Решение № 602 от 24.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20242100101792 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от адв. Д. Н. Т. – В. против М. Н. П. – Б. да бъде осъдена да заплати суми като обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди следните суми: 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за публично разпространение на клеветнически изявления на 20.11.2019г., ведно със законната лихва в размер на 4544,44 лв. от тази дата до 20.11.2024г., както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане; 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за публично разпространение на клеветнически изявления на 22.04.2024г., ведно със законната лихва в размер на 402,68 лв. от тази дата до 20.11.2024г., както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане; общо 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за публично разпространение на 15 клеветнически изявления на 02.12.2019г. (датата на входиране) в писмен сигнал до АК-Пловдив, ведно със законната лихва в размер общо на 8416,67 лв. от тази дата до 20.11.2024г., както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се съдебни разноски.

Ищцата твърди, че с присъда № 40/ 12.12.2023г. по НЧХД № 1

77/2023г. по описа на РС-Несебър, изменена с решение № 129/ 14.05.2024г. по ВНЧХД № 258/2024г. по описа на ОС-Бургас, ответницата М. П. - Б. е била призната за виновна в това, че на 20.11.2019г. около 18:30 ч. във фоайето на комплекс „Кот Д Азур“ в Слънчев бряг – запад, в присъствието на собственици и пълномощници по време на събиране по повод обявено за същата дата общо събрание етажна собственост, публично разгласила позорно обстоятелство по отношение на настоящата ищца Д. Т. – В., изричайки думите: „Разбрах, че … сте изключена от Адвокатска колегия – Б.“ – престъпление по чл.148 ал.2, предл.първо, вр.ал.1, т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК, като на основание чл.78А ал.1 от НК съдът я е освободил от наказателна отговорност и е наложил административно наказание глоба от 1000 лв.

Противоправните действия на ответницата продължили и след провеждане на общото събрание, като си служела с неистини и абсурдни твърдения за поведението на ищцата по време на събранието. В тази своя дейност, П. – Б. била подпомагана от своите съпруг и баща, с цел да бъде създадена трайна и негативна публична нагласа спрямо ищцата не само сред присъствалите колеги адв.П. Х. и адв. Ц. М., клиентката на ищцата И. Н., но и чрез поддържане на сигнал до АК-Пловдив, написан обаче от съпруга на ответницата – Т. Б.. По време на проверката, М.П. – Б. поддържала, че сигналът бил отправен и от нейно име – цит. са нейни думи от проведено съдебно заседание. По този сигнал ищцата била призната за невинна за деяния, нарушаващи Конституцията и Закона за адвокатурата. Ищцата търпи в продължителен период от време емоционално страдание, стрес, безсъние, чувство за обида и онеправданост, душевна болка. Ответницата била студентка на ищцата и поради това осъзнавала колко силно накърнява публично известната принципност на Д.Т. – В. и въпреки това участвала активно в развилото се дисциплинарно производство, продължило 4 години, през 4 инстанции. Целта на всички тези действия била да бъде сплашена ищцата като представител на собственици на недвижими имоти в комплекса, който Б., съпругът и баща му управляват чрез извършване на закононарушения.

Ответницата отричала обективната действителност дори и след приключване на всички образувани производства – наказателни, граждански и дисциплинарни. Явно спрямо ответницата не се е осъществила предвидената в закона специална превенция, след като М.П. – Б. не проявявала разкаяние за 2 случилото се. Като подсъдима заявила, че образуваното от нея и съпруга дисциплинарно производство против Д.Т. – В. е било „срещу нея в качеството на адвокат, който нарушава правата на гражданите“. Изобщо поведението на ответницата не е било провокирано с нищо от ищцата, която през цялото време е защитавала интереси на свои клиенти. Продължаваното разпространяване на лъжи от страна на ответницата за случилото се на събранието на 20.11.2019г., довело до затваряне на ищцата, която била принудена да обяснява на всеки, какво точно е станало и че не е имало непристойно поведение от нейна страна.

На 27.11.2019г. с вх.№ 02.12.2019г. бил подаден сигнал против ищцата до председателя на АК-Пловдив, към който М.П. – Б. се присъединила, като признала изявленията в сигнала за свои. Цит. се изявления от сигнала, за които ищцата счита, че уронват престижа пред колегите и членовете на Адвокатския съвет и на Дисциплинарния състав и крайната цел е налагане на най-тежката санкция – отнемане на адвокатски права.

Постановеното решение от 21.07.2020г. на III – ти дисциплинарен състав при АК-Пловдив за оправдаване на Д.Т. – В. е довело до облекчение, но не и до заличаване на последиците при узнаване за започналото дисциплинарно производство – огромно разочарование и страдание от причинената неправда.

Всяко от посочените общо 15 неоснователни обвинения от страна на ответницата по отношение на Д.Т. - В., ищцата счита, че са причинили страдания.

В своя отговор на исковата молба, М. Н. П. - Б. счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорени са всички твърдения в исковата молба, с изключение на установеното в наказателното производство, че ответницата е казала: „Разбрах, че сте изключена от Адвокатска колегия – Б.“.

По отношение на твърденията в исковата молба е посочено, че същите са голословни и недоказани, лишени от конкретизация кога, къде и пред кого са казани. Твърди се колизия между петитума по отношение претенцията за сумата от 10 000 лв. дори и само за клеветническото твърдение от 20.11.2019г., за изключването от АК-Бургас и последвалите в уточняващите молби твърдения за други извършени действия. Цит. е практика на ВС Постановление № 4/ 23.12.1968г. относно задължението на съда да определи обезщетението по справедливост и посл. разяснения. Изказаната от М. Н. П. Б. реплика е била в резултат на поведението на ищцата, която е повишавала 3 тон, демонстративно е извадила телефона си и заявила, че всичко се записва, за да покаже на Етажната собственост за долното поведение на управителя на ЕС – бащата на ответницата. Отправила е също така обвинения, че ще предизвика проверки с обвинения за присвояване на пари. Тези заплахи били изпълнени. От друга страна, думите на ответницата са били чути от ограничен кръг лица – 2-3 души поради големия настанал шум.

По отношение на евентуално съпричиняване или не от страна на Д.Т. – В., мотивите на наказателния съд не са задължителни за гражданския, поради което се твърди и изключително съпричиняване от страна на ищцата чрез провокации.

Направено е изрично възражение за настъпило на основание чл.111 от ЗЗД погасяване на претендираните лихви поради изтекла погасителна давност за периода 20.11.2019 – 20.11.2021г.

Ответната страна твърди, че изречените от нея на 22.04.2024г. в открито съдебно заседание по НОХД № 258/2024г. по описа на ОС-Бургас по отношение на ищцата думи: че е „адвокат, който нарушава правата на гражданите“, е извършено при упражняване правото на обяснения във всеки момент от наказателното производство – чл.277 ал.2 от НПК и не би могло да бъде противоправно по смисъла на чл.45 от ЗЗД, доколкото това е упражняване на законно и конституционно право.

Също така ответната страна счита, че извън обхвата на клеветата остават действията, при които деецът е изказал мнения, субективна оценка или извод или упражнява свои права на защита или да сигнализира за нарушения и др., цит. е съдебна практика по въпроса. Явно твърди, че останалите действия описани в исковата молба по отношение подадения сигнал до АК-Пловдив, попадат в тази хипотеза.

По отношение на 15 претенции относно изявления на ответницата, приписвани в сигнала до АК-Пловдив се твърди, че самият сигнал е бил подаден от Т. Б. и неговата отговорност не би могла да бъде пренасяна на друго лице, в случая върху М.П. – Б., доколкото тя нито ги е писала, нито ги е изричала. Това прави твърдяното деяние несъставомерно. На отделно основание – като форма на изразяване на правото на всеки да подава сигнали, жалби и др., не изпълнява състава на чл.147 от НК.

Направено е изрично възражение за настъпило на основание чл.111 4 от ЗЗД погасяване на претендираните и по тези искове лихви поради изтекла погасителна давност за периода 20.11.2019 – 20.11.2021г. Претендират се разноски съобразно отхвърлената част от иска.

В съдебно заседание ищцата поддържа предявените искове и счита, че като основателни и доказани следва да бъдат уважени в пълен размер, разгледани в посочената в исковата молба и последвалите уточнения поредност.

Ответницата чрез процесуалния си представител, поддържа всички направени възражения, като счита, че съобразно установеното по делото, исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност, респ. като неоснователни. Аргументи изложи в писмена защита.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК.

Предявените искове са с правно основание чл. 45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Не е спорно, че с присъда № 40/ 12.12.2023г. по НЧХД № 77/2023г. по описа на РС-Несебър, изменена с решение № 129/ 14.05.2024г. по ВНЧХД № 258/2024г. по описа на ОС-Бургас, ответницата М. П. - Б. е била призната за виновна в това, че на 20.11.2019г. около 18:30 ч. във фоайето на комплекс „Кот Д Азур“ в Слънчев бряг – запад, в присъствието на собственици и пълномощници по време на събиране по повод обявено за същата дата общо събрание етажна собственост, публично разгласила позорно обстоятелство по отношение на настоящата ищца Д. Т. – В., изричайки думите: „Разбрах, че … сте изключена от Адвокатска колегия – Б.“ – престъпление по чл.148 ал.2, предл.първо, вр.ал.1, т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК, като на основание чл.78А ал.1 от НК съдът я е освободил от наказателна отговорност и е наложил административно наказание глоба от 1000 лв.С оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК, така постановената присъда на наказателния съд има задължителна сила за настоящия съд относно извършването на деянието, неговата 5 противоправност и вината на дееца. По настоящото дело са приложени в цялост като доказателства НЧХД №77/23г. по описа на РС – Несебър; ВНОХД №258/24г. по описа на Окръжен съд – Бургас; НЧХД № 423/20г. по описа на РС – Несебър; ВНЧХД № 1168/21г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.

Извършена и приета по делото съдебно-техническа компютърна експертиза, пресъздава на фонограма на извършения на 20.11.2019 година запис на проведеното общо събрание на етажните собственици. Вещото лице в експертизата установява, че файлът от записа е звуков, с продължителност 36 минути и 7 секунди. Качеството на записа е лошо, като често се чува шум, най-вероятно причинен от това, че записващото устройство е в джоб на дреха и при движение на записващия се създава допълнително шумолене, което в някои моменти заглушава гласовете, което не позволява отчетливо изясняване на използваните думи. Интонациите обаче остават непроменени и по време на целия разговор не се установява рязко повишаване на тон, крясъци и други подобни отклонения. Отделно от това, при изслушването на записа се установява, че твърде често участниците в разговора не се изслушват, прекъсват се, говорят един през друг или водят паралелни разговори по отделни групи, което допълнително затруднява разпознаването на изричаното от тях. Изслушан в съдебно заседание, вещото лице инж. П. потвърждава, че не е забелязал рязко повишаване на тон като звукова амплитуда, свързана с евентуално крещене, повишаване на глас или нещо подобно.