Решение № 119 от 06.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 40/2023
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 06.02.2024
- Състав
- Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. София, 04.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
Мария Георгиева
Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000500040 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответниците по гр.д. 17 043/14 г. по описа на СГС.
С решение по делото № 261 007/21.03.22 г. на основание чл. 284, ал. 2, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД съдът е осъдил солидарно Олимпик София-1 ЕООД и М. Н. Й. да заплатят на ЗК Олимпик (н) чрез ЗК Олимпик – клон България КЧТ сумата от 99 958 лв. – неотчетени получени застрахователни премии, получени от трети лица и дължими въз основа на договор с първия ответник № 21-1/13 г. и договор с втората ответничка за поръчителство от 01.07.13 г. Присъдени са мораторни лихви, законни лихви и разноски по делото.
С въззивната жалба се твърди, че съдът е провел процеса, без да изготви доклад, съдът не е допуснал зададени от ответничката въпроси към СИЕ и СТЕ, приети по делото. Според въззивничката не е ясна претенцията на ищеца – дали е договорна или деликтна. Ищецът претендира неплатени премии за периода 23.06.12 г. – 26.06.14 г., описани по конкретни полици в приложена към исковата молба справка, като исковата сума съвпада със сбора на заявените отделни главници, без да е приспаднато дължимото комисионно възнаграждение в полза на застрахователния посредник.
Освен това част от описаните суми се дължат от трети спрямо спора лица.
На 09.06.14 г. ищецът е преустановил достъпа на първия ответник до системата за регистриране на застрахователни полици и издаване на стикери за сключени 1 застрахователни договори, но се претендират суми по договори след тази дата. Освен това има преводи на суми от първия ответник в полза на ищеца след отнемане на достъп до регистрационната система (на 09.06.14 г.).
Тъй като застрахователят при неплатени премии има право да прекрати застрахователните договори, сключени от негово име, следва, че исковете са неоснователни.
Ищецът е изпратил нотариални покани за плащане към всяка от страните, с качество на ответник за суми в различен размер, като претендираното от поръчителката надвишавало претенцията към първия ответник. От това следва, че не е ясно как се формират претенциите спрямо всеки от ответниците. Иска се делото да се върне за ново разглеждане, а ако се приеме, че постановеното решение е допустимо, да се отмени същото, а предявените искове да се отхвърлят, като в полза на ответниците бъдат присъдени разноски за двете производства.
Упражнявайки правото си на отговор, въззиваемото дружество в несъстоятелност, представено от синдика си (и ликвидатор) заявява, че предмет на претенцията са само реално събрани от ответното дружество суми, описани в надлежно съставени от същия отчети. В доказателствена тежест на ответника е да докаже осъществени плащания, а в тази насока няма постъпили доказателства. На това основание и с оглед на двете приети по делото експертизи, решението е правилно и следва да се потвърди.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Съдът е направил доклад по делото, като е квалифицирал основанието на търсената защита, разпределил е доказателствената тежест и е допуснал направени в исковата молба уточнения (за това, че извънсъдебната претенция спрямо търговското дружество е била намалена с дължимата в негова полза комисионна, но пред съда се претендира пълната неотчетена сума, придобита от ответника от трети лица, сключени застрахователни договори и неотчетена на застрахователя). На това основание не се потвърждава, твърдението, съдържащо се във въззивната жалба, че има неяснота относно източника на претенцията (договорен или извъндоговорен), както и за начина на формирне на заявената искова сума. Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства и проверката следва да се осъществи въз основа доказателствения материал, приобщен към първоинстанционното производство.
Въз основа доводите на страните, предмета на проверка от въззивния състав и според наличния доказателствен материал, САС прави следните изводи:
Ясно в исковата молба е заявено, че претендираните от ищеца суми имат за свой 2 източник два договора – първият от които е сключен с първия ответник и е договор за застрахователно посредничество (подвид на договора за поръчка), а вторият е договор за поръчителство, по чиято сила втората ответничка гарантира изпълнението на задълженията на първия ответник. СГС е възпроизвел клаузите от договирите, обосноваващи задълженията на ответниците. Неотносимо е разминаването на визираните в нотариалните покани до всеки от ответниците суми, доколкото ищецът има право (не и задължение) да извърши извънсъдебно прихващане на насрещни задължения и към момента на сезиране на съда същият не осъществява правото си на прихващане.
Приетата от СГС икономическа експертиза (л. 349) е изготвена от в.л. Р. С..
Същият заявява, че е извършил проверка на софтуерния продукт, материализиращ счетоводното отчитане на дейността на ищеца и е установил, че счетоводството е редовно и правилно водено според ЗСч и КЗ. Направена е справка за съответствие на електронно възпроизведени и съхранени на материален носител документи и същите са идентични. В сметка 491 (дебитен оборот) са осчетоводени вземания на ищеца от ответника – търговско дружество за периода 01.07.14 г. – 31.12.17 г. Установени са плащания в размер на 3 730 718.11 лв. и неплатени, но дължими суми в размер на 112 687 лв. Отразена е съдебната претенция за 99 958 лв., произтичаща от непратени придобити от ответника вноски по договори, удостоверени с полици, описани в списък (л. 42-99). Тези полици са описани в отчетите на застрахователния агент (първия ответник). Сумата от 99 958 лв. е дължима. Вземанията към други длъжници са били съдебно предявени и съответно счетоводно закрити. По искане на ответниците е допусната техническа експертиза със задача да установи на коя дата първият ответник е бил лишен от достъп до системата IMS (за създаване и регистриране на застрахователни договори).
На л. 425 е класирана изготвена от в.л. Н. Х. СТЕ. Видно от нея достъпът до системата е осъществен чрез смяна на паролите, предоставени на отделни застрахователни агенти, изброени в списък (л. 426 гръб), като лишаването е станало в интервала 12.03 ч. – 12.53 ч. на 25.06.14 г. Заключението е прието в осз от 29.10.20 г. С молба от 26.02.21 г. ответниците са поставили допълнителни задачи към техническата експертиза, които са формулирани за първи път и на това основание са несвоевременно заявени. На тяхна база се изисква и допълнителен отговор на въпроси към икономическа експертиза. САС счита, че с оглед установените от ГПК преклузивни срокове за събиране на доказателства, отклонявайки доказателствените искания на ответниците, СГС не е допуснал процесуално нарушение.
Предвид доказването от ищеца на възникнали договорни отношения с ответниците, обосноваващи солидарна отговорност между тях, наличие на изготвени от първия ответник отчети за осъществена застрахователна дейност от името и вместо ищеца и липсата на доказателства за превеждане на дължимите суми, произтичащи от 3 тази дейност, както и на база изчисленията, извършени от вещото лице – икономист, САС приема, че постановявайки осъдителните диспозитиви, СГС е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
В полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 261 007/21.03.22 г., постановено по гр.д.
17 043/14 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК Олимпик София 1 ЕООД и М. Н. Й. да заплатят на ЗК Олимпик Никозия чрез ЗК Олимпик – клон България КЧТ юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4