Решение № 4350 от 17.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4350 гр. Пловдив, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330113605 по описа за 2024 година

Предявеният иск намира основание в чл.422 ГПК вр. чл. 109, ал.1 ЗЗО и чл.37 ЗЗО.

Ищецът УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД твърди, че ответникът е бил пациент на лечебното заведение ищец, като е приет на **** г. по ****. При прегледа се установило, че състоянието му налага спешна хоспитализация и такава била извършена. След осъществено лечение ответникът бил изписан на **** г. Поддържа се, че към датата на постъпване в лечебното заведение същият е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не са били възстановени до изписването, поради което дължи сумата на извършеното лечение, която възлизала на 931 лв. съгласно ценоразписа на болницата. За тази сума било подадено заявление по чл. 410 ГПК и издадена заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед това се иска да бъде установено съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Чрез особения си представител ответникът Д. Р. М. оспорва предявените искове по основание и размер, като ги счита допустими но неоснователни.

Съдът намери за установено следното:

На **** г., ищецът подал в Пловдивския районен съд заявление по чл.410 ГПК, с което претендирал ответникът да му заплати сумата 931 лева /476,01 евро/, представляваща цена на предоставената на ответника медицинска помощ за 1 диагностика и лечение проведени за периода от 18.08.2023г. до 22.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.05.2024г. до окончателното заплащане, както и 25 лв. деловодни разноски. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. №8586/2024г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Установява се от представените писмени доказателства, че на **** г. ответникът М. бил прегледан в ***** в ***** във **** клиника по **** при лечебното заведение ищец. Проведени били необходимите действия по диагностика – назначени изследвания и лечение, като ответникът бил изписан на **** г. /лист 4 и 8/.

Извършването на дейностите от страна на лечебното заведение се установяват от представените медицински документи / лист 4 - 9/ .

Към момента на хоспитализацията М. е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не са били възстановени в срока на престой в лечебното заведение 18.08.2023г. - 22.08.2023г. Това се установява от представената справка от електронния регистър на НАП ТД Пловдив / лист 55/.

Във връзка с проведеното лечение и съгласно представения ценоразпис на лечебното заведение ответника е следвало да заплати сума 931 лева. За сумата била издадена сметка, съгласно ценоразписа на лечебното заведение /лист0 и 48/. На 17.01.

2024г. на ответника била изпратена покана за заплащане на дължимата сума, която останала непотърсена от адресата / лист 12/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.109, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ този на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

Според чл.37, ал.1 от ЗЗО за всеки ден болничен престой здравноосигурените лица по чл.33 от закона заплащат потребителска такса, но за не повече от десет дни. В случая се дължи такса за три дни, с оглед болничния престой на ответника.

По делото се доказа безспорно, че към момента на приемане в болницата, както и към момента на изписването, ответникът е бил с прекъснати осигурителни права.

Предвид това той дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ.

Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски за настоящото исково дело в общ размер на 370,69 евро от които: 12,78 евро държавна такса / лист 21/; 204,52 евро депозит за особен представител / лист 34/; 153,39 евро адвокатски хонорар / лист 68/.

2

За заповедното производство разноските са в размер на 12,78 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.109 ЗЗО и чл.37 ЗЗО съществуването на вземането на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ЕИК115576405 със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. Пещерско шосе № 66 против Д. Р.

М. ЕГН ********** с адрес с. С., обл. П., ул. Л. №* за сумата: 476,01 евро /931 лв./, представляваща стойността на предоставена на ответника медицинска помощ – диагностика и лечение проведени в периода от 18.08.2023г. до 22.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.05.2024г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед №4158/20.05.2024г. по ч.гр.дело № 8586/2024г. по описа на Пловдивския районен съд.

ОСЪЖДА Д. Р. М. ЕГН ********** да заплати на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ЕИК115576405, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 370,69 евро деловодни разноски по настоящото исково производство, както и 12,78 евро - разноски, сторени в производството по ч.гр.дело № 8586/2024г. по описа на Пловдивския районен съд.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3