Решение № 243 от 08.11.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 346/2024
- Вид
- Решение № 243
- Подписан
- 08.11.2024
- В сила
- 14.11.2025
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Петранка Бонева Петрова, Ралица Иванова Хаджииванова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14, ал.4, ал.5 и ал.6 · Закон за местните данъци и такси
- чл.14, ал.4, ал.5 и ал.6 · Закон за местните данъци и такси
- чл.14, ал.4, ал.5 и ал.6 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 243 гр. Шумен, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20243600500346 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №126 от 25.04.2024г. по гр.д.№653/2023г., Районен съд - гр.Нови пазар е уважил предявения от А. С. М. срещу З. М. М. и Д. З. М., иск по чл.108 от ЗС, като е признал за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ: КЪЩА, ЛЯТНА КУХНЯ, ГАРАЖ и ВТОРОСТЕПЕННА
ПОСТРОЙКА /САЙВАНТ/, построени в общинско дворно място, с площ от 550 кв.м., находящо се в с......., общ......., обл.Шумен,ул.“......“ №19, съставляващо урегулиран поземлен имот IX-626 в квартал 88, при граници: от две страни –улици, УПИ Х-624 и УПИ VIII-625.
Ответниците са осъдени да предадат владението върху горния имот на ищцата. На основание чл.537 ал.2 ГПК е отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №98 том III рег.№3989 дело №431/2021г. по описа на Нотариус Т.С. с рег.№690 на НК. На ищцовата страна са присъдени и деловодни разноски Недоволни от така постановеното решение останали ответниците, които обжалват решението на районния съд, като сочат доводи за неправилност, и молят съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
1
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от А. С. М. срещу З. М. М. и Д. З. М.. Ищцата излага, че от 2003 г. баща С.М.А. майка Д.М.А., тя и брат
Д.С.М. живеели и ползвали имот в с. ......, общ. ......, на ул.“......“ №19. Имотът представлявал къща, лятна кухня, гараж и второстепенна постройка /сайвант, построени в общинско дворно място с площ 590 кв.м., съставляващо УПИ-IX-626 в кв. 88 по плана на селото, при граници: от две страни улица, УПИ X-524,УПИ VIII-625. Имотът бил на дядото на ищцата по бащина линия М. А.К., който починал на 01.03.2003 г. След смъртта му наследниците ползвали и стопанисвали имота, плащали данъците и консумативите, отделяли средства за поддръжка. Данъци и такси заплащали и сега. Така в периода 2003 г.- 2016 г. родителите на ищцата придобили собствеността с добросъвестно владение, без някой да се противопостави на това. Родителите на ищцата не се снабдили с документ за собствеността си. Бащата на ищцата С.А. починала през 2016 г. и в имота преимуществено останала да живее майка Д.А.. През 2018 г. в имота се нанесъл да живее брата на ищцата Д.М., като установил трайна връзка с първата ответница. Когато брат починал през февруари 2020 г. ищцата и майка , по обясними причини не настояли ответницата да напусне имота и да им предаде владението. През ноември 2020 г. починала и майката на ищцата. В началото на 2020 г. ищцата и съпругът провели разговор с ответницата за освобождаване на имота.
Отначало срещнали разбиране и готовност за предаване на владението, но в последствие разговорите и срещите се избягнали и се получило отчуждение. В края на 2021 г. ищцата случайно узнала, че ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост чрез придобиването му по давност- НА №98, том III, рег. №3989, дело №431/2021 г. по описа на нотариус Т.С. с рег. №690 и район на действие РС-Нови пазар, вписан с вх. Рег. №3763, акт 38, том 12, дело2009 от 13.12.2021 г. в Агенция по вписванията Имотен регистър – Нови пазар. Освен това, непосредствено след издаване на констативния нотариален акт прехвърлила собствеността, като дарила имота на втория ответник и неин син Д. З. М., оформено с нот. акт №99, том III, рег. №3990, дело 432/2021 г. по описа на нотариус Т.С., вписан с вх. Рег. №3764, акт 40, том 12, дело 2011 от 13.12.2021 г.. Излага, че ответницата М. няма как да е придобила собствеността посредством давностно владение, поради невъзможност да са настъпили предпоставките за това. Заявява също, че е единствен собственик на имота по давност и наследство. Същевременно имотът се владеел и ползвал от двамата ответници без правно основание за това, като двамата отказвали да предадат владението доброволно. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че тя е собственик на процесния имот по наследство и давностно владение и да ги осъди да предадат владението. Моли също съдът да отмени НА №98, том III, рег. №3989, дело №431/2021 г. по описа на нотариус Т.С. с рег.
2
№690 и район на действие РС-Нови пазар.
Ответниците оспорват изцяло насочените срещу тях искове по същество като неоснователни. Сочат, че процесния имот е владян и ползват от М. К. и съпругата му Ф.К.. до смъртта им, съответно на 03.01.2003 г. и на 08.08.2005 г.. Законни наследници на двамата били С.А., Н.А. М. и А. М. А.а. Наследници на сина им С.А., починала на 12.06.2016 г. били съпругата му Д.А., която починала на 07.11.2020 г., ищцата по делото и Д.С.А., починал на 15.02.2020 г. Първата ответница З. М. заживяла в имота с Д.А. през август 2000 г. В този дом живели от раждането си вторият ответник и неговата сестра М.Д... Ответницата имала регистриран постоянен адрес на ул.“......“ №19 от 07.03.2011 г., а ответникът Д. М. от 31.05.2016 г. Биологичен баща на ответника Д. М. и сестра му бил Д.С.А.и това обстоятелство било известно на всички близки и познати, включително и на ищцата, която фактически била тяхна леля. Д.А. имал регистриран постоянен адрес на адреса на имота от 31.10.2003 г. Бащата на А. и на ищцата напуснал дома на родителите си след като се оженил и не живеел в него след 2000 г. Живеел в гр. Шумен на съпружески начала с друга жена до смъртта на през 2016 г. Съпругата му Д.А. живеела в гр. Исперих а в последствие при ищцата на адреса в с....... и след 2000 г. не живеела в процесния имот. Самият имот се намирал и имал излаз на две улици- ул.“.........“ и ул.“......“. Затова М. К. и съпругата му Ф.К.. били адресно регистрирани на ул.“.........“. Ответницата и Д.А. заживели от 2000 г. с възрастните К.М., в общо домакинство. Грижели се за тях до смъртта им. Д.А. работил в София и в Турция, Дания и Германия. Първоначално къщата и сградите били в лошо състояние. От 2007 г. започнали ремонтни дейности, първо по оградата, после смяна на прозорци и врати на къщата, възстановен бил гаража с нов покрив, поставени били железни врати на гаража и къщата, направен бил нов покрив на лятната кухня и навеси. Ответницата упражнявала фактическа власт над имота от 2005 г. до 2021 г., с намерение за своене.
Ищцата знаела за тези ремонтни дейности и не им се противопоставила. За тях знаели също родителите на ищцата, както и Д.А.. Именно доброто състояние на имота провокирало ищцата да претендира собственост. Данъците за имота били плащани от ответницата, като партидите се водели на покойните К.и. Партидите за разходите за консумирана ел. енергия и вода също се водели на К.и, но се плащали от ответницата.
Видно от представения по делото Акт №1612/26.10.1965г., издаден от А.Н. –ст. инспектор при отд. “Жилищно стопанство и държавни имоти„ на Окръжен народен съвет гр........., е бил одържавен имот, представляващ Празно место, съставляващо парцел Х в кв.121 по плана на с......., върху който е отстъпено право на строеж на лицето М. А.К.. С НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №98 том III рег.
№3989 дело №431/2021г.по описа на Нотариус Т.С. с рег.№690 на НК, първият ответник З.
М. М. е призната за собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: КЪЩА, ЛЯТНА КУХНЯ, ГАРАЖ и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА /САЙВАНТ/ , построени в общинско дворно място, с площ от 550 кв.м., находящо се в с......., общ......., обл.Шумен, ул.“......“ №19, съставляващо урегулиран поземлен имот IX-626 в квартал 88, при граници: от две страни –улици, УПИ Х-624 и УПИ VIII-625. УПИ IХ-626, находящ се в 3 квартал 88 по плана на село ......, по стария план от 1966г. е УПИ Х-626 от квартал 99, а по стария план от 1933г. е УПИ Х от квартал 121. С НА за дарение на недвижим имот №99 том III рег.№3990 дело №432/2021г. по описа на същия нотариус, първият ответник З. М. е дарила на втория ответник неин син – Д. З. М. гореописания недвижим имот, като си запазила вещното право на ползване върху имота, докато е жива.
От представените удостоверения за наследници се установява, че след смъртта си, М.
А.К. е оставил за свои наследници по закон:1/ Ф.С.К.. /съпруга/, починала на 08.08.2005г., 2/С.М. А. /син/, починал на 12.06.2016г. и оставил за свои наследници Д.М.А. /съпруга/, починала на 07.11.2020г., А. С. М. /дъщеря/ и Д.С.М. /син/, починал на 15.02.2020г., 3/ Н.М.А. /син/, починал на 18.09.2006г.,оставил за свои законни наследници: Ф.М.Х. /съпруга/, Н.Н.С. /дъщеря/ ,Н.Н. М. /дъщеря/ и Н.Н. М. /дъщеря/, и 4/А. М. А.а /дъщеря/, починала на 21.12.2003г. и оставила за свои наследници: К.Х.Ю. /съпруг/, починал на 02.08.2021г., А.К.Х.
/дъщеря/ и А.К.Х.-Я. /дъщеря/. Ищцата А. С. М. е единствен законен наследник /сестра/ на Д.С.М., както и на майка си Д.М.А.. Ответницата З. М. е представила фактури за заплатена вода в процесния имот за периоди от 2016г. до 2018г., както и за заплатена ел.енергия за периода от 08.02.2014г.до 18.11.2022г. Ответницата З. М. е заявила за свой постоянен адрес: с......., общ......., обл.Шумен, ул.“......“№19 на 07.03.2011г., а за свой настоящ адрес: с......., ул.“......“№19 , на 01.03.2022г.. Ответникът Д. З. М. е заявил за свой постоянен адрес: с......., ул.“......“№19 на 31.05.2016г., а за свой настоящ адрес : с....... ул.“......“№19 на 01.03.2022г..
Д.С.М. е заявил за свой настоящ адрес: гр.София, общ.Столична, обл.София, ул.“......“№10 вх.А на 23.03.1999г., а за свой постоянен адрес: с....... ул.“......“№19 от 31.10.2003г.. С.М. А. е заявил за свой постоянен и настоящ адрес: гр.Шумен, ул.“.......„ №23, считано от 22.03.2006г., а Д.М.А. е заявила за свой постоянен и настоящ адрес: с......., ул.“.......„ №7 от 11.04.2012г.
Ф.С.К.. е заявила за свой постоянен и настоящ адрес: с......., ул.“.........“ №19 от 25.03.1983г.
М. А. К. има заявен последен настоящ адрес: с......., ул.“.........„ №19 от 16.11.1977г..
Ответникът Д. М. е декларирал имота като свой пред Данъчна служба гр......., подавайки данъчна декларация по чл.14, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ, с вх. №7704000018/11.01.2022г.. От разпитаните в първоинстанционното производство свидетели най - общо се установява, че в процесния имот до смъртта им съответно през 2003г и 2005г. са живели М. А.К. и съпругата му Ф.С.К... Заедно с тях, след 2001г. са живели и внукът им Д.С.М., и съжителката му З. М.
М. с децата си, с периодични прекъсвания.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание. В настоящия казус безспорен е факта на владението от ответната страна върху спорния имот. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки.