Разпореждане № 850 от 06.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 850 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110100043 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 112/05.01.2026 г., о т „Т*“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Я*, с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва: срещу Н. И. П. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, У*, общ. Столична, обл. София (столица):

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 649.85 лева (332.26 евро) главница за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 06.08.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 130.65 лева (66.80 евро) - лихва за периода 15.09.2023 г. до 29.07.2025 г., начислена върху главница от 649.85 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 20.89 лева (13.41 евро) главница за дялово разпределение, начислено за периода 01.06.2022г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 06.08.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

1

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.55 лева (2.84 евро) – лихва за периода 15.08.2022 г. до 29.07.2025 г., начислена върху главница от 20.89 лева за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 1493/07.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 2495/2025 по описа на РС - Враца, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № */, за топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1618, общ. КР*. срещу Л. И. Т* с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, УЛ.В*, общ. Столична, обл. София (столица):

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 649.85 лева (332.26 евро) главница за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 06.08.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 130.65 лева (66.80 евро) - лихва за периода 15.09.2023 г. до 29.07.2025 г., начислена върху главница от 649.85 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 20.89 лева (13.41 евро) главница за дялово разпределение, начислено за периода 01.06.2022г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 06.08.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.55 лева (2.84 евро) – лихва за периода 15.08.2022 г. до 29.07.2025 г., начислена върху главница от 20.89 лева за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 1493/07.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 2495/2025 по описа на РС - Враца, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № */, за топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1618, общ. КР*.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са съсобственици на процесното жилище и имат качеството на потребител.

Всеки един от тях отговаря за 1/2 ид. ч. от общото задължение за имота.

Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като съсобственици всеки е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е 2 заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1.Заявление за издаване на заповед за изпълнение и копие от документ за платена държавна такса; 2. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, дело № 178/07,07.2006г.; 3.Писмо до Е* П.; 4.Решение на СРС; 5.Удостоверен и е за наследници н а Е* П.; 6.Фактури за общо потребление; 7.Извлечение от сметки по месеци за процесния период; 8.Договор между СЕС и „Бруната България“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; 9Протокол от общо събрание и списък със собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък за броя на живущите по апартаменти; 10.Договор между „Топлофикация София” ЕАД и фирма Д* ООД; 11.Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр.София.; 12.Пълномощно.;

Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено ФДР – „Д*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, б*- фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Моли съда да допусне съдебно-техническа (СТЕ), на която вещото лице - топлотехник, след като прегледа наличната документация в "Топлофикация София" ЕАД и „Д*“ ООД, извършващо дялово разпределение за инсталация */аб. № * и материалите по делото да даде заключение по следните въпроси:

1.Да установи какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период? 2.Като вземе предвид отчетите на уредите за дялово разпределение в имота на ответника да установи в съответствие с нормативната уредба ли е извършено разпределението на ТЕ през процесния период за имота от страна на фирма „Д*“ ООД?

3.Да посочи на каква стойност са изготвените изравнителни сметки от „Д*“ООД и за какви периоди? 4.Да установи какъв е размерът на дължимите суми за ТЕ, потребена от ответника през процесния период по месеци, като се посочи и общата стойност и по компоненти - сума за ТЕ за отопление на имот, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, както и сума за ТЕ за общи части на сградата? 5.Да установи дали сумите за ТЕ за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетика?

3

6.Отчислявани ли са за сметка на “Топлофикация София” ЕАД технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция? 7.Общият топломер, монтиран в абонатната станция, преминал ли е първоначална и последващи метрологични проверки, съобразно изисквания на Закона за измервания?

Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице, след запознаване с документацията в счетоводството на ищеца, материалите по делото и заключението по СТЕ да отговори на следните въпроси: 1.Платени ли са сумите за ТЕ, касаещи процесния период? 2.Да посочи през кои месеци са въвеждани в информационната система на „Топлофикация София” ЕАД изравнителните сметки, изготвени от ФДР за имота на ответника за процесния период и на каква стойност са тези изравнителни сметки? 3.Да посочи какви суми за ТЕ са приспаднати /или следва да бъдат довнесени/ от въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ, на коя дата и по отделни месеци? 4.Да посочи размера на дължимите суми за ТЕ за процесния период - главница, общо и по отделни пера - сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период? 5.Да посочи размера на мораторната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 29.07.2025г., общо и за отделните месеци?

Моли да се изиска и да бъде приложено към настоящото производство ч. гр. д. № 1495/2025 г., по описа на РС - Враца.

Във възражението по чл.414 ГПК, ответниците цитират съдебна практика и текстове от Конституцията. Позовават се на Решение от 03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС. Позовават се на решение от 24.11.2022 г. по дело С-289/2021 г. по описа на СЕС. Молят съда да приложи Решение от 23.10.2025 г. по дело С-760/23 на СЕС. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 2495/2025 г. по описа на РС – Враца. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Заповедта е връчена на Л. П. на 30.10.2025 г., поради което срокът изтича на 01.12.2025 г. Възражение е подадено на 12.11.2025 г., което в законовия срок. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 05.12.2025 г. поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 05.01.2026 г. Исковата молба е подадена в съда на 05.01.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок.

По отношение на длъжника Н. И. П. – няма данни заповедта да му е връчена лично. Но въпреки това има подадено възражение по чл.414 ГПК на 12.11.2025 г.

4

Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответниците се представлява от адв. А*, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „С* $8Б, *, която представителна власт важи само за заповедното производство, но в пълномощното е уговорено и подаване на отговор на искова молба по чл.131 ГПК, от което се прави извод, че ответниците се представляват от същия адвокат и по исковото производство (виж електронното дело).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.