Решение № 4328 от 17.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№.................... град София, 17.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 6950 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 71907 от 21.03.2019 г., постановено по гр. д. № 2243/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 60-ти състав, районният съд е осъдил, на основание чл. 226, ал.

1 КЗ (отм.), „З.д.Е.” АД, ЕИК ******, да заплати на К.И. М., ЕГН **********, сумата в размер на 2 151, 37 лв., представляваща обезщетение за причинените от пътно-транспортно-произшествие, настъпило на 02.09.2016 г., имуществени вреди, формирани от направени разходи за лечение и медицински консумативи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2017 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 2 151, 37 лева до пълния предявен размер от 2 162, 87 лева. На основание чл. 78 ГПК е разпределена отговорността за разноски.

Срещу така постановеното решение в частта, в която е уважена претенцията на ищеца, в указания законоустановен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от „З.д.Е.” АД, в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че вината за пътно-транспортното произшествие е на водача на автобомила, тъй като не е имало обстоятелства, които да са налагали реакция от страна на шофъора като намаляване и спиране. Оспорва се да е допуснато нарушение на чл. 65 от Закона за движение по пътищата (ЗДВП). При условията на евентуалност се поддържа и че процента на отчетеното от районния съпричиняване от страна на ищеца е занижен.

Поддържа се и че направеният от ищеца разход за избор на екип за оперативна интервенция не е в причинна връзка с инцидента. Съобразно изложените подробни доводи се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, а при условията на евентуалност – размерът на обезщетението да бъде намален. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – К.И.М., в който са изложени доводи за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Претендират се разноски.

В отхвърлителната част, като необжалвано, решението е влязло в сила.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок реда на чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на делото са осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сума в общ размер на 2 162,87 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.09.2016 г., формирани от направени разходи за лечение и медицински консумативи, описани подробно в депозираната искова молба и молба-уточнение към нея с вх. № 51155/10.06.2020 г.

По аргумент от чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си единствено за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. При постановяване на oбжалвания съдебен акт не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, същото е и правилно в атакуваната част, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с непреклудираните възражения и доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.

223, ал. 1 КЗ (отм.), с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.

За основателността на предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в тежест на ищеца е да установи пълно и главно, съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между собственика на управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, 2) предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения – противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка между деянието и вредата. По силата на установената в чл. 45, ал. 2 ГПК оборима презумпция, вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори същата.

В процесния казус по делото не е спорно между страните, че гражданската отговорност на водача Д.А.Х.е била застрахована при ответното застрахователно дружество към датата на инцидента, както и че на 02.09.2016 г. е реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП), в което участници са били ищецът, в качеството на пешеходец, и застрахования при ответника Д.А.Х., като водач на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ц 4”, с рег. № ******. Не е спорно и че вследствие на инцидента ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди, с изключение на имуществения разход в размер на 900 лв. за услуга избор на екип за оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем на сложност, за който е издадена фактура № **********/19.09.2016 г. (л. 16 от делото пред СРС).

С оглед непреклудираните доводи на въззивника-ответник, спорът се концентира върху въпросите има ли вина за настъпване на инцидента застрахования водач и в случай че се установи такава, в каква степен е допринесъл пострадалия за настъпване на произшествието. Спорен е въпросът и налице ли е пряка причинно-следствена връзка между извършения от ищеца разход за избор на екип и процесния инцидент.

От изслушаното по делото заключение на съдебна-автохническа експертиза (л. 110 и сл. от делото пред СРС), което въззивният съд кредитира като компетентно и обективно изгответно, и от показанията на свидетелите З.П.Г.и Д.А.Х., ценени съобразно чл. 172 ГПК, които съдът съдът също кредитира като последвателни и непротиворечиви, се установява следният механизъм на ПТП, приет за установен и от районния съд:

На 02.09.2016 г., около 21:30 часа, на ул. „Гурко”, в с. Бусманци, е реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП) с участници ищецът, в качеството на пешеходец, и застрахования при ответника Д.А.Х., като водач на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ц 4”, с рег. № ******. Лекият автомобил се е движил с посока на движение от Бусманци към Казичене (Кривина), а пешеходецът е пресичал пътното-платно от ляво на дясно на посоката на движение на автомобила. Няма данни за спирачен път. ПТП е реализирано при предприета маневра „изпреварване” от шофъора на автомобила в района на спирка на градския транспорт и при наличие на движещ се пред него автобус, подал сигнал – мигач за спиране. Вещото лице е посочило, че скоростта на автомобила към момента на ПТП е била около 50 м/ч, а скоростта на пешеходеца не може да бъде определена. Поради големите размера на автобуса и вероятността пешеходеца и водача на автомобила да са получили видимост един към друг едновременно, може да се направи извод, че опасността е възникнала едновременно и за двамата участници в инцидента. Вероятно е в момента на получаване на визуален контакт пешеходецът да е бил в зоната за опасно спиране на водача. От техническа гледна точка единствено недостатъчното разстояние между МПС и пешеходеца, което да осигури ефективно ползване на спирачния път, е довело до инцидента. Според заключението произшествието е бил предотвратимо при едно или всички от следните условия: ако водачът на МПС е съобразил опасностите, които крият спирките; ако пешеходецът е изчакал автобусът да го подмине, да спре на спирката и след като се увери, че е безопасно, да предприеме пресичане на пътното платно; ако автобусът не участваше в ситуацията, при която е възникнало ПТП (той може да е ограничил видимостта на участниците в инцидента, а и осветеността в купето му може да е объркало зрителните сетива на същите); по-светлото облекло на пешеходеца би намалило вероятността от възникване на ПТП.

С оглед установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд, както и първоинстанционния намира, че е налице виновно противоправно поведение на застрахования водач, вследствие на което е реализирано ПТП, по-конкретно, допуснато от него е нарушение на разпоредбата на чл. 65 ЗДВП. Съгласно посочената разпоредба, при движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре. В процесния случай вместо да намали скоростта в съответствие със законовите изисквания, застрахованият водач е предприел маневра „изпреварване”, т.е. ускороил е същата. Макар последната да е бил е рамките на разрешената за пътния участък, именно несъобразяването с изискванията на чл. 65 ЗДвП е довело до настъпване на инцидента, като доводите в обратен смисъл са неоснователни. От показанията на свидетеля З.Г.се установява безспорно, че е имало вертикална маркировка за спирка, а свидетелят Х.сочи, че е бил наясно с този факт, тъй като често е минавал по маршрута.

В обобщение, установява се да е налице и втората предпоставка за основателност на предявените искове – виновно противоправно поведение на виновния водач в причинна връзка с ПТП. За установени по делото съдът намира и реализирането на претендираните имуществени вреди – разходи за лечение и медицински консумативи. Причинната връзка на същите с инцидента се установява от изслушаното заключение на съдебно-медицинска експертиза (л. 87 и сл. от делото пред СРС), което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.

Възражението на въззивника за липса на причинна връзка между имуществения разход на ищеца в размер на общо 900 лв. за услуга избор на екип за оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем на сложност, за който е издадена фактура № **********/19.09.2016 г., и инцидента съдът намира за неоснователно. Правната възможност на всеки пациент за избор на лекуващ лекар е уредена и гарантирана с нормата на чл. 28 от Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, която норма предвижда, че избор на лекар/екип се допуска за извършване на конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния процес, посочена от пациента. В разпоредбата на параграф 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на същата наредба е уредена легална дефиниция на понятието „избор на лекар/екип" – предпочитание на пациента конкретна интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. При всяко лечение между пациента и съответния лекуващ лекар или лекарски екип възниква отношение на доверие, тъй като пациентът поверява своето здраве и живот на друг човек, макар и професионалист в областта на медицината. Следователно, при извършването на медицински манипулации не само добросъвестната медицинска практика, но и законодателят е предвидил и гарантирал правната възможност на всеки пациент да избере своя лекуващ лекар/екип, като извършените допълнителни разходи за осъществяване на този избор са присъщи на предоставената и ползваната медицинска услуга. Те не представляват луксозни разноски - например за подобрени битови условия и допълнително обслужване, свързани с престоя на пациента в лечебното заведение, извън оказваната медицинска помощ – като самостоятелна стая, телефон, телевизор и др., поради което заплатеното възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип при извършване на необходимите медицински манипулации, свързани с преодоляване последиците от настъпилите травматични увреждания на ищеца вследствие на процесния деликт, представлява разумен разход, поради което той е и правно обоснован. Заплатеното възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип от ищеца за извършване на медицински манипулации, чрез които неговото здравословно състояние би се подобрило, представляват имуществени вреди под формата на имуществени загуби, които са в причинно-следствена връзка с осъществения от застрахования по договор за застраховка „Гражданска отговорност" деликт и също подлежат на обезвреда, включително и чрез ангажиране на обезпечитално-гаранционната отговорност на застрахователя. Предвид изложеното, съдът намира, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение - заплатени лекарства, консумативи и медикаменти, които вреди са в общ размер на 3 089,81 лв.