците Д. Ж. В. и Д.

В. В. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 72.50 лв.

/всеки ответник по 36.25 лв./- разноски за заповедното производство /ч.гр.д.№ 59380/ 1

2022 г. на СРС, 48 състав/, и сумата 652.44 лв. /всеки ответник по 326.22 лв./- разноски за исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на адв. Д. С. сумата 26.72 лв.- адвокатско възнаграждение за предоставена на ответниците Д. В. и Д. В. безплатна правна помощ в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С определение от 2.07.2024 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молба на ответниците Д. Ж. В. и Д. В. В. за изменение на постановеното на 27.02.2024 г. решение в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Ж. В. и Д. В. В. /ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ответниците въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Доводите на ответниците- въззивници за нищожност на издадената по гр.д.№ 59380/ 2022 г. на СРС, ГО, 48 състав, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК са неоснователни. Заповедта за изпълнение е издадена от Софийски районен съд в пределите на правораздавателната му власт, в законен състав, в установената от закона писмена форма- по образец, с установеното в нормата на чл.412 ГПК съдържание, и представлява валиден съдебен акт. Основаните на неспазване на общностното право доводи на В.и касаят съществото на спора и не могат да обосноват извод както за нищожност на заповедта по чл.410 ГПК, така и за недопустимост на функционално обусловеното от нея производство по установителните искове по чл.422 ГПК.

По същество постановеното от СРС решение в обжалваната част е частично неправилно и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата 137.50 лв.- мораторна лихва при плащане на главницата /стойност на топлинна енергия/, дължима за периода 15.09.2020 г.- 14.10.2022 г., както и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата обжалвана от ответниците част- относно признатата от СРС дължимост на сумата 852.82 лв.- стойност на топлинна енергия /главница/, и на сумата 35.33 лв.- такса за дялово разпределение /главница/, а също и относно съразмерно 2 присъдените на ищеца разноски, решението като правилно следва да бъде потвърдено.

Предявените от „Топлофикация София” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на горе-посочените суми /главници/- стойност на топлинна енергия и такса за дялово разпределение, са основателни.

Според приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право н а ползване. Като потребител на топлинна енергия по силата на закона следователно е легитимиран собственикът на топлоснабдения имот, освен ако същият е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.

Според посоченото по- горе, по силата на закона- чл.153, ал.1 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е собственикът или вещният ползвател на имота. В случая в подадения от ответниците писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК не е заявено оспорване на обстоятелството, че са притежавали вещно право /собственост или право на ползване/ върху процесното жилище през исковия период. Ненаведени в срока за отговор по чл.131 ГПК възражения се считат за преклудирани на основание чл.133 ГПК, поради което и фактът, че през процесния период Д. В. и Д. В. са били титуляри на вещно право върху имота не е бил /пред СРС/ и не е спорен по смисъла на чл.153 ГПК, което налага приемането на извод, че през процесния период те са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Независимо от това, въз основа на приложените към исковата молба писмени доказателства- Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 55/ 12.10.1998 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69/ 28.11.2001 г., се установява, че в качеството на купувачи ответниците Д. В. и Д.

В. /съпрузи/ са придобили процесния имот през 1998 г. и в последствие през 2001 г. го дарили на сина си Владимир В., като си запазили право на пожизнено безвъзмездно ползване, заедно и поотделно, върху него. Няма твърдения, нито данни и доказателства така учреденото вещно право на ползване да е било погасено преди началото или през процесния период.

Установено е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответниците Д. В. и Д. В. през процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по основание.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответниците, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за начислените на ответниците суми, индивидуални справки /дялови разпределения/ и документи за главен отчет, съставени от фирмата за топлинно счетоводство, като са приети в 3 първоинстанционното производство и експертни заключения на съдебно- техническа и счетоводна- счетоводна експертизи. Няма основание експертните заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране на изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимите суми за доставена в имота на ответниците топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че за двата отоплителни сезона, включени в процесния период /01.05.2019 г.- 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г.- 30.04.2021 г./, е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение; че в имота не е имало радиатори, свързани към вътрешната отоплителна инсталация; че в банята е имало щранг- лира /отоплително тяло без уред за дялово разпределение/- преминаващи тръби с топлинна мощност 522.24 кВт/ч, за която са начислени служебно 706.828 дялови единици- за първия посочен по- горе отоплителен сезон, и 866.114 дялови единици- за втория посочен по- горе отоплителен сезон; че топлинна енергия за отопление на имот от отоплителните тела в общите части на сградата не е начислявана; че разходът за отопление от сградната инсталация е начислен на база пълен отопляем обем на имота от 196 куб. м.; че ТЕ за подгряване на вода /БГВ/ е определена на база отчет на 2 бр. водомери. Според вещото лице дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот и период е извършвано в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № ЕРД-04-1/ 12.03.2020 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ- бр. 25/ 20.03.2020 г./. При начисляване на сумите по фактури ищецът е прилагал одобрените цени на топлинна енергия, действащи през процесния период. Не е констатирано от експерта добавяне на топлинна енергия към изчислената такава за сградна инсталация от фирмата за дялово разпределение за двата отчетни периода. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в нея топлинна енергия и са били за сметка на топлопреносното предприятие съгласно нормативната уредба. За исковия период от 1.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е определено задължение за цена на доставена топлинна енергия /главница/ в размер на 876.75 лв., която сума не включва изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди, както и такси за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ.